Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 262

Когато задавали на стареца Клеопа въпроса защо Бог допуска злото, той обичал да разказва следната история.
Някога, много отдавна, в Египетската пустиня живял един монах – отшелник. Понякога той отивал в Александрия, за да продаде кошниците, които изработвал. Получените пари раздавал на бедните, като с останалото си купувал само най-необходимото.
Веднъж той вървял към града, като си мислел защо Бог допуска всичкото това зло в живота на човеците, при условие, че е Благ, Справедлив и Всемогъщ. Умът му се смущавал от спомените за толкова много нещастия и скърби, които видял при последното си посещение в града.
Неочаквано срещнал друг монах, запътил се към същото място. Зарадвал се на срещата и от дума на дума споделил терзанията си. Другият, виждайки неспокойното му състояние го утешил, че Бог ще му яви истината, ако се моли непрестанно, мълчи и не пита за нищо, което той, неговия спътник върши през време на пътя им. Строго го предупредил, че ако му зададе макар и един въпрос, ще го остави, и ще продължи пътя си сам. Но след три дена, когато стигнат в Александрия, може да пита и всичко ще му бъде обяснено.
Отшелникът обещал и те продължили по пътя си. Вечерта спрели да пренощуват в една къща. Стопаните ги приели любезно и ги нагостили. На масата стояла една красива сребърна кана. Преди да се оттеглят за сън, непознатият монах незабелязано от стопаните мушнал каната в дисагите си. Отшелникът понечил да го упрекне, но си спомнил за обещанието и замълчал.
На сутринта минали покрай един вир. Спътникът му извадил каната, начертал кръст върху нея с пръста си и я хвърлил във водата.
По обяд стигнали до едно село. В един дом ги поканили на трапеза. Когато си тръгнали, дворното куче ги залаяло. Непознатият монах го убил. Притичало детето на стопаните и взело да вика. Монахът му счупил дясната ръка и спокойно си тръгнал. Възмутен, другарят му отворил уста, но пак я затворил, щом си спомнил за договорката им.
Замръкнали край някаква полусрутена къща, в която, както се оказало, живеели едни осиротели деца. Родителите им били починали и сега нямало кой да се грижи за тях. Прекарали нощта при тях, а на заминаване непознатият взел една главня от огнището и запалил дома. Отново отшелникът не бил на себе си от възмущение, но си наложил да мълчи.
Влезли в поредното село. Там имало един позанемарен храм, но все пак можело да влязат и да се помолят. Странният монах обаче го спрял, взел камък, хвърлил го по прозореца на църквата и го счупил. И задърпал изумения си събрат към кръчмата. Там влязъл и направил три поклона на пода. Отшелникът вече се бил примирил с чудатостите му и просто само се молел.
Последната нощ били поканени в друга къща. Там живеело едно младо семейство без деца. Заранта те отишли на нивата. Непознатият монах внезапно се върнал и запалил и тази къща.
Ето че най-после пристигнали в Александрия и отшелникът нямал търпение да разбере всичко, което се случило. Най-напред запитал:
- Кажи ми, кой си ти?
- Аз съм ангел – отговорил странникът.
- Какъв ти ангел! – възмутен казал монахът – Ти си същински дявол! Само един демон може да върши такива мерзки дела, които ти направи. През цялото време ти отвръщаше на гостоприемството на тия добри люде с черна неблагодарност. Ти беше крадец, подпалвач, убиец, светотатственик. А на всичко отгоре носиш расо на монах!
- Лъжеш се – спокойно му отговорил другият – Аз наистина съм ангел. Бях изпратен при теб, защото Бог видя твоите терзания и поиска да отговори на всичките ти тревожни мисли. Искам да разбереш, че Той промисля за всичко в тоя свят и нищо случайно не се случва. Знам, че искаш да ме питаш защо направих тези неща. Ще започна от самото начало.
Защо откраднах каната ли? Ще ти кажа. Тя самата е открадната от дядото на стопанина на къщата от един манастирски храм. Заради това светотатство три поколения от този род са наказани с болести и други нещастия. Затова като награда за тяхното гостоприемство реших да ги избавя от тях. Сложих кръст на каната и я хвърлих в тоя вир, в който ще я намерят монасите, които идват да перат тук. И така тя пак ще си отиде на мястото.
