Съпруги на военнослужещи - 35

Здравейте, момичета. Пак минавам набързо - вчера успях да мина теста и да си предам проекта. Не знам кога ще ни оценяват, но поне успях да довърша навреме. Сега чакам хубава оценка, но.... нищо не се знае. Всеки гледа с различни очи.
Сети, побързай с резервациите, че е страшно по това време на годината в Пловдив. Всичко е резервирано заради тези фестивали.
И аз получих лоша новина, за съжаление нищо не може да се направи, но това е живота.
Хубава вечер ви желая момичета!

Здравейте,
Дафиново листенце, сигурна съм, че ще те оценят високо! 🍀 Старанието винаги си личи!
Сети, как си днес?
Дунди, хареса ми днес оптимизмът ти, въпреки сутрешния някакъв си измислен сняг 😂
Фло, много рано днес си на тръстиката... Какви са тези смени, обикновено по такова време пиеш кафе с гаджето 🫣
Маги, как сте, как е твоето момиче? Дано минава вече!
СГГ, ако някога организирам награди в темата, задължително ще получиш приз за най-добър поддръжник на темата! Благодаря ти, че се включваш!
Лунно цвете се загуби, да се надяваме, че всичко е наред.
Ниа, как сте вие, как върви оздравяването при вас?
Радинка и тя се загуби.. Радинка, как сте?
Мина ли лудницата с еврото при теб?
Мъничеееее, как сиии, какво става по северната част?

Днес беше натоварен ден при мен, но така бързо минава времето и бързо стана време за прибиране вкъщи.
Домашните хора се гледат, до края на седмицата е домашното лечение... Вече май издивява вкъщи, искала си на градина, при децата... Днес й дадох и 2 страници с ченгелчета да пише от една тетрадка по бълг.език за 1-ви клас 😂 недоволна беше, ама написала ги е ... Е кое право, кое криво, ама ще свикне... 🧐
Оглеждам се вече за раници,  несесери, чанти за храна и т.н. ако случайно имате наблюдения за марки раници или препоръки какво да или да не вземаме ще съм благодарна.
Отивам да изиграем едно Не се сърди човече и да лягам 😂
Лека нощ!

Мис Ю, добре сме. Стоянчо от време на време кашля като дърт пушач и вади някакви х**чки. Док чу много лека обструкция и сега правим инхалации с пулмикорт и вентолин. Не ме радва много това, но като знам миналата година какъв бронхеолит направи... по-добре така. Но е жизнен, хапва... С Тошенце сме супер. При нас вече няма абсолютно нищо. Днес правих бисквитена торта (разбирай поляти с нишесте бисквити, че ни банан, ни орехи, ни нищо се намираше в къщи). Стоянчо заяви, че ще вечеря торта... Нямам никакви сили да споря днес. Та яде торта

Мис Ю, на финалната права съм и вече буквално броя часовете, докато стане време, да си се прибирам.
Тези последни 2 седмици но разкатаха фамилиите - то тестове, то планове, то проекти ...Както каза Половина - лесно не се поумнява
Относно раниците - аз съм много доволна от Pulse, за несесерите залагам на Херлиц, чанта за храна - от Декатлон.
Кутии имам един шкаф - кои сполучливи покупки, кои не чак толкова. Като съвет - първоначално не се нахвърляй на скъпите, защото в началото редовно се губят/чупят. Като видиш, че вече е свикнала, тогава залагай на качествени такива. Ако искаш, драсни ми след петък, ще ти опиша, от какво съм доволна аз, че даже и снимков материал мога да ти направя

Имам време до 10 тази сутрин - по изключение нямаме часове, та ще си пия кафето на спокойствие

Мис Ю аз вече раница купих. Дядо Коледа е докара.И както каза мъничето е на Pulse и на каката беше такава.

Привет набързо. Да се отбележа - още мърдам. Мрънка ми се много, но няма да мрънкам.
След 4287515785 (до тук 11) посещения при зъболекар, имаме още толкова сигурно... Ще се застрелям вече - и винаги отнема по 2,5 до 4,5 часа.
Загубих си съня напълно и това  допълнително ме скапва. Ще се стегна някак, нямам избор.
Горе главата на всички!!!

Привет, момичета!
МАГИ, колегата още ли не успява да овладее положението? Не знам колко са развалените зъбчета на чавето, но с темпото, с което се движите, ще откарате до абитуриентския бал. А може и до абсолвентския. А ти до пенсия. От моя 50 годишен опит съм стигнала до заключението, че, да, в началото то е возене на стола във всички посоки, то пипане на наконечниците и на пръскалката за въздух и вода, включване на осветлението. Обявявам, че имам подаръци за смели деца. Първия път обикновено не работя с детето. На следващо посещение - нещо съвсем малко, което знам, че няма да го боли. И така, постепенно напредваме. Където има зъбче за умъртвяване изобщо не пипам с машинката. Директно слагам малко арсен и на следващо посещение работя, когато вече болка няма. Проточат ли се сеансите, детето знаеш, че започва всячески да отлага. Вижда, че това работи и следващия път още повече отлага. В момента имам една дете на 7 години. Пломбирах 2 млечни зъбчета. Бяха с малки кариесчета. Лакирах едно зъбче и остана още само едно. До тук се държа чудесно и сега като се запъна... Казах й, че вече няма да сме приятелки, ако не се промени. И помолих баща й да я прибере. Обърка ми тотално графика. Това ми се случва изключително рядко. Баща й каза, че е обещала следващия път да се държи добре. Иска пак да си бъдем приятелки. Ще видим как ще се държи в петък. Този път няма да я глезя, ще се държа по-сериозно, за да разбере, че така не става, Предложих  на бащата (след намигване) да я заведе при друг зъболека. Той ходел при Гощо лудия. Малката бая се замисли, но аз отказах да се уговаряме повече и ги изпратих този път да си мисли у дома. Голяма мъка е работата с деца, но все пак ТРЯБВА! Желая ви успех!

