Седмокласници 2025/2026 - тема IV

По въпроса за децата със слаби резултати, записани в добри училища, старите хора са го казали отдавна-" турен акъл в глава не стои".
 Детето трябва само да извоюва победите си, само да намери мотивацията си, даже и да тръгне от слабо училище. Лансирането никога не води до нищо добро, даже вреди.

Без да съм чела изследванията, личи си, че са взети двете крайности - крайно занемарена среда поколения наред и (вероятно) най -силните академични училища. И резултатът е очакван. Нюансите между тези крайности обаче са много и би било интересно да се проследи дали резултатите ще са същите при липса на крайни модели.

При нас вече дадоха новата програма. Вторият срок е първа смяна и всеки ден има по седем часа. Сега поне вечер ще има възможност за проверка и да се надяваме на по-добър контрол. Иначе поне е усмихната и говори с нас, е от време-навреме се проявява тийнейджърска изцепка, но засега добре се движим.

Смисълът на образованието в една държава на е ли да има добри училища за всички.
Аз честно не знам кои са тия добри училища в момента в София. Особено в прогимназиален етап. Без да коментирам частните, за тях имам също изестни резерви.

СМГ, НПМГ, 107, 145, 125, 133, 55…
Частните са като държавните - някои са с високи резултати, други не съвсем.

А добрите училища за всички - как мерим “доброто”? На теория и сега имаме образователен стандард и на теория покриването на минимума му би следвало да гарантира еднаквото “добро” или поне “задоволително” за всички.

Обаче под добри нямам предвид такива с постигнати високи резултати на НВО, силен натиск върху децата, амбициозни родители. Както и да е, отдавна съм зарязала всякакви илюзии относно българските училища. Оцеляваме някак си и това е. Ще преживеем и гимназията.

Аз съм от “амбициозните” родители. Имам не малко приятели и познати, които при избор на училище не търсиха толкова академичните резултати, колкото стимулиране на естественото любопитство и креативност на детето.
Досега не знам къде е балансът между единия и другия подход. От една страна прегряваме децата от изисквания и желание за постоянни резултати, от друга страна залитането в посока на свобода на избор понякога води до откровен мързел и тотална липса на производителност, прикрита под креативност и търсене на себе си.

Magenta2022, на мен ми стана интересно на какво трябва да отговаря едно училище, за да го определиш като добро. Ще се радвам да споделиш 🙂.
Според мен , а и родителите с повече от едно дете могат да потвърдят, че “доброто” не е универсално понятие. Просто някое училище е по-подходящо за конкретно дете.  От личния ми опит с 4 “елитни” училища, от които 2 академични частни, мога да потвърдя, че няма нито едно към което да нямам някакви забележки и все пак смятам, че към съответния момент са били подходящи за децата и те са се чувствали добре.
За мен голямата сегрегация в образованието е бомба със закъснител, която системата създава в момента. От една паралелка в СМГ преди 2-3 години имаше 5 деца, приети в Оксфорд, в същото време една част от децата  от останалите училища завършват сричайки.
Ще дам пример отново със същото училище. Профилът му е математически, но немалка част от децата там нямат нито силен интерес към математиката, нито са изявени таланти в тази област. Те са приети, защото родителите им са инвестирали много време, средства и усилия, за да осигурят на децата си „добра среда“, просто защото предлагането на такава е ограничено.
Факт е, че българите имаме силно изразено отношение към образованието и сме готови да жертваме много за него. За съжаление, в сегашния си вид системата не дава добри възможности за всички  и така разделението става все по-дълбоко, което ще стане особено осезателно след години.  Не че е необходимо всички да са академици, но е добре и работниците да имат поне базови познания.

Ние нищо не търсихме, просто нормално училище за малко дете. Кварталното ни принуди да се откажем категорично от държавно училище в основен етап и да плащаме доста високи за нас такси за частно. След това пробвахме и във второ частно, след неуспешния ни първи опит, и в сегашното всичко според нас е добре за децата, но не и учебната програма на МОН, от която няма как да се избяга. Днес учителката по БЕЛ ми каза лично, че много съжалява за тормоза над децата заради писането на "тълкувания на цитати", че смята това за вредно за тяхното мислене, но ако трябва да се справят на НВО, нямало друг начин.

Според мен няма как да се избегне сегрегацията, а тя дори е и полезна за по-амбициозните и мотивирани деца, а също така и за тези, които усвояват по-бавно и имат нужда от повече внимание.
В един клас, в който има голяма разлика в нивата между най-добре представящите се и най-зле представящите се, обикновено се следва нивото на тези по средата. Така тези, които са напред, циклят на едно място, а тези, които са изостанали, изостават още повече. Колкото по-приравнени са нивата, толкова по-добре.

Имаме познати с близнаци, при които единият близнак е от топ учениците, а другия е с посредствено представяне. Топ ученикът влезна в много желано училище и паралелка, с един от най-високите балове и издърпа другия близнак с него. Ами.. детето, което беше отличен ученик сега е от първите места в класа, а другото - на последно място, с не малка разлика от предпоследния. По наблюдения това дете не се чувства добре в даденото училище. То нито има желание да напредва, нито амбиция и постепенно изостава все повече и повече. Ако беше попаднало в среда на близки по ниво мисля, че щеше да се развие по-добре, защото реално не е глупаво дете.

Голяма част от родителите в темата сме амбициозни в известна степен, но далеч не всички имаме еднакви критерии за хубави училища. Аз лично не разбирам идеята да си набуташ детето с триста зора в училище, което не е за него, защото там средата била хубава. Но разни хора, разни идеали, което е хубаво в крайна сметка, защото училища в София има за всеки.

Diavenna , може би балансът е детето да избере самостоятелно какво от всичко му е най на сърце и тази материя да бъде приоритетна. Зарекла съм се от 8 клас натам да се "поправя" сама себе си, защото то си е избрало вече, и среда си има, и желание, и мотивация, и успеваемост на ниво, и всичко, а аз имам амбиции. А мързел трябва да има в здравословни дози.