Знаех, че онова куче е болно от бяс. Скоро щеше да почне да хапе стопаните си и затова го убих. А на момчето им счупих ръката, защото предузнах, че след като порасне ще стане разбойник. А така, с тази ръка, няма да може…
Защо запалих къщата на децата ли? Тези сираци нямаха никакво бъдеще, щяха да загинат. А така, след пожара, като разчистят ще намерят скритото от родителите им сребро и с него ще заминат за Александрия, където чичо им е епископ. С него той ще се погрижи за тях. Момчетата ще станат свещеници, момичетата ще се омъжат.
Знам, че се чудиш и защо хвърлих камък по църквата, а в кръчмата се поклоних. Аз, като ангел, можех да видя, че демони танцуват около прозореца и така ги прогоних. А този храм така или иначе ще се ремонтира. В кръчмата един богат търговец тъкмо обещаваше на свещеника, че ще поеме всички разноски за ремонта, затова и му се поклоних.
И накрая, за последната къща. Нея запалих, за да отърва младото семейство от проклятието бездетие. Навремето мъжът извършил нечестна сделка и с придобитите пари я построил. И затова нямат деца. А сега, виждам, че се е покаял и съжалява, но как да се отърве от нея? Сега ще си построи друга, по-скромна, но с честно спечелени пари. Бог ще ги благослови и с деца.
Виждаш ли, във всичко личи Божието милосърдие към хората, но те не го виждат и не го проумяват. Бог зло никога не върши. И ако допуска нещо, което хората смятат за нещастие и скърби, то е само за тяхно добро и изправление. Затова не гледай на външното, а се старай във всичко да виждаш Божията всесправедливост.
Източник: www.inz.bg/parables

на 03.01.2026-та - Пълнолуние в Рак съвпад със Сириус.
💎Ясно е, че годината ще бъде белязана с всички теми на Рака - Дом, Семейство, Защита, да съхраним и опазим традициите и миналото, Оцеляване, Раждане, Емоционален живот, Майчинство, време да се погрижим - за себе си и другите,  плахост, ранимост, обидчивост, нуждата от намиране и следване на собствения ни ритъм.
💎Време за освобождение от минали грешки, и багажите на миналото.
💎Съвпадът със Сириус ще подчертае съдбовността на Годината, и именно Сириус - Духовното Слънце - ще води 2026-та Година.
💎Енергията на Сириус е много интензивна за обикновения човек, което значи, че много същества, които не са избрали духовния път и перспектива мога да усетят силно "прегаряне" на нервната система, и като цяло за тях годината ще е трудна и с много сериозни уроци.
💎За избралите духовния път и перспектива - годината ще е възнаграждаваща, заради високочестотната енергия на Сириус - ще носи вдъхновение и големи и важни прозрения, и решения.
💎💎💎Сириус е Сериозен Учител.
💎И най-вече Сириус е "Голям Пазител" - може да усетим нужда да защитим близките си, хора от нашето физическо или/и духовно Семейство, както и ние самите да усетим силна духовна закрила.
💎Можем да усетим силен порив да се свържем с Духовните си Корени, да одухотворим Домът си, и го направим истинско укрепление.
💎Пълнолунието в Рак е с опозиция със Слънцето, Венера, Марс и Меркурий в Козирог - тези две Кардинални Енергии - Рак/Козирог ще бъдат силно активирани(и техните теми) през цялата Година.
💎Козирог - конкретни и практични, организирани, зрели, сериозни планове за реализация/Рак - емоционалната подложка, която съответства, или не съотвества на тези планове. И или ги подхранва, или ги подкопава, което прави още по-трудна, или крайно студена и лишена от живот структурата им.
💎Крайно важно ще бъде да се съобразим именно с духовно-емоционалната подложка на всичките ни действия през 2026-та година - сигурни и защитени ли се чувстваме, или раними/оголени/и несигурни/
💎Още няколко движения, които бележат Годината:
💎На 1-ви Януари Меркурий преминава в Козирог - Сериозен Подход.
