Как се чувствате по коледните празници?

За всичките ми 50+ години, може би 2 или 3 пъти не съм имала коледно-новогодишно настроение. Обикновено всичко ми харесва - измислянето на подаръците, купуването им, опаковката, надписването на картичките.
Влагам много лично отношение, може да е някаква супер дреболия, но да е важна и желана от получателя.

На Бъдни вечер сме у дома с децата, на Коледа единия ден сме при едните родители, на другия - при другите. Гостуванията не ми тежат, защото са от 11-12 до към 16-17, и вечерта спокойно можем да излезем на разходка, кино или концент само с мъжа ми. Децата също се виждат с гаджетата или приятели. Друго, което правим е, че предварително разпределяме кой какво ще носи. Родителите ни са доста възрастни, и обикновено отговарят за основното ястие. Салати, мезета, баници, баклави, ядки, плодове, пиене - носим ние, "гостите". Много хора сме, и като се уточним предварително, не натежава на никого.

Права е Кака Сийка, че децата оживяват празника. И като бяха по-малки, и сега като големи хора - те са тези, които внасят весела нотка с разказите си от "по света и у нас", с шегите и закачките помежду си.

Не са ни идеални отношенията, имаме си търкания, несъгласия, стари и нови конфликти. Но някак негласно никой не си "показва рогата" по време на празниците, и не засягаме щекотливи теми, които неизбежно ще доведат до спор. Също така с възрастта аз и мъжа ми станахме доста по-разбиращи и търпеливи спрямо родителите ни, и някои неща, които в младостта биха ни подпалили здраво фитилите, сега отминаваме със споглеждане и усмивка. Така Коледата е не само възможна, но и приятна.

Много обичам Коледа. Лично аз не влагам излишен стрес и е много приятно. Не е било правило да съм с родителите си, често не сме били в една и съща държава, например, в последните години винаги бяхме заедно. Миналата година почина майка ми и вече сме с баща ми, и сина ми. Пак ще ни е тъжно, но това е живота.

Нова година ми е донякъде безразлична. Като дърт парти енимъл винаги съм намирала  новогодишните партита най-насилени и на ниско ниво, и предпочитам да съм си вкъщи. Била съм и на хубави новогодишни мероприятия, но рядко в България.

Децата правят празника на възрастните, но възрастните правят празниците на децата. Още помня как пътувахме по 300 киломентра във времена, в които пътищата не се чистеха и влаковете често закъсваха (това и до днес не се е променило), за да идем при близките ни хора и как сме тичали за да влезем в къщата на баба и дядо. А тогава и подаръци нямаше като сега, не че сме оставали без такива, ама не е било това акцента.

Обожавам Коледа и изобщо не разбирам "умората" на някои хора. Празниците са, както си ги направиш. Не е нужно нито много готвене, нито много суетня, важното е да сме с любимите хора.

Най- важното е да ни е леко! Аз се напрягах особено много от 2020 до 2023, защото БМ пътуваше и се връщаше за празниците и аз се стараех всичко да в топ вкъщи, ходех "по яйчени черупки", а той все гледаше да си излее нервите. Пффф, добре че минаха тези времена!

А, да, де. Просто на някои ни се налага да сме със семействата си.
Шегувам се, разбира се. Донякъде.

Не е и нужно. Достатъчно е, да не се пита "ама как така" и "трябва да ти е Коледно". Важи и в двете посоки, разбира се. Тези които не харесват празника е добре, да не го развалят на тези които го харесват и са въодушевени.

Това беше добро

Желанието да ти е коледно е точно обратното на нехаресването на празника. А то май точно хората, които държат да е супер коледно и с лампички, никак не харесват Коледа и са всъщност невротици под прикритие.

От дете ми е било любимото време на годината. Като малка с дъх на портокали и мандарини....и дядо Мраз.
Сега обичам точно събирането с родителите ми, тъй като на милото вече не са сред нас....
Едно умиление ме обзема....

Обожавам празниците.
Празнично ми е още от ноември, когато и двете ми деца имат рожденни дни.
А в  началото на декември имаме годишнина от сватбата.
Този период за нас по правило е празничен и изпълнен с пътувания и приятни емоции.

Чакам с нетърпение почивните дни, когато ще се видим с близките си. И ще си разменим подаръци. Частта с подаръците ми е особено любима. Винаги сме си разменяли и то с мисълта да се зарадваме едни други, а не да отбием номера.

Нищо по особено. Ден като всеки друг. Празникът е, когато се събереш с любими хора.
В личен план си чакам по някоя от телевизиите "Наистина любов".
Не, че не мога да го гледам по всяко друго време, но декември има по-различно излъчване.

Сега търся някакви оферти за Коледа. Късно се сетих. Май ще изкарам празниците скучно в София. Поне някакъв Истанбул да се появи.

Какво е това "Наистина любов"? Я препоръчате някой хубав коледен филм, моля 🌸

Точно този е най-хубавият за мен.
Не признавам Коледа без него.

Обичам целия период от средата на ноември, до Атанасовден. Празнично ми е. Изпитвам странно усещане (на съвсем елементарно ниво) за време, прекарано с най- близките и осъзнаване колко ценни са тези мигове. После вече до към края на март ми е тегавиня общо взето.

Никога предпразнична истерия не ме е натоварвала, без значение Коледна, НГ или Великденска. Винаги планираме как ще ги изкараме според нашите интереси и желания, а не според това какво някой очаква от нас.
С пазаруването не се предобрям също. Подготвям си нещата по- отрано, отделно имам мъж и две големи деца, които при нужда се включват да помагат и често на 24- ти успяваме да изгледаме и някой филм заедно. Вечерта сме си у дома на традиционна трапеза, 7 "ястия" има, не се изхвърлям. На Коледа обожавам да закусвам с останалите от предната вечер постни зелеви сарми; често през деня ходим на кино, инак за вечерта приятели обикновено правят голямо парти у тях, където ако решим, се включваме, но не и на всяка цена. Ако сме си в нас, "гала- вечерята" е друсан кебап (половинката е майстор), или печен джолан, който сутринта съм бутнала във фурната и коледни филми; без изхвърляния и претенции.
 За НГ сме някъде извън София- пак с приятели, отново без нещо да е насила.

Обичам тези празници, свързвам ги с топлина и уют. Не съдя хората, които не ги възприемат по този начин.