Как се чувствате по коледните празници?

https://www.imdb.com/title/tt0314331/?ref_=nv_sr_srsg_1_tt_5_nm_2_in_0_q_love

Откакто се разболях тежко на един празник с много почивни дни и се наложи дори да вляза в болница в такива дни, малко се стресирам от дългите почивки с липса на възможност за нормален достъп до медицинска помощ.
Ако не е това, обичам празниците и ги приемам като почивка.

Обичам Коледа, но само като дете я чаках с нетърпение.
Години наред празнувахме със свекърите. Вечерите минаваха скучно, обикновено в компанията на Стоянка Мутафова или хороводни тракийски китки от телевизията. Не знам за вас, но мен народните песни ме докарват до лудост.
Последните Коледи ги празнуваме с моите родители, брат ми и семейството му.
Нова година не празнувам. Мъжът ми стои с децата, ядат салати, меса, десерти, гледат филми, а аз си лягам рано. Не знам защо, но за мен 31.12 ми е обикновен ден.

Аз пък обичам точно само Нова година и само нея усещам и разбирам какво празнувам. Самото очакване на 12 полунощ, приближаването на стрелката на часовника... от дете точно това ми е тръпката. За мен е немислимо и непонятно да се легне по-рано. Даже детето ми от бебе всяка Нова година си е изчаквало и гледаше зарята на терасата. И в полунощ късметите от баницата...  Също обожавам заря, както и детето, а от вкъщи имаме чудна гледка на много зари от много квартали...
А и празнуване с когото и където искаш, няма задължения. От тези празници аз само този си чакам.

Преди няколко дни отговарях на сходен въпрос в друга тема.
Позволявам си да се самоцитирам

Живеем в софия , но и двамата с партньора ми сме от друг по- малък град. Не си ходим на всяка Коледа, за Великден пък изобщо . Моторджии сме и в първите дни , в които времето го позволява, няма как да останем и да ядем яйца.

Моите родители не са от готвещите, събиращи цялата рода хора. Наслаждават се на свободното си време покрай празниците и поръчват някаква от задължителната храна. Толкоз.
 Като малка си мислех, че сме странни , защото се сравнявах с наборчетата и техните софри. Към днешна дата съм благодарна , че съм отгледана от хора , които нямат нужда от външна валидация , за да се чувстват в хармония.
Разбира се няма пълно щастие в тоя живот и родителите на партньора ми са с много стабилни и тържествени устои покрай Коледа.
Ходим при тях, но не всяка година. Слувало се е мъжът ми да отиде, а аз да си остана в София сама и да работя или да нищоправя.
Ако пък отида,  задължително вечерта си спя при моите родители. Атмосферата в техния дом не е за мен. Много тежък момент е това всеки път. И аз много трудно се измъквам.
В началото на връзката ни се чувствах длъжна, стягаше ме гърлото , бях в някаква постоянна стегнация , докато гостувах там и майка му ми обясняваше какво трябва и не трабя да се прави в тоя живот , как да отговарям на баща му, как да събирам боклука , (който не се изхвърля вечер!),  как , когато има мъже в стаята да не се смея чак толкова високо,  ....как се готви пилешката супа...как вече трябва да се оженим ...и трябва да родя момиче , което трябва да кръстя на нея , щото тя си мечтае за това от незнамси колковреме .....и всякакви трябва постулати от живота ( дори тук съм писла с молба за съдейсвие, ама само ме изядоха с парцалите и разбрах колко съм "неблагодарна" и "надута")

Само че...Когато минеш през бърнаут, започваш да си цениш и времето , и силите и много бързо ( ако си късметлия) се учиш на кой колко време да отделиш.
В здравия случай избираш себе си Simple Smile

изобщо вече не ме вълнува какво си мислят, как изглежда в очите на хорта, какво коментират комшиите, бабите и родителите на любимия ми мъж. Трябваше ми време да проумея, че ако някой се сърди, то това е неговото разочарование, не моя вина.

Съветът ми , ако приемте такива, е да усетите личните си потребности  и да си позволите да се погрижете първо за тях. Пък каквото остане после, го дайте за другите.

Ооо! Благодаря! 🌸

Приготвила съм си книжки за коледната ваканция, междудругото ☕📚 Ще им, се наслаждавам, фентъзита 🙃

Освен по-горе споделения филм, аз много обичам и препоръчвам този:
https://www.google.com/search?gs_ssp=eJzj4tVP1zc0TK8oLs5Iq6gwYPQ … le&ie=UTF-8#ebo=0

Единственото, което ми разваля настроението през декември е, че трябва да работя. Макар и работата ми да е много приятна, с пътуване, коледни базари и приятности, има и документи, които по закона на Мърфи са обемисти и имат краен срок през декември.
Обичам много роднините си и макар да има хора, които ме напрягат доста, намирам начин да не драматизирам и прекарвам време с тях.
Много обичам Бъдни вечер и Коледа.

Моето настроение се разваля единствено от синдрома "Иде краят на света" и бруталните тъпканици и истерия по улици и магазини. Винаги опитвам да приключа всички покупки по-рано, за да не участвам в това, но тази година истериите сякаш започнаха преди седмици. Много неприятно.

Да, и на мен работата ми разваля коледния дух
Колкото до пазаруването, вече в няколко (нехранителни) магазина чувам диалози между персонала, че клиентите са по-малко от очакваното, а графиците им явно са предвидени за по-голям обем работа.

На Коледа се чувствам изолирана.
Всяка година.
Аз живея сама и споделям свободното си време с приятели, които обаче в голямата си част не са от София и по време на тези празници си пътуват при родителите си. Някои си заминават даже предварително, за да избегнат задръстванията, а и да се включат в подготовката там, защото родителите им вече не смогват сами.
Тук остават някои мои семейни познати, които също посрещат деца от чужбина или пък ходят на гости един ден при нашите, един ден при техните. Приятелката ми се смее, че си спестява готвенето - наяждат се на гости и даже с храна се прибират.
Лично аз ще обикалям за подаръци, които винаги подарявам след Коледа, понеже на Коледа няма на кого.
Само на Бъдни вечер нямам какво да правя, защото всеки си е вкъщи.

Добре се чувствам и си изкарвам хубаво, защото не си поставям нереалистични очаквания. Нямаме украса или трапеза като от Пинтерест, не готвя петстепенни менюта и не обикаляме всичките роднини до девето коляно.
Коледа за мен е време със семейството, с които ми е приятно и не се виждам по задължение. Но ние живеем в чужбина и рядко се виждаме. От скоро е и време за почивка, защото има кой да гледа детето 😁

Не прекарвам празниците с родителите, защото като бях малка, винаги правеха скандали по празниците и ги свързвам с неприятни емоции. Рожденият ми ден е около празниците и винаги съм в депресия по това време на годината. Тази година ги поканих за РД и им казах да ми донесат и торта. На Коледа и Нова година пак ще съм сама, защото се разделих с мъжа. Като беше жива свекървата, прекарвахме празниците с тях и беше хубаво. Деца нямам.... Надявам се да имам. Имам положителен тест за бременност и това е което ме крепи покрай тези празници. Някой път като съм сама, си слагам украса и си правя празнична вечеря.... Една година по Ковида прекарах Бъдни вечер и Коледа с една колежка от друг град, която не можа да се върне при семейството си тогава. Самотно ми е. На средна възраст съм на практика и вече и с никой не дружа. Такъв ми е характера,
 - по-затворена, а и някои хора не мога да ги търпя.

И на мен ми е самотно, живея сама, последните години на Коледа бях с детето само, но то е вече голямо и от тази година живее с гадже, и да дойде, ще е за час-два да хапнем… не съм много социална, не ми се събира по софри с хора, предпочитам да си карам всички празници като делничен ден и не го мисля чак толкова, на младини ако нямаше къде и с кого да съм на Нова година ми беше много тегаво, ама на 50+ вече ми е все тая, броя го за обикновен ден и чакам да мине истерията на другите

Esmee, софийските ти приятели всички ли са по софри на Коледа. Около мен още от студентска възраст по Коледа вечерта си имаше софийски партита, а после и привечер следобед традиционно се събираме по приятелски, не по роднински. Никога не сме оставяли някой сам и на Бъдни вечер, защото приятели с починали родители или без семейство по други причини е имало винаги, и винаги са били добре дошли. Толкова ли са закостенели хората, че ще знаеш ти, че близък приятел ще е сам и ще те е страх, че ще ти изяде сърмите на Бъдни вечер?