- Публикувана: 17 дек. 2025, 11:14 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2026, 00:02 ч.
Как се чувствате по коледните празници?
Ние си намерихме цака в офиса - носим неща, които са изостанали, но са опаковани и в срок, и дояждаме. Колбаси, пакетирани сладкиши, сирена, шоколади и подобни. Знам, че за някои може да звучи гнусно, но се оказа хубав начин да не се хвърля храна.
Това ми е най-омразният период от годината и винаги се радвам, когато свърши и настъпи януари.
Какво има да му се радвам?
Починали баби и дядовци и семейство, което по стечение на обстоятелствата никога не мога да посетя по Коледа.
Като добавим и предколедното пазаруване все едно света ще свърши как да не се депресираш?
Какво има да му се радвам?
Починали баби и дядовци и семейство, което по стечение на обстоятелствата никога не мога да посетя по Коледа.
Като добавим и предколедното пазаруване все едно света ще свърши как да не се депресираш?
Наличието или отсъствието на семейство много определят как се чувстваме по Коледа, защото това са подчертано семейни празници.
Дори най-най-отричащите и невярващите отиват на обяд у мама и откарват до вечерта. Ако имат мама. Получават подарък, купуват подарък. А като ги питаш как изкарахте, отговарят "вкусно беше" и изброяват какво са яли.
Аз съм като тебе, Arielle. През януари ми е по-леко. Може и на късите дни да се дължи.
Дори най-най-отричащите и невярващите отиват на обяд у мама и откарват до вечерта. Ако имат мама. Получават подарък, купуват подарък. А като ги питаш как изкарахте, отговарят "вкусно беше" и изброяват какво са яли.
Аз съм като тебе, Arielle. През януари ми е по-леко. Може и на късите дни да се дължи.
Хвърлихме , тоест дадохме на кучето, единствено от свекървата някаква кутия, пържена сланина с праз. Тя казваше че било супер вкусно, но никой не пожела да го яде. И като си тръгвахме, й върнахме трите кутии, като тази беше пълна. Не знам дали е било добре вътре, може и тя да го е изяла, щом очевидно си го харесва. Друго не сме разхищавали. Доволна съм от яденето, не съм преяждала.
Хвърлихме , тоест дадохме на кучето, единствено от свекървата някаква кутия, пържена сланина с праз.
Това ми е най-омразният период от годината и винаги се радвам, когато свърши и настъпи януари.
Какво има да му се радвам?
Починали баби и дядовци и семейство, което по стечение на обстоятелствата никога не мога да посетя по Коледа.
Като добавим и предколедното пазаруване все едно света ще свърши как да не се депресираш?
Какво има да му се радвам?
Починали баби и дядовци и семейство, което по стечение на обстоятелствата никога не мога да посетя по Коледа.
Като добавим и предколедното пазаруване все едно света ще свърши как да не се депресираш?
с времето и напредването на възраста ни ще стават все повече липсващите хора.
Аз се радвам и празнувам заради тези, които са още тук, понякога спазвайки семейни традиции в памет на тези, които ги няма.
На Великден ми стана криво, защото майка се развихряше с украсите и агнето, а я няма вече. Обаче после просто направих плънката по нейна рецепта и извадих нейните неща и си изкарахме прекрасно.
Живота е твърде кратък и нямам намерение да го изживявам депресирана и нещастна, поне доколкото зависи от мен. Радвам се на каквото и когото имам и си спомням с хубаво за хората и нещата, които вече ги няма.
Когато вече не мога да спазвам една семейна традиция, замествам я с друга.
Тази година за първи път бяхме без татко и беше... странно. Сдържаме се да плачем и да оплакваме, защото с майка ми знаем, че той не би го искал и не би го позволил, но вътрешно липсата е болезнено осезаема.
Гледаме като седнем на Коледа, Великден, рожден ден, да споменем с добро онези, които загубихме, да се сетим за някой готин спомен с тях, да си разкажем. Толкова е стоплящо, когато някой подхване "Ей, сещаш ли се когато баща ти..." и следва някоя забавна случка или някоя незабравима реплика.
Гледаме като седнем на Коледа, Великден, рожден ден, да споменем с добро онези, които загубихме, да се сетим за някой готин спомен с тях, да си разкажем. Толкова е стоплящо, когато някой подхване "Ей, сещаш ли се когато баща ти..." и следва някоя забавна случка или някоя незабравима реплика.
Possessed Точно това правя и аз, спазвам коледните обичаи със седемте ястия, питка с паричка, баница с късмети и т.н., както и великденското боядисване на яйца, козунаците, за да продължа традициите на родителите ми, на бабите и дядовците ми. Така чувствам, че е правилно.
Знам, да, и аз много обичах, и много ме бива да украсявам, да нарисувам яйцата. Какви шедьоври съм правила, а и модерни - декупаж техники. Но някак само за мен не ми се прави, а и няма да съм щастлива да седна сама на маса със 7 ястия и си го спестявам като изживяване. Може би догодина ще замина някъде, за да си спестя интимния момент на коледната магия.
Миналата година имах два варианта за бъдни вечер, не близкороднински.
Родителите на снаха ми имат голяма къща до София и като разбраха, че с баща ми оставаме сами, ни поканиха и за Бъдни вечер и коледа с преспиване.
Една приятелка също ни покани за празника.
Когато си сам, разширяваш семейството си с близки на близки, приятели. Винаги има хора, с които бити било приятно и на коите би им било приятно с вас. А в моя случай аз вървя и с 80 годишен човек комплект, защото не искам да го оставям сам по празници.
Въпрос на настройка.
Родителите на снаха ми имат голяма къща до София и като разбраха, че с баща ми оставаме сами, ни поканиха и за Бъдни вечер и коледа с преспиване.
Една приятелка също ни покани за празника.
Когато си сам, разширяваш семейството си с близки на близки, приятели. Винаги има хора, с които бити било приятно и на коите би им било приятно с вас. А в моя случай аз вървя и с 80 годишен човек комплект, защото не искам да го оставям сам по празници.
Въпрос на настройка.
И това как става?
Ако аз ги каня, да. Но нямам кого да поканя, защото всеки си е вкъщи със семейството или е заминал някъде. Предварително им знам плановете на моите близки и ми е ясно, че няма кой да дойде точно у нас. Заминават си при родителите си. Оплакват се, че 2-3 дни са от гости на гости и после 2 дни само лежат и се опитват да не ядат.
Ако аз ги каня, да. Но нямам кого да поканя, защото всеки си е вкъщи със семейството или е заминал някъде. Предварително им знам плановете на моите близки и ми е ясно, че няма кой да дойде точно у нас. Заминават си при родителите си. Оплакват се, че 2-3 дни са от гости на гости и после 2 дни само лежат и се опитват да не ядат.
Ние също сме така. Ако не сме със семейството в някакъв формат, сме с приятелски семейства и на Бъдни вечер, и на Коледа, и на нова година - обикновено различни, но понякога може да повторим. Ако знам, че приятелки са сами по празниците, винаги ги каня.
С годините все повече започвам да оценявам тези моменти и съответно си ги търся.
С годините все повече започвам да оценявам тези моменти и съответно си ги търся.
Препоръчани теми