За Виденовата зима още ми избиват сълзите на очите. Такава сиромашия. След нея ако не става въпрос за здраве всичко мога да преживея.
- Публикувана: 1 ян. 2026, 00:17 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2026, 00:15 ч.
Да се оплачем... 2026
На мен всичко в дг ми беше отвратително,
На мен също. Ходила съм я има 6 месеца, я не, но нещата, които не ям ги намразих именно там.
Аз в детската градина си бях злояда и нsмам спомени с какво са ни хранили. Все не го ядях. Е, я ме виж сега, как си хапвам и как съм се "оправила" и загладила 
. Едно си спомням, обаче - как хвърляха по една супена лъжица захар в киселото мляко. И все я заобикалях с лъжичката. Защо са го правили, не знам. Ама и аз не съм имала акъл да кажа да не ми слагат. Каквото ти дадат - това.
. Едно си спомням, обаче - как хвърляха по една супена лъжица захар в киселото мляко. И все я заобикалях с лъжичката. Защо са го правили, не знам. Ама и аз не съм имала акъл да кажа да не ми слагат. Каквото ти дадат - това.
sigma Виденовата зима я изкарах като студентка. Баба, лека й пръст , точеше кори за баница/чувал с брашно имаше дадено от кооперацията/, сушеше ги и ги чупеше - ставаше юфка. Колко такава юфка сме изяли със сестрата на ММ/бяхме съквартирантки/.Даже сирене нямаше. И смлени консервирани домати със сварени яйца пак от баба.
Единия син се беше уредил добре в градината - да го сложат да седи до едно много злоядо момиченце. И настанал рай и хармония - моят Змей излапва купичката, с момиченцето разменят купите и така уж тя яла, а той моя яде двойни порции. Всички доволни от сделката. Бая време бяха карали така докато ги усетят.
Нали знаете детската кухня, трите бурканчета, много майки ги деляха, супата за обед, еди какво си за вечеря - НИЩО подобно. Ние пристигахме със засилка, моя пищеше, даже са ни пускали да сме по-напред на опашката. Сядах аз на една бетонна саксия с цветя пред кухнята и бързо мушкам с лъжицата в устата и докато и трите буркана не се опразнят - Змея не мирясва. После спокойно се социализираме и на прибиране давам някоя дреболия да си дояде (обикновено банан или обикновена бисквита), че още му е гладно на миличкото мънинко детенце, че да напълни стомаха и да може да заспи. Честно, имала съм злоядо и дребно дете, ама и такова ядене не си е работа. Няма ли да се яде - врясък и крясък. Този специално проходи на няма 10 месеца за да може да яде, да може да докопва храна. Педиатърката не вярваше, докато не го изправих както беше гол по памперс и оня хукна. А аз не мога да го гоня, че държа по-големия (не много голям, на две години и половина), за да не офейка и той.
Нали знаете детската кухня, трите бурканчета, много майки ги деляха, супата за обед, еди какво си за вечеря - НИЩО подобно. Ние пристигахме със засилка, моя пищеше, даже са ни пускали да сме по-напред на опашката. Сядах аз на една бетонна саксия с цветя пред кухнята и бързо мушкам с лъжицата в устата и докато и трите буркана не се опразнят - Змея не мирясва. После спокойно се социализираме и на прибиране давам някоя дреболия да си дояде (обикновено банан или обикновена бисквита), че още му е гладно на миличкото мънинко детенце, че да напълни стомаха и да може да заспи. Честно, имала съм злоядо и дребно дете, ама и такова ядене не си е работа. Няма ли да се яде - врясък и крясък. Този специално проходи на няма 10 месеца за да може да яде, да може да докопва храна. Педиатърката не вярваше, докато не го изправих както беше гол по памперс и оня хукна. А аз не мога да го гоня, че държа по-големия (не много голям, на две години и половина), за да не офейка и той.
Лелеее,Янтре, много ти е било весело с тез бандити!
И моите не бяха злояди. Голямата доста похапваше, беше и пълничка като малка и все се опитвахме да я ограничаваме, но то обичаше да си хапва, детето, трудна работа. В пубертета се взе в ръце и започна много да спортува, да става мадама. Тотално си преобрази фигурата. И сега не е слабичка, но е в много добра форма. Спортна, стегната. А малкото е кльоща, то не ядеше в количества, но си ядеше всичко, освен картофи и тиква. И досега си е така. Пу-пу. Проблеми не съм имала.
Помня веднъж, малкото още в столчето за хранене, готвя нещо и голямото вика - хайде по-бързо, искаме да ядем! "Ще ми изядете ушите! - казвам." А малкото, чуло, недоразбрало, тропа по масичката за хранене и вика: "Ам-ам шите, ам-ам шите!" Гладно било и то.
Помня веднъж, малкото още в столчето за хранене, готвя нещо и голямото вика - хайде по-бързо, искаме да ядем! "Ще ми изядете ушите! - казвам." А малкото, чуло, недоразбрало, тропа по масичката за хранене и вика: "Ам-ам шите, ам-ам шите!" Гладно било и то.
Все още не мога да "се науча да правя" таратор като в детската градина. Трудна рецепта 😂😂😂😂
Скоро ми каза, че иска да отиде да си хапне таратор, спаначена супа и някакви милинки сутрин за закуска