💎На 2-ри Януари Хирон в Овен става Директен - Директността, макар и да ранява понякога, е по-лечебна от "да не кажа какво мисля откровено, за да не нараня или създам конфликт". Всичко, което Хирон събра и обработи вътрешно за 5 месеца, докато беше ретрограден в Овен, ще излезе 2026-та, и се прояви на външен план. Натрупаната вътрешна мъдрост започва да се проявява навън. Това е моментът, в който спираме да се чувстваме като „жертва“ на обстоятелствата и започвате да действаме като „лечител“ – първо за себе си, а след това и за другите.
💎В обобщение - Портите на 2026-та Година Отварят - Меркурий в Козирог, Хирон директен в Овен, Пълнолунието в Рак съвпад Сириус опозиция със Слънце, Венера, Марс, Меркурий в Козирог.
💎Кардинални Промени. Кардинална Година. Когато Сириус инициира няма как да не е Запомняща се.
💎Едни ще получат силна Защита и Подкрепа от Духовните си Семейства, други - ще осъзнаят колко много са се отдалечили от тях, и или ще изгорят, или ще отправят своя Зов, който ще може да бъде чут.
💎Ако искате да получите духовна покдрепа през тази Година, отправяйте поглед към Сириус в нощното Небе (вечер между 19:30 и 20:00), когато изгрява, и около полунощ, когато достига най-високата си точка, и задръжте този поглед за 5-10 секунди. Най-добре да направите този Ритуал на 3-ти Януари, по време на Пълнолунието, когато Сириус ще бъде част и от една изключително силна небесна картина - Зимният Триъгълник - Сириус - Бетелгейзе -  Процион. Но можете да използвате този малък Ритуал през цялата година - не като Преклонение, а като Свидетелстване, че сте Духовно Същество и избирате да ви води Духовната Перспектива.
https://www.facebook.com/photo?fbid=1496291205837858&set=a.510060721127583

Той ѝ отне младостта, тялото, децата — а после каза на целия свят, че проблемът е бил в нея. Изостави я след десет бременности за 15 години.
Публично внуши, че тя е психически нестабилна — на страниците на националните вестници. Задържа при себе си девет от десетте им деца. Дори собствената ѝ сестра остана с него.
Това не е бележка в полетата на литературната история.
Това е заглушеният живот на Катрин Хогарт — жената, която беше заличена, за да може Чарлз Дикенс да остане моралният герой на Англия.
МЛАДАТА ЖЕНА И ЗВЕЗДНИЯТ ГЕНИЙ (1835)
Катрин Хогарт е на 19 години, когато се запознава с Чарлз Дикенс.
Той е на 23 — ярък, амбициозен, кипящ от енергия млад журналист, работещ във вестника на баща ѝ Evening Chronicle. Той вече покорява публиката. Пише без умора. Абсолютно уверен е, че го очаква величие.
Катрин е нежна. Музикална. Творческа душа.
Тя пее. Рисува. Произхожда от уважавано семейство от Единбург. По мерките на викторианската епоха — идеалната съпруга.
Женят се през 1836 година. Точно когато кариерата на Дикенс стремглаво излита благодарение на „ Посмъртните записки на клуба „Пикуик“.
Почти веднага Катрин забременява.
После — отново.
И отново.
И отново.
ДЕСЕТ ДЕЦА. ЕДНО ТЯЛО. НИКАКЪВ ИЗХОД.
За петнадесет години Катрин ражда десет деца.
Десет бременности.
Десет раждания.
Десет възстановявания — във времена, когато не съществуват:
- контрацепция
- анестезия
- медицинско разбиране за следродилните психични състояния
Чарлз Дикенс става все по-известен.
Катрин Дикенс — все по-изтощена.
Тялото ѝ се променя.
Силите я напускат.
Животът ѝ се свива до безкраен кръг от раждания, кърмене и възстановяване.
Докато Чарлз пътува, изнася речи, чете лекции, редактира списания и гради империя — Катрин остава у дома, в къща, която никога не заспива.
До 40 си година тя прекарва почти две десетилетия или бременна, или с бебе на ръце, или в пълно изтощение.