Фло, ние бяхме на влакчето на ужасите - като с твоето 7 годишно, но преди 4 години. От  едни млечни дето уж всичко беше супер, един ден нейната зъболекарка я нямаше и по шести зъб  започна работа колежка - уж малък кариес - това като писна и повече не седна на стола - няма заплахи, няма увещания, няма подаръци - нищо не работи. И така - аз говоря, това се тресе и припада, вдига температура чак. Голям зор. Сега се уговорихме, сменихме клиниката. Просто имаме много работа, върви бавно. Два шести зъба пломбираха, другите два обаче ще умъртвяват. За процедурата по умъртвяване я пратиха "при колежката" - колежката не знам какво прави (аз не влизам, защото иначе ще се гевези много), но първия ден уж работи по каналите - зъбът беше отворен и изчистен, но без канали - това час и половина, после пак ходихме - не сме готови още, сложих още лекарство (на моменти мразя да ми говорят като на 11 годишно, но съм изчерпана от всякаква енергия) - елате пак - в четвъртък, в петък или в неделя... та в петък ще ходим - "да довършим каналите" и ако съм жива в сряда на 18 да го затворят... Тя се държи мъжки вече, поревава на интервенциите с каналите. Но аз вече съм в ужас. Другият шести зъб е отворен с временна пломба, но за умъртвяване и той... и това са пак поне 4 посещения ...
и около мен всеки само иска нещо - на работа, сина с предстоящия бал, матури, покупки, подготовка на семейно тържество, ММ с предстоящи командировки, каката с нейните си колоквиуми и грижи, мама, уж тихо, но като водата упорито все да напомни колко е сама, лелите, от които нито една не попита как съм, а само тъничко ми натякват "как няма да се прибера за задушница" например... Ще се застрелям, право ви казвам, толкова не мога... на 9 януари трябваше да отида на фризьор, отмених заради зъболекаря и така до днес... или съм на работа, или при мама или на зъболекар... ми ако се гътна междувременно се надявам погребалните да могат да ме срешат да не плаша хората на изпроводяк (ми черен хумор)

Ох, МАГИ, жива те ожалих! Не можеш ли малко да разхвърляш задачите? У наше село казват - Луджо за сви, а за Луджо - никой. На студентката, какво да й помагаш? Като гледам, учи сериозно, взима си изпитите си, обикала Родината. Абитуриентът не може ли да пазарува за бала с татко си? Или двамата да обиколят, да набележат къде какво им е харесало, а ти да отидеш само за последното мнение. Таткото не може ли да те отмени малко и да води той Малечка на зъболекар? Те на зъболекар, а ти на фризьор. Е вместо теб на работа няма как да отиде някой друг. На времето, заради едни такива коментари, че защо не сме си ходили всяка съботе и неделя в Перник, след като свекър ми си отиде, се спречках със съседката на свекърва ми. Тя повече не си позволи да подкукуросва свекърва ми. А жената беше много разбрана и сама разбираше, че не можем през ден, през два да тичаме при нея. Така че поговори с лелите ти и то малко  с по-остър тон. Не да се караш, но им кажи, че ти си правиш задушниците и у дома. Аз моите роднини още приживе ги предупредих да не се надяват да разнасям храна по гробищата. И до сега спазвам обещанието си. На тези мероприятия не ходя. Ето, че може и така. Щади се, миличка, че още много работа те чака. А мама като е самотна, да си намери занимания - общуване по телефона с вас, с приятелки и роднини. Да кани гостенки на кафе и тя да ходи. Да се събират и да четат книги и после да ги обсъждат. Да плетат и да си клюкарстват.Да ходи в пенсионерски клуб, ако има там, където живее. Ако здравето й позволява да ви идва на гости или да ходи на екскурзии. Има толкова възможности да бори самотата. А тя неминуемо идва при всеки, който е загубил другаря си. Родителя понякога става егоистичен. Ами като се знае това, не бива да изпитваш чувство за вина. Подреждаш нуждаещите се от теб по приоритети. Понякога може и да разместиш местата им. На теб ли да ти изнасям лекцията за асертивността и здравословния егоизъм??? Пази се, щади се, разпределяй задълженията по поддръжката на дома. Много, ама много силно те прегръщам. С най-добри чувства съм към теб, миличка!

magi_sveta, 🤗.

Благодаря ти, Фло. Опитвам се  да намеря баланса. За зъболекаря - аз и каката сме на преден фронт, че ако тати трябва да я води всички часове ще са в 19 часа (а се прибираме в почти 21 тогава). С тези "правителства" и сега днес пак нали ще е ново по министерствата е лудница - правят се едни отчети, презентации за сдаване, вървят си други планови процеси, а новите министри до понеделник трябва да ги обучиш да влязат на среща на високо ниво с НАТО (а даже не знаеш кой ще е)... та на тати до края на март разчитаме да ни подкрепя морално и вече съвсем като опада някоя задача, да се надяваме, че ще е там, а не с някой министър или генерал.
Синът сам търси облекло - костюм с панталон с прав или леко широк крачол - мисия невъзможна с днешната мода. Там предварителните уговорки и подреждане на роднинския празник са трънчето. Каката помага много, но и тя има нужда от разговор, от подкрепа. Мама не се оплаква явно, но пуска така едни тънички (на лелите подмятанията), а лелите са щастливки и на двете децата им са на една пряка разтояние и се пили при всеки удобен повод как аз съм далече. Снощи обаче ги отсвирих всички и им казах, че в събота ще отида на фризьор и точка.