Сред дъжд и есенни мъгли, усещам в мен ново сърчице да тупти. ~бебеправене 624~

Кенди просто ти казва, че само със стратегия не става - трябва си късмет. Иначе печелившите стратегии отдавна щяха да са открити и всички щяхме просто да си купуваме бебетата.

Може би нямаш това предвид, но по начина, по който се изказваш малко звучи все едно успехът е изцяло твоя заслуга, заради тая “стратегия”, което не е вярно. Мисля, че към това звучене се ориентират коментарите. Разбира се, постарала си се доколкото зависи от теб. Но е станало, защото ти е дошло времето да имаш късмет. Това е. И в Турция е пълно с неуспели и разочаровани.

Но съм съгласна, че линчът е излишен в случая. Според мен е проблем с комуникацията.

Ама аз съм съвсем съгласна, че съм сбъркала с тон и част от изказването си, но не мисля, че съм заслужила това отношение от Кенди. Кенди не е вселенски съдник, а често се вживява като такъв и често съм съгласна с мнението й, както и сега, но не мисля, че това е начинът да го поднесе. Аз не нападам, отстъпвам, но продължава да ми се набива канчето. Ми и това не виждам как е добър филтър и добър тон. Все тая, отивам да си гледам кефа, неделя е.

Линч няма. Последна съм на опашката по претенции за Вселенски съдник и добър тон.
Мисълта ми беше една - говоренето по този начин деноминира чуждите усилия, колкото и каквито да са те. Firebird няма как да го каже по-точно - дошъл е моментът топчето да се падне при теб, другото е егото ти, което си преписва неща, които са извън твоя контрол. 
Приказките за стоицизъм и инат откровено са ми незрели и смешни. Накрая наградата каква е? Детето? Дано не е така.

Смятам че си полезен член откъм информация, но емпатията, грижата и вниманието към другите не са ти силна страна и всеки порив към подобни изказвания “чакайте да ви кажа аз как се прави, понеже съм вече бременна” се чете зле. Това е.
За едно си адски права обаче - неделя е и кефът трябва да се гледа.

Момичета, как се забърка тази каша? 🙄
Съжалявам, ако по някакъв начин съм била проводник на тези спорове!
Не съм имала предвид, че трябва да се радваме, че сме по този път. Ни най-малко!
Аз съм споменавала, че минах и през диагноза рак, поставена от хистология след втората ми операция. Тогава се сринах за около седмица, защото осъзнах, че дотогава се бяхме борили за дете, а предстоеше да се борим да остана жива. Тогава си дадох сметка, че може да е и по-страшно.
Разбира се, че всеки има своите усещания и своите възгледи. Така и е редно да е, светът е шарен.
Не вярвам, че един ден като се появят мъниците ни, ще изкукаме тотално. Не. Ще имаме отново притеснения, този път други, но ще оценяваме много повече присъствието на децата в живота ни. И няма да се оплакваме, че не сме спали, заради бебе, защото знаем какво е да не спим, когато сме се скъсвали от рев, че няма бебе.
Прегръщам ви и съжалявам, че така се стече разговорът! ❤

Аз вярвам ,че всеки си има свой път и своя истина, като уважавам философията на всеки. С времето се научих да съм внимателна със съветите, защото съм минавала през супер периоди на влияния от различни гурута, после пък на друга вълна. Осъзнах, че едно нещо, което е проработило при някой, при друг може да не сработи. Онзи ден сестра ми се обади по телефона, знаейки, че не се чувствам физически добре
 ( съответно и психически не съм в най- доброта си състояние), и ми казва " айде де, стегни се, бременна си, не си болна ". Отвърнах й ,че ако се обажда да ме дразни , по - добре да приключим разговора. Имам правото като не се чувствам добре ,да го показвам, да- доста време го очаквахме, но това не означава ,че нямам право да се чувствам зле.
Основното,от което се ръководя е емпатията, защото това е основна ценност на християнството, а аз съм вярваща. Също така вярвам, че един човек, ако не е преживял това, което и ти, няма как да те разбере и се старая да не се впрягам от чужди съвети как да си живея успешно живота ( повтарям си да не приемам нищо лично, макар че не винаги ми се получава).

В края на темата често стават разногласия Леда!

Момичета, извинявам се, но Среднощно слънце, не знам как да ти пиша. Ако дадеш идея как …
Засегнали сте много деликатна тема. И аз вярвам, че каквото и човек да прави чудото се случва когато му дойде времето. Пожелавам чудесата да се случат на всички бързо и всичко да е наред до финал.

Еспресо, дръж се момиче. Дано бързо отмине и да се чувстваш добре.

Пълнолуние, нямам идея как се получава това, до сега не съм имала проблеми със съобщенията. Изтрих си малко стари съобщения, ако случайно е било проблем с пълна пощенска кутия.

За спорът в темата - всеки прави каквото му е по силите за да се съхрани, това е. Няма как да се чувстваме добре, да не страдаме, да не го мислим. Който както може се справя. Пожелавам на все по-малко от вас изобщо да им се налага да се справят, а да се изнасят към отчетни!