КОГАТО ЖЕНАТА СЕ ПРЕЧУПВА, МЪЖЪТ ГУБИ ТЪРПЕНИЕ
През 1850-те години Дикенс е най-известният писател в англоезичния свят.
Катрин е потисната, преуморена, преждевременно състарена.
И Чарлз започва да пренаписва историята.
В писма до приятели той я описва като:
„некомпетентна“
„мудна“
неспособна да води домакинство — домакинство с десет деца и постоянен поток от гости
Диикенс се премества в отделна спалня.
А през 1857 година се запознава с Елън Търнан.
Тя е на 18.
Той — на 45.
Женен. Прочут. Недосегаем.
Дикенс се увлича по нея.
СИСТЕМАТА, СЪЗДАДЕНА ПРОТИВ ЖЕНИТЕ
Катрин знае.
Съпругите винаги знаят.
Но викторианска Англия не ѝ оставя избор.
Разводът изисква:
акт на парламента
доказателство за изневяра плюс още едно тежко провинение
Жена, която напуска съпруга си, губи:
децата си
доходите си
репутацията си
Катрин търпи.
До 1858 година, когато Чарлз не решава, че тя вече е неудобна.
Той не може да си позволи развод — публично доказана изневяра би разрушила образа му.
Затова прави по-лошото.
Принуждава я да заживеят разделени.
А после я тласка към мълчание, докато репутацията ѝ бива унищожена.
Катрин е изгонена от семейния дом.
Чарлз задържа при себе си девет от децата.
Позволяват ѝ да вижда само едно — най-големия син Чарли, който избира да живее с нея.
Чарлз Дикенс прави немислимото — публикува изявление в The Times, с което публично поставя под съмнение психическата стабилност на съпругата си, прехвърля вината за проваления брак върху нея и се представя като жертва.
ДВАДЕСЕТ И ЕДНА ГОДИНИ ИЗГНАНИЕ
Катрин живее още 21 години в тишина.
Рядко вижда децата си, а повечето от тях застават на страната на бащата — от вяра, от страх или заради наследството.
Тя никога не се омъжва повторно и никога не се защитава публично.
Мълчанието ѝ продължава, докато една от дъщерите ѝ не проговаря.
След смъртта на двамата родители дъщеря им Кейт Перуджини нарушава мълчанието.
Тя застава на страната на майка си, като отказва да приеме обвиненията срещу нея и ги представя като несправедливи в свидетелства, използвани по-късно от биографи.
Преди смъртта си през 1879 година Катрин предава на Кейт сноп любовни писма — писма, които Чарлз е писал, когато я е обичал.
В тях я нарича „моята най-скъпа Мишка“ и „любимото ми Прасенце“.
Последната молба на Катрин е проста и ясна:
„Предай ги на Британския музей, за да знае светът, че той някога ме е обичал.“
Без гняв.
Без обвинения.
Искала е само истината.
ТОВА, КОЕТО ИСТОРИЯТА НАУЧИ ТВЪРДЕ КЪСНО
Днес знаем повече.
Дикенс в продължение на тринадесет години издържа Елън Търнан като своя любовница и ѝ осигурява жилище.
Съществуват предположения за дете от нея, но няма доказателства.
Публично Дикенс изгражда образа на морален проповедник. Зад фасадата обаче разрушава живота на собствената си съпруга.
Катрин понася всичко мълчаливо. Законът я държи в капан, обществото я обвинява, а историята я забравя.
Всичко остава така до появата на писмата. Те се съхраняват в Британския музей и са доказателство, че историята, която Дикенс е разказвал на света, е била непълна.
ЖЕСТОКАТА ИРОНИЯ
Чарлз Дикенс пишеше за несправедливостта. Пишеше за жени, прекършени от системи, от които няма изход. А именно това той причини в собствения си дом, на собствената си съпруга.
Катрин Хогарт роди десет деца. Загуби дома си. Загуби репутацията си. Загуби по-голямата част от семейството си.
Последното ѝ послание към света беше просто и ясно:
„Кажете им, че той някога ме е обичал.“
Тя не търсеше съчувствие. Искаше само истината.
И в крайна сметка историята я чу.

https://www.facebook.com/photo?fbid=1339060474906732&set=a.452275890251866