Февруарски снежинки 2026 - Тема 3 ❄️ 🍼

Ааа, не са много родилите във февруарската тема, мисля, че повече сме чакащите.

При мен нещата са същите, никакви сигнали за раждане. Неделя е терминът ми. Гледам да не се напрягам. Уж се движа повече, доколкото мога, но болките тук и там започват, със стоенето права отоците в краката стават огромни, но помня, че с дъщеря ми имах страшни отоци накрая на бременността, явно и сега няма да се размина.
Утре съм на тонове, плюс проверка за разкритие, да видим какво ще каже АГ, притеснено ми е…

Моят термин е след 20 и няколко дни, така че изобщо не искам бебето да излиза.  Да изчака още две седмици, ако обича 😄.
Вече започнах да ставам два пъти през нощта, за да ходя до тоалетната, но хубавото е, че в повечето случаи съм като зомби и после лягам и заспивам. Затова пък сънувам някакви окачени неща, свързани с бебето.
Явно с умората ще се боря до края. 10 минути права и единият крак ми изтръпва, а ако не легна/седна ми, ще се свлека на земята. Така вече изобщо не излизам.
Вчера бях на тонове и на два пъти имаше спад под 140 буквално за 1-2 секунди, което ме притесни. АГ-то иска да ходя два пъти седмично, надявам се просто искам да ме наблюдава.

Illianaa, още веднъж ти благодаря за подробностите. Пишеш и звучиш толкова спокойно.

С баткото 10 дена по рано бях на парти на бременни танцувахме доста, вечерта пих червено вино, правихме и кекс мъжО, не ще да излиза... Сега чувам от познати - ходене по стъпала много добре действа да предизвикаш раждането. Аз стискам кълки до 37-ма, когато АГ каза, че вече ще си е официално износено (че белите дробчета ще са добре развити) и след това започвам чакането. Не искам този път да е много голямо(баткото беше 3750, сега ми се ще до към 3200-3300, че раждането леееко ме наплашава- не съм раждала от 12 год все пак). Тази нощ ми се стори, че на 3 пъти ме хващат леки контракции... Та съня беше лек мираж.

 

Здравейте, февруарски мамчета. Моят термин по УЗ беше за 1 февруари, но по ПРМ 24 януари. В крайна сметка на 22.01 с планово секцио поради седалищно предлежание се роди бебе Теодора.
Виждам, че има притеснени бъдещи мамчета в темата и ще разкажа и моята история.
Постъпих в болницата на 22.01 около 8 сутринта, секциото беше уж второ за деня от 10:30. На входа ме посрещна моята АГ, която каза, че трябва да влезе в операция и ще се забави малко и предупреди да не се панирам.
Качиха ме в реанимация, където щях да съм и след това, провериха дали бебето е още с дупето надолу, сложиха ми абокат, системи, клизма. Бях учудващо спокойна, май не асимилирах, че ми предстои операция, даже подремнах, събуждаха ме само проплакванията на новородените бебчета и майките раждащи естествено.
Около 12 пристигна моята АГ и каза, че влизаме скоро. Сложиха ми антибиотик, вкараха ме в операционната, тъкмо се нагласих в поза за упойка... И на едно бебче започнаха да му падат тоновете и майката трябваше да влезе за спешно секцио. Върнах се на леглото, чух как проплаква бебчето на майката, с която после бяхме заедно в реанимация и вече към 2 следобяд дойде и моя ред.
Упойката не ме хвана хубаво, усещах пробния разрез на лекарката и накрая ми сложиха маска и ме приспаха леко. Всичко ми беше като на сън, нито чух как проплаква бебчето, нито нищо. Само по едно време пред лицето ми се появи неонатолога, показа ми как слага номерата на гривните, попитах това моето бебе ли е и я взеха. После се оказа, че е трябвало аспирация и е имало трудна адаптация.
В крайна сметка ме зашиха (треперенето е много гадно, молех се да не пречи на АГ да ми направи хубави шевове 😂), изкараха ме, викнаха бащата, доведоха ни бебчето, погушкахме се, снимахме се и кой от къде е.
Вечерта в реанимация не искаха да ме вдигат, че бяха минали 6 часа от операцията, но аз настоях, станах, направих няколко крачки, бях решена на другия ден да съм пълноценна за бебето си. На следващата сутрин ни събраха и се започна кърмене, гушкане и неспане.
Боли, но се преживява честно казано, заради кърменето почти не се и обезболявах, като изключим двете системи в реанимация, после съм изпила 2-3 прахчета кетонал.
Ако трябва да съм честна гладът ми беше най-големия проблем, наистина като се сетя и ми иде да си хапна нещо 😂 толкова гладна не се бях чувствала никога, а давах зор и на кърмата да тръгне. При всяко разбуждане докато бях в реанимация се опитвах да цедя на ръка, колкото да стимулирам гърдите и си имах коластра още тогава.
Всичко това се случва в болница Щерев, София.

