Здравейте мами!
Имам питане тук, защото за педиатър няма проблем, а сме в малък провинциален град и специалисти нямаме.
Касае се за дете на 1г9м, което когато чуе музика започва да се върти около оста си с разперени ръце, в които гледа. Понякога го прави и спонтанно, понякога дори за да привлече внимание, когато имаме гости например. Но изглежда като някакъв вид стереотипно поведение. Беше изчезнало, защото и като по-малка така се е случвало да си играе, но сега започна отново и ме притеснява. Нищо друго странно в поведението си няма, освен че от 2 седмици крещи много и то не от сорта на вид протест или плакане. Просто смеха й е мега силен, тича из апартамента и крещи "мамооо, татиии, бабаа" въпреки че сме до нея. Изключително много вика. Съседите са вдигнали ръце. Обясняваме да говори тихо и започваме да шепнем дори, но тя не разбира. Когато иска нещо не крещи, съвсем спокойно казва например "абалка" за ябълка или отива и сочи това което иска с "дай", но през останалото време е в някакъв постоянен режим игра и вика колкото може. Ходи на ясла, там казват, че е спокойна и добра, храни си се всичко е точно, но вкъщи е ад.
Също така не може да седне на едно място дори за една минута. Постоянно трябва да се движи. Лятото бяхме на почвка и не успявахме дори да седнем да обядваме в ресторанта, защото ако искаме да я задържим седнала на масата започва ритане, пищене и истеричен рев. Другите деца ги гледам седят до родителите си и са кротички... аз все едно гледам алигатор, който не се спира.
Налагам граници обаче тя някак не ги разбира... аз ли бъркам някъде или има някакъв проблем, имате ли подобен опит?
Имам питане тук, защото за педиатър няма проблем, а сме в малък провинциален град и специалисти нямаме.
Касае се за дете на 1г9м, което когато чуе музика започва да се върти около оста си с разперени ръце, в които гледа. Понякога го прави и спонтанно, понякога дори за да привлече внимание, когато имаме гости например. Но изглежда като някакъв вид стереотипно поведение. Беше изчезнало, защото и като по-малка така се е случвало да си играе, но сега започна отново и ме притеснява. Нищо друго странно в поведението си няма, освен че от 2 седмици крещи много и то не от сорта на вид протест или плакане. Просто смеха й е мега силен, тича из апартамента и крещи "мамооо, татиии, бабаа" въпреки че сме до нея. Изключително много вика. Съседите са вдигнали ръце. Обясняваме да говори тихо и започваме да шепнем дори, но тя не разбира. Когато иска нещо не крещи, съвсем спокойно казва например "абалка" за ябълка или отива и сочи това което иска с "дай", но през останалото време е в някакъв постоянен режим игра и вика колкото може. Ходи на ясла, там казват, че е спокойна и добра, храни си се всичко е точно, но вкъщи е ад.
Също така не може да седне на едно място дори за една минута. Постоянно трябва да се движи. Лятото бяхме на почвка и не успявахме дори да седнем да обядваме в ресторанта, защото ако искаме да я задържим седнала на масата започва ритане, пищене и истеричен рев. Другите деца ги гледам седят до родителите си и са кротички... аз все едно гледам алигатор, който не се спира.
Налагам граници обаче тя някак не ги разбира... аз ли бъркам някъде или има някакъв проблем, имате ли подобен опит?
