Най-тъп и безполезен подарък, който сме получавали

Гривната е куха, една от дупките се вижда. Няма позеленяло, има зелени и черни набити камъчета в издълбани орнаменти. Почистена добре от потъмняло, макар и без престараване, преди да я снимам.
Но всичко това не е от голямо значение за мен. По-важно ми е, че е от баба ми, че в някакъв период съм я носила и че дъщеря ми също я вижда като нещо със стойност.


Книги класика или мнофо популярни заглавия, но преиздавани през годините и притежавани от повечето прилични домашни библиотеки, отдавна нямат голяма стойност и не са търсени. По-скоро, както майка ми казва "да ги дам на някого, пък той нека ги изхвърля, на мен ми е важно да не съм ги изхвърлила аз".

Като трябваше да се премествам обявих един куп неща във Фейсбук маркетплейс и в един квартален сайт. Хората идваха сами да си изнасят нещата. Това помогна.
Книги наистина никой не купува… това с библиотеката е прекрасна идея.

Читалища в по-големи села и по-малки градове имат нужда от книги. В София, Варна, Пловдив и други големи градове библиотеките са пълни и е почти безсмислено да им се предлага, но малките почти нямат бюджети за книги.

Даже и селските читалища и пенсионерски клубове не приемат всичко, избират, искат нови издания след 2010-2015г.

Аз много се зарадвах, че приятелка на майка ми купи къщата й и пожела да задържи библиотеката.
 
 Получих подарък комплект чаршафи по - голям от размера на спалнята ми.

Добре, че не са по малки.

А, аз даже не ги пробвах, че са от една неприятна материя, направо ги засилих към магазин втора употреба.

И аз получих чаршафи за спалня от полиестер. Прекалено големи са.  В къщи се ползват само естествени материи, аз съм и с алергия към изкуствените. Разцветката, обаче, е хубава. И се чудя какво да ги правя.
Книги съм подарявала преди време на селски библиотеки. Последната партида я дадох на приятелка, ще чете и ще ги носи после в местната библиотека. Вече нямам притеснения да изхвърлям, защото не ми се занимава да разнасям и да плащам пощенски разходи.

Аз не мога да се сетя кога и по каква причина се появи традицията за "подаръчета" на кръщене, сватба, абитуриентски бал и дори на рожден ден. От една страна хубаво, споменче. Но от друга точно това са най-ненужните подаръци или поне не особено нужни.
Веднага казвам, "да не остана по-назад", че аз също обмислях подаръчета-спомен чета за бала на сина ми.Влязох в "алгоритъма", дето се казва. Но тъй като искрено не харесвам всички тези кутийки, кутийчета, бурканчета с мед, свещички, бутилчици, семенца и то не остана. Накрая все пак измислих - табелките за гостите ги направих под форма на книгоразделител, като картинката беше снимка, която бях направила преди това по друг повод. Поукрасих я малко и стана хем тематична, с оглед на сниманото, хем от място, което по някаква случайност беше любимо за повечето гости. А и книгоразделител - и на готварски тефтер да го сложиш, не заема място. От друга страна-лесно за изхвърляне в хартията, не прави сериозен боклук, ако на някого не трябва.

Някога са се давали дарове на сватби, за да се оцени от гостите умението на булката. Всичко е било плод на нейния труд, сръчност и фантазия. После даровете са се заменили от "купешки" кърпи, ризи, престилки, дори чорапогащи. В късния соц се свежда ха само до носни кърпички, между другото, това не беше лоша придобивка. Докато днес, моля да ме извинят феновете, но защо са тези сткълца, шишенца, бурканчета, за мен нямат никакъв замисъл и спокойно ги категоризирам като най-тъп и безполезен подарък

Че и плъпнаха по други събития, не само по сватби.
Не вярвам никой от темата да няма подобна "джунджурия", която му е мило да изхвърли, но премята по шкафа.

Даже не си ги нося до нас, изхвърлям веднага след събитието.

С Барни и Киндер може, само да не е истинска домашна торта. Не знам как оцеляхме и пораснахме ние, които в градината черпехме с домашни сладки.

Много ме натъжава да видя книги до контейнери. А знаете ли, че в Девин ( допреди 15г поне) нямаше нито библиотека, нито книжарница

Защо да не се критикуваме и да нямаме основание? Форумът е за изказване на лично мнение, нито съм използвала неподходящи думи, нито съм нарушила някое правило. Ако беше така - щяха да ми изтрият мнението, да ме баннат или там, каквото правят.
За мен изхвърлянето на книги на боклука е неправилно, независимо дали са в чист кашон или не.
Както се вижда от предните постове - има безброй варианти за даряване на стари книги и да, правят се списъци и т.н. Аз също в момента разчиствам библиотеката си, защото ще се местим в нов апартамент. Част от книгите (по-старите) - занесохме на вилата, където живеят свекърите, те четат доста. Някои - дадох на нашите. Голяма част продадох. За много смешни пари, примерно 70 книги и то новоиздадени - 100 лв. Но момчето дойде и ги взе, не съм се разказвала. Снимах му ги наредени на един рафт и той каза кои взима, кои остава. Прозвъних 5-6 телефона, докато си намеря правилния човек, защото не всеки иска трилъри и други художествени романи. Които не ги взе - нося на Столична библиотека.
Купувала съм си соц. книги от въпросната група “Спаси книга”, да, продават ги, но аз лично бих предпочела някой да вземе ненужните ми книги и да ги продаде, отколкото да ги изхвърля.
Това е моето мнение по въпроса и си заставам зад него.
Иначе - преставам да коментирам въпроса, защото съвсем се разводнява темата.

Малките глупости по сватби и кръщенета не ми се връзват с личен подарък и темата, но наистина сами по себе си са върхът на простотиите. А какъв стрес е за организиращите И това, колко пари, а накрая гостите ги зарежат някъде. Ама "трябва да има". Моят подход в случаите беше - на сватбата оформихме всяка покана с твърди корици, отварящи се като книга и с лично послание за всяко семейство или отделен човек, отпечатано от вътрешната страна. Какви спомени имаме, колко е важен съответният гост е живота ни и т.н. Съмнявам се някой да е хвърлил тази покана точно - посланията бяха много лични и дълго мислени, а и всички присъстващи бяха само от най-тесен кръг. За кръщенетата на децата не съм подготвяла нищо.

Направете си квартална “библиотека”. Подобно е на хладилниците които по едно време оставяха навън и хората оставяха храна.
Един стар шкаф, книги, който иска си взема това, което му е интересно, оставя друга и тн. Проблем при дъжд и сняг, но и за това може да се намери решение.