Има ли перспектива в България за медицина?

Общопрактикуващ и личен лекар е едно и също. Има лични лекари с хиляди пациенти, има и с малко пациенти, та различно печелят дори само те.

Разбира се, че не си струва, поне натам ме навеждат питанията ти. Едно 10 години учиш, без да печелиш нищо.

Разбира се, че си струва. ОТ финансова гледна точка това е една от най-печелившите професии.Лекарските грешки са ненаказани.

Защо си мислите , че не печелят , докторите са хора с възможности . Докарват си доста доходи от клинични пътеки , ако работят в отделение .

Аз беден лекар не познавам. Работят до гроб, работа има бол.
Съжалявам, че химията не я разбирам, иначе бих станала лекар и аз.
Да, учиш десет години, но после работиш още 60 години.
При другите професии масово ще навлезе изкуствения интелект, лекари винаги ще има, дори и да не диагностицират ( ако това ще го прави изкуствен интелект), но поне да пишат рецепти. Тук човешкият фактор няма как да изчезне.

Много ясно, че професията е доходоносна, особено ако се насочите към дерматология, ендокринология или кардиология! Един преглед е 100 лв.

Само че за тези специалности е почти невъзможно да се уредиш със специализация без съответните врьзки

Това за дерматологията е много добър съвет като се замисля - повечето пациенти нито ще умират, нито ще оздравяват. Рядко ще й търсят сметка за нещо.

Става и с пари

Няма нужда от сарказъм просто събирам информация.

Работа за лекар да искаш. Като се почне от общо практикуващите, които масово са на възраст вече, препълнени са с пациенти, минеш през педиатрия, различни детски специалисти - УНГ, кардиолог, пулмолог, алерголог, невролог... , нефролози, репродуктивни специалисти... Добрите лекари са търсени. Специализацията е слабо платена, зависи и от специалността, болницата, но най-вече лекар се става с влечение към професията, не към парите. Ако човешкият фактор ти е по-малко важен от парите - не си струва.

Имам влечение към медицината особено неврологията, за мен човешкият фактор и парите са еднакво важни.

Ако станеш добър лекар, ще имаш пациенти и пари. Хляб в медицината има и то доста. Но трябва наистина да ти е признание, и за да си добър, и за да издържиш годините следване и специализация на ниска заплата. След това вече ще дойдат и парите.

Като завършиш медицина и вземеш специалност, или си лекар, или си търговец. Пари правят търговците, лекарите са на заплатата, която не е висока. Натоварването е огромно. Като се прибереш, продължаваш да мислиш за конкретни казуси, правиш справки, въртиш се нощем и мислиш... Понякога след 12 часов работен ден  като се прибера, съм с толкова изпит мозък, че нямам сили да кажа добър вечер на домашните
В неврология пари няма. Много мислиш, често сложни и неясни състояния, трудна и скъпа диагностика, често непокривана по здравна каса, малко опции за действие, понякога без такива, всеки който иска да се отърве от неясен и сложен пациент го праща на невролог. Много пациенти с психиатрични диагнози, които смятат, че неврологът е алтернативен, по-мек вариант /и не толкова обиден/ на психиатъра. Кръстове, шипове, дископатии, които са хронични и никога няма да изчезнат, нежелаещи да оперират реални големи дискови хернии, очакващи чудо от лекарства, когато има механична причина, която с лекарства няма как да се махне. Безкрайни вертижни оплаквания - някои с ясна причина, други без - искат добра ориентация и различно третиране. Тежките неща- инсултите, миастениите, гилен баретата, кръвоизливите, които искат спешно действие са вече в болнични условия, но амбулаторията трябва бързо да се ориентира и да ги насочва. Което понякога не се случва.
Колеги опитаха да ходят и на кабинет по каса- изпоотказаха се, пари малко, голямо натоварване. Едно от младите се развива в търговска посока- изкарва, определено, но не ни е ясно как, кой му се връзва да му ги дава, като знаем всички какво знае и колко може. Старите опитни кучета сме я докарали до позиция на прегаряне и нежелание за допълнителни прегледи, ни без, ни с пари.
Колега ходи на 3 работи - 2 в стационар и една към някоя бърза помощ, блъска дежурства понякога 36 часа без почивка- тича от едната, на  другата работа, от нея на третата. Ако парите на една бяха достатъчни, щеше ли да ходи на втора, че и на трета? Един такъв работещ на много места почина на 52г на работното си място.
Бюрокрация чудовищна, писар на здравна каса, повече време отива в буквоедство, отколкото по същество, принуда да мислиш като търговец... ежедневна среща с априорна предубеденост и понякога отявлена омраза...
Който не го е работил, не знам на база на какво преценява какви пари има или няма. Говоря от първо лице, 30 трудов стаж и опит в стационар. Единственото сигурно е, че работа има и ще има.

Понякога и перспективата да имаш работа винаги, е достатъчна за да започнеш да учиш дадено нещо.
За мен медицината е върхът на върховете, най, най, най...само суперлативи мога да кажа, за хората завършили и практикуващи.