Публикувана: 22 дек. 2025, 10:16 ч.
Последно мнение: 7 ян. 2026, 21:25 ч.

Историите от живота! Неща, които няма да забравите никога

1 828
8
1

22 дек. 2025, 10:16 ч.

Варна
Мнения: 9

Здравейте, прекрасни майки!

Казвам се Вивиян. Родена съм в старопрестолния Видин , но от десетилетия моят дом е градът на мечтите ми — Варна. Преминала съм през много етапи в живота си — от щурото детство на село до отговорността да отгледам и възпитам двама синове.

Днес се обръщам към вас, защото вярвам, че всяка от нас носи в себе си безценна съкровищница от преживявания. Вярвам, че животът не се измерва с вещите, които притежаваме, а със спомените, които трупаме. Често в забързаното ежедневие забравяме да оценим малките мигове.

Решила съм всеки ден да споделям с вас по един малък урок или момент, който е оформил моя мироглед. Но най-вече ми се иска да превърнем тази тема в нашето общо място за вдъхновение и подкрепа.

Нека си поговорим:

За корените: Кой е онзи съвет от баба или дядо, който ви е давал сили в трудни моменти?
За децата: Кога за последно видяхте в очите на детето си онази чиста радост, която ви накара да се почувствате най-богатият човек на света?
За изпитанията: Как превърнахте една трудност в стъпало нагоре и открихте, че болката понякога ни учи повече от обичта?
За щастието: Вярвате ли, че щастието е въпрос на избор и лична гледна точка, а не на обстоятелства?

Искам да чуя вашите истории. Онези, които ви карат да се усмихвате през сълзи или ви дават кураж да продължите „напред и само напред“.

Очаквам вашите споделени мигове с нетърпение и обещавам да чета всеки един от тях с отворено сърце!

С обич и благодарност, Вивиян

# 1 22 дек. 2025, 17:08 ч.

Мнения: 13 550

С търсачката тук могат да се намерят много теми с отговори на въпросите.

# 2 23 дек. 2025, 01:22 ч.

Мнения: 146

Защо сте толкова лоши бе, хора?
Като не искате да вземете участие-просто подминете!
Търсачката на мен никога не ми е помагала.Излизат теми от 2008-ма с по 3-4 отговора, в които повечето потребители са си изтрили профилите.
Жената ви се представя с име и снимка, за разлика от повечето от нас тук, които нямаме тази смелост, но иначе много знаем.Толкова положителна тема е решила да започне в навечерието на празниците, но бай Ганьо го сърби езика да се заяде.

Последна редакция: вт, 23 дек 2025, 01:53 от Roshelle

# 3 23 дек. 2025, 08:10 ч.

Мнения: 1 761

Въпросите са много и са дълбоки, сериозни въпроси. Като някакъв по-софистициран лексикон.

Пратиха дамата автор на темата да чете, защото в дискусиите, по естествен начин е ставало споделяне на хубава история - дали като пример, дали като отговор на провокация, окуражаване или друго.
Най-красивите и искрени истории се раждат в контекст. В момента на споделяне, подкрепа, желание да вдъхновиш някого.

Хората тук понякога пишат дълбоки и искрени постове към друг човек и те са бисерите, а не като задание на есе.

И все пак за да не е напълно офф топик от баба съм се научила да пестя пари. Научила ме е винаги да имам заделени пари за спешни случаи и да не харча всичко, което изкарвам. Научила ме е да мога с малко и да използвам първо наличното преди да купя ново. Научила ме е да гледам на нещата и като материали. Вместо да купя ново, да видя няма ли стара вещ, която може да свърши същата работа.
Баба е живяла в трудни времена. Трябвало е да спре да ходи на училище в четвърти клас (четвърто отделение) и да отиде да работи. Баба не беше образована по днешните стандарти, но много можеше да се научи от нея.

Но пък това не е история.

Последна редакция: вт, 23 дек 2025, 08:15 от metal.vixen

# 4 23 дек. 2025, 09:34 ч.

Мнения: 210

Цитат на: Roshelle в вт, 23 дек 2025, 01:22

Толкова положителна тема е решила да започне в навечерието на празниците, но бай Ганьо го сърби езика да се заяде.

А може би подходът на г-жа Крумова към бай Ганьо не е правилен, та затова и реакциите му са такива.
Първо, няма обещаното споделяне от нейна страна

Цитат на: Viviyan_Krumova в пн, 22 дек 2025, 10:16

Решила съм всеки ден да споделям с вас по един малък урок или момент, който е оформил моя мироглед.