Моят термин е на 10ти, но секциото избрах да е по-малко от седмица по-рано и сега четейки повече се чудя дали не направих грешка, защото масово бяха на избрали 2 седмици преди термин.

Вече съм в 38+ и всеки ден, когато ме боли съм "Дали е това", много ме притеснява, че няма да дочака и ще се мине към спешно секцио, а не се знае как ще реагирам на спиналната. Магнезий и НоШпа ми ги спряха и просто си седя в леглото и ме боли от време на време.

ms_97, честито бебче и много бързо възстановяване!
Много благодаря за твоя разказ, не звучи толкова страшно. Точно си говорих с една приятелка, която е минала през две такива преживявания и спокойно й зададох "най-неудобните" въпроси. И тя - ооо, споко, всичко се движи толкова бързо, че не разбираш кога какво се случва.
Като си помисля, че съм минала през пункция на яйцеклетки без никаква упойка, защото тогава ме бодоха на 9 места и така не успяха да ми сложат абокат и съответно упойка. Та две анестезиоложки ми говореха и ме караха да повтарям "Ти си геврек, ти си геврек" (от Алф), за да не мисля за болката... а то си е болка, та болка, че и не трява да мърдаш, не случайно те приспиват напълно.


Чебурашка, една седмица преди термин си е съвсем ОК. Според мен, колкото по-дълго седи бебето, толкова по-добре. Естествено, ако няма някакви здравословни притеснения. Ако избутам до плановото секцио, моето ще бъде 8 дни преди термин.

Има ли в темата някоя мама, родила естествено ? Бих се радвала на разказ как е минало цялото преживяване 😇

Честита радост! Здраве за бебе Теодора, много късмет и да е благословена!
На мама бързо възстановяване

Здравейте!
С наближаването на термина се усилва паниката в мен (абе направо съм си ужасена 😅)
Таа намерих темичка с която да си поуспокоявам нервите в 3 през нощта, когато започнат страшните мисли. Оставям я тук, ако някоя от вас има нужда 😊
https://m.bg-mamma.com/?topic=1160723

Здравейте и от мен, днес се роди бебе Матей
Ще пиша друг път за преживяванията, че все още съм във вихъра на хормоналната буря и треска от упойката!
Успех на всички мами които са в очакване и честито на новите бебоци! Да са ни живи и здрави!
Всичко отшумява само да кажа след срещата с бебетата и чувството е неописуемо! 💕

Да ви е жив и здрав 🥰 бързо възстановяване на мама ❤️

Страхотно! Честит да е! Жив и здрав да ви е и бързо възстановяване на теб !

Честита рожба! Бързо възстановяване на теб! 🍀

Честито! Да е жив и здрав Матей. Много бързо да се възстановиш!

Момичета, не знам дали да пиша на АГ, но от няколко дни постоянно ми е мокро бельото, все едно се изпускам, но не усещам такова нещо. Имам болка в интимната част и сякаш тялото ми ме кара да се стискам, някой път усещам как нещо изтича, но аз си мисля, че е просто течение. Има ли някакъв проблем според вас, да се свържа ли с АГ или няма смисъл?