Публикувана: 30 дек. 2025, 19:24 ч.
Последно мнение: 9 ян. 2026, 15:51 ч.

Колко време всъщност имаме?

2 554
44
1

# 30 3 ян. 2026, 16:45 ч.

Mediterraneo
Мнения: 43 167

И аз мисля, че е хубава темата. Ако ти се мисли по въпроса.
Тъкмо прочетох "Градинарят и смъртта"- как живеем, как умираме, какъв свят оставяме.
Ама не ми е на мен моментът да мисля по тези екзистенциални въпроси, времето навън е достатъчно депресиращо. Само знам, че нямаме време, за нищо, за никого, нямаме никакво време. Докато мигнеш, и те няма.

# 31 4 ян. 2026, 21:05 ч.

Мнения: 1 684

Хайде сега сметни колко време е чисто пропиляно на млади години, примерно 13-23г възраст. Пропиляно във вид стоене, зяпане, събиране с компания без желание, гледане на филм за "убиване на времето" и подобни. А иначе спането и някой други не трябва да се вадят от 70-те години живот. То по тая логика като ходиш на работа си губиш изцяло времето. Виж докато обикаляш в хранителния магазин след работа сигурно е част от живота.

# 32 5 ян. 2026, 08:08 ч.

Мнения: 11 236

Не смятам, че работенето трябва да се изважда от общото време. За повечето хора дава смисъл, удовлетворение, постигане, връзка с приятели, колеги и социален елемент. И постигане на неща. Изморена съм, но си обичам работата. И да не работех - а да обикалях по пътищата цял ден (или да стоях на телефона цял ден), накрая пак ще си изморен. Ама няма да си постигнал нищо

# 33 5 ян. 2026, 11:14 ч.

Мнения: 8 372

По принцип, нямаш ли цели, и включен мотор за постигането им- това се получава...търсиш смисъл.
Смисълът на живота е самото живеене.
Кой, както го намира за важно. Едни искат да градят, други да лежат- свят широк и шарен.
Бих критикувала, само ако има лутане и потърпевши от лутането.
Примерно, правят деца, пък после не им се занимава да ги отглеждат... взимат си домашен любимец, но идва време за отпуска и го оставят на улицата...

А, времето ни- колкото, толкова...

# 34 5 ян. 2026, 11:19 ч.

Мнения: 14 848

Има мъдрост в това,че човек като юноша и млад се занимава с уж странични работи. Левски е бил дякон в Църквата преди да се захване с Делото. И със сигурност в Църквата е научил много нещо,които са му помогнали в бъдеще...

# 35 6 ян. 2026, 01:34 ч.

Мнения: 13 575

Няма да спестите време за по-добър живот, авторке, ако вместо да мислите, четете, пишете - генерирате такива л**на с ChatGPT.

# 36 6 ян. 2026, 08:03 ч.

Мнения: 11 236

Според мен, авторката си уплътнява времето с нас, или си прави някакво проучване. Виж че писа поста, и след това вече колко време стана, я няма. Ние да се дракаме тук, да си губим времето;)

# 37 6 ян. 2026, 13:37 ч.

Мнения: 146

,,Съвременните институции често работят бавно, тромаво и усложнено. Правила се натрупват върху правила, закони върху закони, без да се пита дали първоначалната логика все още служи на човека. Вместо да освобождават време, системите го поглъщат."

Въобще не съм съгласна с точно тази част от целия етюд. Напротив, смятам, че към момента институциите работят доста бързо и в никакъв случай не тромаво.
Мога да получа медицинска помощ от специалисти, които се намират на стотици километри от мен. Обучението е възможно да бъде онлайн. Мога и плащам сметките си докато си пия сутрешното кафе. Хайде, моля Ви, точно нашето поколение ли трябва да реве, че времето ни е погълнато от институции, закони и правила.
Ако преди е било нужно да биеш километри с градски транспорт или пеша, за да стигнеш до библиотеката, то сега с два клика и вече държиш в ръцете си изданието, което ти е нужно.
Що се отнася до това с колко време разполагаме - това не зависи от нас(изключвам вредните навици, които е доказано, че съкращават живота ни).
Що се отнася до това колко пълноценно използваме времето си - това е изцяло в наши ръце.

# 38 9 ян. 2026, 11:02 ч.

Мнения: 11 087

Цитат на: vl в вт, 30 дек 2025, 21:47

... Ходенето на концерти, изложби, екскурзии, море смята ли се за загубено време?

Смята се за време в което правиш нещо. А е хубаво да има време , в кето правиш нищо. Просто така. Поне аз така мисля.

Цитат на: deaf в пн, 05 яну 2026, 11:19

Не е въпроса с какво се е занимавал , а какъв човек е бил. Аз познавам хора от едно и също семейство, възпитани и отгледани от едни и същи хора, но постъпвайки пе невероятно различен начин. Т.е. водещи не са възпитани ценности, а его. Възпитаните ценности може дори да се превърнат в оръдие насочено наобратно.

Цитат на: LordOzzy ⚡ в пн, 05 яну 2026, 11:14

... Смисълът на живота е самото живеене. ...

Бих казала в споделянето.

Последна редакция: пт, 09 яну 2026, 11:08 от bella-ciao

# 39 9 ян. 2026, 11:21 ч.

София
Мнения: 19 153

Ако не правиш нищо, защо изобщо живееш? Кое му е хубавото в безцелното гледане в една точка?

# 40 9 ян. 2026, 12:56 ч.

Мнения: 11 087

Цитат на: Fever Ray в пт, 09 яну 2026, 11:21

Ако не правиш нищо, защо изобщо живееш? Кое му е хубавото в безцелното гледане в една точка?

даммм от чатгпт

Скрит текст:

Св. Иван Рилски (876–946)
Как живее

Отшелник в Рила — пещера, гора, планина

Крайна аскеза, мълчание, молитва

Почти без контакт с хора по собствен избор

„Прави“ ли нещо?

Да — и то изключително много, но вътрешно:

непрекъсната молитва

борба с помисли, страх, гордост

духовно бдение (νήψις)

В православната традиция той е пример за исихаст — човек, чиято „работа“ е очищението на ума и сърцето.

Важно:
➡️ Дори той отказва да приеме цар Петър не от пасивност, а от активен духовен избор.
➡️ Около него възниква общност → Рилският манастир. Самото му битие става действие.

Скрит текст:

Примери за хора, живели почти изцяло в молитва и съзерцание

1. Пустинници и отшелници (анахорети)

Св. Антоний Велики

Св. Мария Египетска

Св. Павел Тивейски
Те прекарват десетилетия в пустинята, почти без човешки контакт, в молитва, мълчание и вътрешна борба. Но дори те:

събират храна

поддържат тялото живо

водят непрекъсната вътрешна работа

2. Исихасти (в православието)
Напр. монасите от Атон, практикуващи умно-сърдечната молитва.
Животът им е максимално опростен, но:

молитвата е дейност

бдението, вниманието, борбата с помислите са усилие

3. Будистки монаси и йоги
Някои прекарват години в пещери или манастири, почти без външна активност.
И тук обаче медитацията е строга практика, не пасивност.

А има ли някой, който „изобщо нищо не прави“?

Практически — не.
Дори:

дишането

вниманието

поддържането на съзнание

са действия. Самото съществуване в тяло е процес.

А мисленето „правене“ ли е?

Зависи от гледната точка:

В ежедневен смисъл: хората го противопоставят на „действие“

В духовен смисъл: мисленето е едно от най-мощните действия

В православието дори се казва:

„Помислите са бойно поле.“

А в източните традиции:

„Умът създава света.“

Най-дълбокият парадокс

Някои светци стигат до състояние, което описват като:

„неделане“

„покой“

„безмълвие“

Но дотам се стига с огромно усилие.
И дори тогава — това е начин на битие, не празнота.

та доколко е безсмислен ... може да се спори.

# 41 9 ян. 2026, 14:05 ч.

София
Мнения: 19 153

Примерите не са за нищоправене.
Дори в самите тях го пише.

# 42 9 ян. 2026, 15:01 ч.

Мнения: 11 087

Ами да. Защото пише, че реално няма нищоправене.

# 43 9 ян. 2026, 15:25 ч.

София
Мнения: 19 153

За мен нищоправене е просто да лежиш на дивана и да плуеш. Без мисъл, без действие, без причина дори. И да чакаш да мине време.
Да се занимаваш с нещо приятно не е нищоправене. Конкретно концерт, изложба, дори лежане на плажа и подобни. Те не са просто загуба на време. Дори и молитвата или съзерцанието също не са.

# 44 9 ян. 2026, 15:51 ч.

Мнения: 11 087

пак гпт то

Скрит текст:

Много от нас живеят с усещането, че ако не правим нещо, значи губим време или сме „мързеливи“. А всъщност способността да не правиш нищо е знак за вътрешна сигурност и психично здраве.

Да „правиш нищо“ не означава:

да си безотговорен

да спреш да се грижиш за живота си

А означава:

да не запълваш всяка минута от тревога

да позволиш на ума да се успокои

да си с усещанията си, без цел и задача

Постоянното планиране често е начин да контролираме тревожност или страх от празнота. Когато няма план, излизат мисли и чувства, които сме свикнали да заглушаваме с „правене“.

Парадоксално, именно в моментите на „нищо“:

нервната система се регулира

се появява креативност

идва яснота какво наистина ни се прави

Ако ти е трудно да „не правиш нищо“, това не е проблем — това е информация. Може да започне съвсем малко: 5–10 минути без телефон, без план, без продуктивност.

и това

Скрит текст:

Когато човек дълго време е живял в хроничен стрес, нервната му система свиква да работи на „високи обороти“. Стресът става нормалното състояние. Тогава:

адреналинът и кортизолът са постоянно повишени

тялото се научава да функционира в режим „опасност“

спокойствието започва да се усеща като нещо чуждо

И когато внезапно настъпи тишина и липса на проблеми, вместо облекчение се появява:

вътрешно напрежение

раздразнителност

чувство, че „нещо не е наред“

нужда да се създаде проблем, за да се върне познатото усещане

Затова някои хора:

започват да се тревожат без причина

си измислят задачи

влизат в конфликти

саботират спокойни периоди

Не защото обичат драмата, а защото нервната им система не знае как да бъде в покой.

Това е и причината „правенето на нищо“ да е толкова трудно — то изкарва на повърхността този дискомфорт. Спокойствието трябва буквално да се учи наново, както се учи нов език.

Добрата новина е, че това е обратим процес:

с малки дози покой

с осъзнаване („това е просто нервната ми система, не реална опасност“)

с практика на забавяне, без насилие над себе си

Последна редакция: пт, 09 яну 2026, 15:59 от bella-ciao

Препоръчани теми

Правите ли нещо, ако видите някой да бърка контейнер?

Зависимостта от мобилните телефони

Войната по пътищата – защо всички знаем проблема, но нищо не се променя?

Какво пазим и на кого го оставяме - döstädning и не само

Причина:

Причина: