Най-тъп и безполезен подарък, който сме получавали

И аз имам такава гривна. Не са сребърни, но са много красиви. Имам и други видове - баща ми ги беше купувал от стария битак. Някои бяха счупени, той ги поправи.
За книгите - бих ги дала, само ако някой вземе всичките и после са ги прави каквото знае. Много ясно, че нямз да даря стойностните за мен книги, а да пазя боклуците. Не стига, че ги даряваш, доставяш, ами да седна и да коментирам по списък - сори.

Аз не подскачам, ама щом са толкова ценни все някой щеше да ги прибере, остави до тях някой нов електроуред или нещо златно, да видим дали няма да се прибере. Щом не ми трябват и ми са излишни, за мене са за контейнера.

Mila1331, тук не се критикуваме. Нямаме основание.

Ето от тази група дойде един мъж с бус и взе абсолютно всичко. Разказва за читалището, на което помагал. "Подари книга на читалище в нужда" -

https://www.facebook.com/groups/239052943344362/?ref=share

И Постоянна акция Спаси книга Само казвам Пращате, те им намират място и собственик.
https://facebook.com/groups/275236330075773/
И за мен партизански романи нямат стойност, не мисля, че съществува читалище, където да ги нямат и да ги искат, но знае ли човек

За мойта гривна предпочитам да вярвам, че е сребърна. Дори имам смътни спомени да е тествана. За хорските не се ангажирам с мнение без поне да съм ги видяла с очите си.

Тоя от спаси книга ги продавал. Бях пуснала в една група за подаряване на книги, те искат и куриера да им платя. Контейнера няма претенции.

Аз пък не разбирам цялата безумна концепция "черпане" с  картонената торта пълни с пластмасови боклуци от тему.

Кому е нужно това? Как се черпи с картонена торта пълна с пластмаса? Особено във първа и втора група. Може някое дете да глътне нещо такова. Балоните също така много замърсяват природата. Тези безумни почерпки струват доста пари, а пластмасовите боклупки се изхвърлят.


И как всички са масово алергични в детската градина и не може да черпиш с Барни или киндер, а в първи клас няма проблем да носиш бонбони? Каква е логиката?

От личен опит-изключително трудно ми беше да намеря на кого да подаря запазени, стойностни книги и ми отне много време и нерви. Когато почина свекърва ми, мъжът ми реши да продава жилището и трябваше да го освободим. С мъжа ми сме на близка възраст и от сходни семейни среди, около 80-90%от книгите съвпадаха, предимно Световна класика, Избрани романи и тн. Първо имам контакт със Затвора, искаха опис и тогава да преценят дали и кои да вземат. После от училището на сина ми уж приемаха, но впоследствие казаха, че събират само това, което се изучава. Питах във ФБ, вървеше някаква акция за спасяване на книги, имало афиши по книжарниците. Отидох в Сиела, най-голямата, питаха колко са книгите(много бяха), казаха че са затрупани и не приемат. Отидох в друга книжарница, централна и там казаха, че не могат да вземат всички, но ако имам след 2000 година, да ги донеса, защото само такива се търсели. (такива почти нямахме,стойностни те автори ги имахме в стари, но запазени издания ) Защото-буквално ми даде такъв пример - "Кой например чете днес Шолохов". Това от устата на жена, която работи с книги. И да съм донесла каквото преценя, а те щели да ги дадат за рециклиране. Ей, сега-ще ходя из центъра къде да търся място за паркиране, ще плащам синя зона, за да ми рециклиран книгите. Ами по-добре до контейнера за хартия да са. Много беше изнервящо, накрая се намериха две селски читалища да ги поискат, разделихме ги. Но пак стана случайно, за едното питах в наборната тема на сина ми дали някой не иска книги, за другото - мъжът ми случайно говорил с някого. По онова време нямаше и чак такава комуникация, няма как от село на село да се обаждам и да питам. Ако не ги бяха взели, не зная, никак не ми се искаше да отидат до кофите, защото и аз съм се възмущавала, но докато не ми дойде до главата.

Допълвам за картонени те тортимисля че горе долу около градинската възраст на сина ми станаха хит. Никога не съм ги харесвала, но тук обраха суперлативи. Но понякога родител иска да почерпи в градината, а не навсякъде допускат торти.
Аз имам прекрасни снимки от моята ДГ с красиви торти и свещички, много вълнуващо беше. И не помня да е имало дете с алергия. Майка ми беше 38 години учителка и по лагери е ходила, никога не е ставало въпрос за алергични дете.
От поколението на сина ми - масово с алергии и той в кюпа.
Затова дойде модата на дранкулките.и картонени те торти.

Мразя да се чисти като се счупи кристал пръска се на сол. Преди ремонта, който правим сега, бях сложила два големи килима в целия хол. Като се събираме там го правехме и ако строшиш кристалната ледарка после не знам как се чисти това. Може би ако си само с настилка и нямаш килим по-лесно би било.

Книгите тежат ,в момента съм в подобно положение. Майка ми разкараха комунистическата библиотека ,избраха книги ,които да оставят и домъкнах у свекърва ми(в къща е и чете ) около 6 чувала книги . А иначе какво щях да ги правя ,да ги хвърля не мога .Да платя доставка на 6 чувала и след това някой да ги продаде ,предполагам ,че в големите градове си върви търговията.

Изнесох два кашона с книги от детската ми стая, защото продадохме жилището. Единият ми е ценен и не искам да се разделям с него. Другият искам да даря. Обаче вече и аз не знам къде. Писах на Столична библиотека и няколко други читалища, едни не желаят, други харесаха по няколко издания. Не мога да обикалям града и да се чудя на коя библиотека кои 2-3 книги да дам, които искаха. Голяма разправия!

По някаква причина не мога да цитирам. Вярвайте в каквото си искате. Не мога да видя добре на снимката, дали гривната ви е със зелени камъчета или е позеленяла в някои участъци. Среброто не позеленява. Освен това, ако това е сребро, то гривната ще е много тежка, трудна за носене. Според мен, най-много може да е със сребърно покритие. Все пак, не мога да се ангажирам твърдо да кажа за вашата гривнз, но повечето такива не са сребърни.

Маркетплейс, подарявай.

С книгите е голям зор. Някои ден ще наследя огромно количество книги, а имам достатъчно мои си такива.
В момента книгите са разпределени в два апартамента и къща, като заемат  библиотеки във почти всяка стая. Аз лично си имам пълни библиотеки в моя си апартамент и почти нямам място за нови книги. Просто не ми се мисли.
Подела съм акция с баща ми да даваче книги от сега, нещо което сме чели и не харесваме, на майка любовните романи, на баща ми математическите книги... Дано да ги оценят все някъде, защото мразя да изхвърлям.