По повод съобщенията едва ли е препълнена кутия  . А имам над 700 стр съобщения в получени .

Слънце, и аз исках да ти пиша наскоро и ми даде същата “грешка” 🙄
Май е някакъв бъг през мобилно устройство 😵💫

През компютъра успях да и пиша. Наистина е бъг през телефона.

В спора се ражда истината, дет се вика.

Психичното здраве не означава постоянно щастие, а способност да бъдем в контакт с пълния спектър на човешките емоции. Когато си позволяваме да преживяваме и светлото, и трудното, ние живеем по-цялостно, по-истински и в по-дълбок синхрон със себе си (мисля аз, но е издържано и от психотерапията).
Когато задържаме или потискаме негативните емоции, те остават заклещени и продължават да влияят на поведението и взаимоотношенията ни, често без да го осъзнаваме. Именно затова хора, които се стремят постоянно да бъдат само позитивни, нерядко изпитват вътрешно напрежение и усещане за неавтентичност.

Друго ключово според мен е не само да се себепознаваме, но и да не спираме да се опознаваме какво работи за нас сега, тази година и ни прави щастливи, защото ние се променяме, животът ни променя. Тази година е пътувания, друга нищо не ни трогва и всичко си е нашата истина.
Може би по-скоро да акцентираме на това да се опитваме да си крадем малки удоволствия и радости, въпреки временните неудовлетворения, които имаме в живота си и въпреки собственото си нежелание.  Нормално е не винаги да имаме желание, особенно, когато борбата, на първо място с нас, е вече дълга и изтощителна.

Понеже съм човек, който обича да говори и споделя, споделям и с вас сега как усещам, че почвам да губя удоволствие от секса (както и моят мъж). Прави ми се веднага след мц (когато няма овулация и не знам как, защото май нормалното е, когато жените са в овулация да им се прави секс естествено) . Но последните месец, два дори и да ми се прави аз оргазъм нямам, а сексът приключва малко след като той свърши. Тоест акта е да си свършим работата, а не мое удоволствие. Тука трябва да поработя със себе си. Има ли сред вас, които успешно отново са си върнали удоволствие от секса (сигурна съм, че с много опити и години е нормално да не ни се прави, но по-скоро какво помогна)?

Момичета била съм с вируса с повръщането.... Не е било от инжекцията.
Та няколко дни бях на диета . Сега се радвам на снега с детето и кучето 😁 а ако можех да се пързалям щеше да е идеално,ама като се навеждам от време на време кръста ме боли....

Всеки има свой път,гледа в определена посока. Макар и труден да е нашият път ,тук сме се събрали за да се подкрепяме,да си даваме съвети.Тази подкрепа ,която трудно намираме от други хора ... Няма как да сме еднакви, създадени сме различни хора с различни мнения, различни виждания.
♥️

Момичета, чета ви и не смогвам да отговоря. Няма нужда от излишно напрежение, всички си имаме в излишък такова...
Моят цикъл още го няма. Изведнъж изпляска един положителен тест за овулация преди няколко дни ( щото ми хрумна да продължа тестването при все липсващия цикъл и ситуацията с бледата чертичка от коледните празници) и ...ей на. На 21ви съм на АГ така или иначе, ще видим какво ще стане.
И аз съм в клуба с неспящите, последните дни съвсем ми е трудно - или не заспивам до 3-4, или заспивам, будя се към 1 и до там...преди няколко дни имахме брутално скарване с моя мъж, явно ни изби напрежението покрай неидващият цикъл и тн, и ми хвърли една уж невинна реплика, която ескалира в това как следенето с тестове едва ли не му е основния стрес в живота, и това на фона на  настояването му да му казвам как вървят, щото иска да сме заедно в това хем го разбирам, хем ми подейства като кофа ледена вода. Аз споделям много трудно попринцип, покрай мен знаят само той и моите родители с какво се борим. И на мен ми изби и ми е в повече. Вече дори сексът ми се струва свързан със стрес - кога да е, да не ставам, да го отбележа в приложението, и тн.
Та...да, наоплаквах ви се. Идните две седмици в работен план ще са ми страхотно натоварени и се боря със себе си тая вечер да се събера и фокусирам в това. Макар че се усещам страхотно разсеяна с нещата в личен план...

Тина, радвам се, че си по-добре и ще си действате за трансфера
Малко офтопик за темата, но за колко време премина при теб този вирус? Аз вече една седмица съм с много силни болки в корема и ужасно гадене. Един ден съм добре, на другия не мога да отлепя от леглото 🤷‍♀️
Днес пристигнахме в Истанбул и имам още 1 ден да се закрепя преди хистерото, стискайте ми палци

Малко тъжно ми стана за дискусията по-назад. При всеки има доза истина и не мисля, че някой има лоши намерения. Тази тема е една от най-топлите, подкрепящи и полезни