Второ, пропуска се целта на въпросите и темата й, а именно - историите да послужат за написване на книга,
и трето - заповедническия тон, със звучене на учителка към ученици на контролно.

Цитат на: Viviyan_Krumova в пн, 22 дек 2025, 10:16

Искам да чуя вашите истории.

Ако подходът беше по-различен, вероятно и реакциите на бай Ганьо щяха да са различни.
Коректността във всяко едно нещо е много, много важна. И решаваща.

# 5 23 дек. 2025, 21:02 ч.

Мнения: 2 571

Цитат на: Frezialina в вт, 23 дек 2025, 09:34

Цитат на: Roshelle в вт, 23 дек 2025, 01:22

Цитат на: Viviyan_Krumova в пн, 22 дек 2025, 10:16

Решила съм всеки ден да споделям с вас по един малък урок или момент, който е оформил моя мироглед.

Цитат на: Viviyan_Krumova в пн, 22 дек 2025, 10:16

Искам да чуя вашите истории.

Отговорено е точно.
Осъзнаването изисква капацитет.

Обвиненията в Бай Ганювщина са оценка на личността, която е напълно непозната за пишещата.
Моето заключение, че е плоско клише, е оценка на написаното, а не на автора на темата.
Разликата е драстична.
Минаването на лични обиди е критерий, който говори много.

# 6 27 дек. 2025, 00:03 ч.

Мнения: 1 683

Цитат на: Viviyan_Krumova в пн, 22 дек 2025, 10:16

Родена съм в старопрестолния Видин

Чак пък старопрестолния.

# 7 7 ян. 2026, 16:11 ч.

Варна
Мнения: 9

Започвам с история както обещах.

„МАМО, СПИШ ЛИ?“ ИЛИ ЗАЩО В 3:00 ПРЕЗ НОЩТА СЕ ТРЪГВА КЪМ НИВА КРАЙ ДОБРИЧ

Телефонът звъни. Часът е 3:00 през нощта. На екрана пише: „Малкия син“. Всяка майка познава онова свиване в стомаха в такъв момент. Но вместо паника, чувам неговия звънък глас: Спиш ли, майко юнашка? Не, че то спи ли се по това време, сине! Какво става?
Оказва се, че са закъсали с приятели на черен път в една нива в района на Добрич. Акумулаторът е паднал. А какво правят там по никое време? Отговорът му ме разсмя и стопли сърцето ми едновременно: „Трупаме спомени, мамо! Нали само това ми повтаряш живей, живей, трупай спомени!“
В този момент имах два избора. Да бъда „стандартната“ майка, която ще се разкрещи, ще мърмори и ще чете конско. Или да бъда майката, която съм избрала да бъда тази, която става, облича се и тръгва да дава ток, защото знае, че това приключение ще се помни цял живот.
И тръгнах.
Когато ги намерих в тъмното, те се заливаха от смях. Оказа се, че са се хванали на бас. Приятелите му не вярвали, че ще вдигна телефона. Още по-малко вярвали, че ще дойда. И били абсолютно убедени, че ако дойда, ще им се карам. Е, синът ми спечели баса. Аз не им се карах. Защото, мили родители, децата са такова поколение, каквото ги възпитаме. Аз искам моите да знаят, че съм до тях и в успеха, и в калта на някоя нива в 3 през нощта.

# 8 7 ян. 2026, 21:25 ч.

София
Мнения: 1 450

За щастието: Вярвате ли, че щастието е въпрос на избор и лична гледна точка, а не на обстоятелства?

За кратко работех в известна фирма за спално бельо. Стояла съм с шефовете до 20-21 ч да разучаваме нови шевни машини, видяла съм угрижеността им и постоянната им мисъл за бизнеса.
Веднъж се прибрах с буса на шивачките. Те си тръгват точно в 17:30. Врява, шеги, закачки, смях - работният ден е свършил - пей сърце! Като си спомних как шефовете по същото време продължават да работят и въобще не им е до смях, осъзнах, че да, щастието е избор.

Препоръчани теми

Студ/зима. Вреден ли е студа? Как да се справим с него съвети

Силна тревожност след тежки новини

Правите ли нещо, ако видите някой да бърка контейнер?

Не мога да понасям колегите си

Причина:

Причина: