Кралски работи и клюки - Януари 2026

Шарлот Казираги продължава да изненадва. Дъщерята на Каролин от Монако започва 2026 г. с едно от най-амбициозните си начинания досега: публикуването на първата си самостоятелна книга . Въпреки че някои подробности вече бяха известни, като например заглавието —La fêlure , преведено на английски като „Пукнатината“ — и датата на публикуване — този януари — комуникационната агенция  Alina Gurdiel y Asociados сподели невиждани досега снимки, разкриващи подробности за този специален проект за принцесата. „Радостта на Шарлот Казираги най-накрая да открие книгата си!!“, написаха те в профилите си в социалните мрежи, заедно със снимки на Шарлот, усмихната в камерата. Видимо развълнувана, принцесата позира с многобройни екземпляри, които подписваше, на * La fêlure *, която ще бъде налична „скоро в книжарниците“: 29 януари. Заедно с издателя Julliard, дъщерята на Каролин Монако и Стефано Казираги се впуска в това ново предизвикателство, от което е много развълнувана.
Друг детайл, разкрит с публикацията, който загатва за грижата, с която Шарлот е работила по този проект, е корицата. Както е посочено в социалните мрежи, художничката зад нея е Елоиз Ван дер Хайден, илюстраторка и грънчарка, която е уловила перфектно същността на принцесата. За дизайна те са избрали елегантна аранжировка от клони и детайли, свързани с природата, със зелено и оранжево като основни цветове.
 Поразителен избор, който мнозина интерпретират като почит към баба ѝ, незабравимата Грейс Кели . Иконичната актриса, подобно на внучка си, също е написала книга – „ Моята книга  за цветята“ – където любовта ѝ към природата – особено към цветята – и страстта ѝ към грижата за градините на Княжество Монако са изпълнили страниците. Намигване, което, умишлено или не, почита паметта на една от най-влиятелните жени в обществото – и от която Шарлот е наследила присъщата си грация.
Малко подробности се появиха за съдържанието на „La fêlure“ , освен че не е „трактат“, „разказ“ или „изповед“. „Трябва да се разглежда като пътешествие, поредица от вариации на една-единствена тема“, разкрива издателят, подчертавайки, че на страниците му ще открием „повтарящия се мотив на фиксирана идея: ако нещо в нас е счупено, толкова по-добре“.
Наред с конния спорт и модата, литературата е една от най-големите страсти на Шарлот. Уважението ѝ към писаното слово е очевидно в цялото произведение, което е замислено като невероятно чувствително изследване, фокусирано върху „понятието за пукнатини“ (оттук и избраното заглавие), „подхранвано от текстовете и съдбите на писатели, поети и авантюристи“, включително Ф. Скот Фицджералд – голям източник на вдъхновение за „Принцесата“ – Анна Ахматова, Бернар Моатсие, Ингеборг Бахман, Колет и Маргьорит Дюра, наред с други. В * La fêlure* тя „изследва тази вътрешна точка на изчезване, която ни заплашва и може би едновременно с това ни предлага чудесна възможност: да схванем малко от това, което тече през нас, докато живеем“.

По-малко от месец преди публикуването му, съоснователят на „Философски срещи  в Монако“ успя да види крайния резултат от един изчерпателен, но вълнуващ проект. „Философията и литературата се обединяват в това внимание към думите, не като се опитват да намалят тази амбивалентност, а като я изследват по-задълбочено; това е, което ме интересува“, заяви френският литературен издател.
Шарлот винаги е била страстна по отношение на литературата, голям защитник на писането и неговото влияние от ранна възраст. Тя е учила философия в университета Сорбона в Париж и е следвала следдипломна квалификация, фокусирана върху хуманитарните науки, включително магистърска степен от Католическия институт в Париж и докторска степен от Парижкия институт за политически изследвания (Sciences Po).
В началото на 2018 г. Шарлот публикува „Архипелаг на страстите“ с Робърт Маджори – италиански писател и неин бивш професор – произведение, което тя посвещава изцяло на баща си. „Писането е начин да се призовеш към онези, които отсъстват“, коментира принцесата. Книгата, която се чете като кратък философски трактат, описва емоционалните състояния като съвкупност от самотни островчета, обединени от желание.
„Архипелагът на страстите“ се ражда от разговори, които учителят и ученикът водят в продължение на няколко години. „Изглеждаше, че всичките ни настроения са набор от взаимозависими острови, свързани от магнитната сила на желанието, която сплита невидими вериги. Това е архипелагът, който те са посветили да рисуват“, обясняват те по онова време.