Следваща стъпка?

Аз познавам такъв случай макар и не от моя личен опит. В началото на връзката им застана с мъжка дума как вече е готов за семейство и не търси разни забивки, а иска вече нещо сериозно с перспектива за дом, брак и деца. Тя даже се пренесе да живее при него. Над 3.5 години по-късно брак и деца са тема табу и се оплаква, че е притискан, не му било приятно да ги коментират тия неща, не бил готов още, искал първо да има кариера и тн, и тн. На 38 е мъжът. Не става ясно кога ги планира тези неща - включително самата кариера е много мъглява и с неясно развитие, уж учи сега, ама реално - докато свърши Х на брой курсове, докато намери стаж, после работа, после се задържи, после реши, че това вече е кариера - бог знае кога във времето идват И брак/деца.
От тази гледна точка напълно покрепям авторката, че се оглежда сега, а не след 3-5 години да се чуди какво стана.

Сега, малко като бабичка ще се изкажа, но според мен има нещо основно сбъркано в "алгоритъма" на днешните връзки. Дори и двама да са готови за брак, дете и тн, как могат да знаят от самото начало, че са готови точно с този човек?
Дори на  много сериозни години точно това ме е отблъсквало, излезли сме един, два пъти на кафе и някой започва да говори нещо в стил "време е". А съм жена, представям си на мъжете какво им е.
За мъжа ми много исках да се омъжа, не сме живели заедно, но буквално се настройвах "да си прегриза езика", ако и един елементарен намек направя по темата. Пръстен получих без каквито и да е "дитирамби", "сценки"без каквото и да е предварително  говорене по темата, "умиляване" от сватби, годежи, бебета и тн.
Да, това че е моят правилен начин, не означава, че е правилен за друг.
Но за мен е грешка от самото начало да се поставя "ребром" въпросът, дори скорошното заживяване е грешка. Трябва да се даде време да закопнееш за този човек, да усетиш, че наистина ти е трудно да живееш без него, да излизаш на романтични срещи, да планираш пътувания, почивки. Да си дадат двамата възможност наистина да пожелаят да правят нещата един за друг.

Съветвам авторката да не бърза със сериозните стъпки следващия път, а да излиза с партньора, да наблюдава, да изчаква с думи и жестове. Има една мисъл, че житейските закони са като законите на оптиката, нещо може да не видиш добре както ако е далече, тска и ако е прекалено близо. Затова не се виждат истинските качества на човека до теб, ако още в началото го подреди до себе си. Връзките трябва да търпят развитие, да не се прескачат етапи.

Човек трябва на днешно време да е с по-гъвкава психика и нагласи.
Въобще не е чудно в този информационен режим на живот хората да си променят намеренията в движение.
Просто си наостряш антенките и си чувствителен за другия. Ако той не се променя в посока удобна и за двамата, всеки е свободен да си живее поотделно със собствените нагласи.
Но да имаш очаквания, че 27-годишен няма да смени курса след 1 година е по-скоро нереалистично. АКо е на 38 е вече друга работа, тогава е неангажираност.

Типично разминаване между приказки и действия са тези истории. И трябва да се гледат действията.

Не е нужно да не е спазена дума.
АЗ ще изходя от себе си.
Влизаш в дадена връзка с някого, заявявате еднакви цели.
Живеете 1 година и аз започвам да забелязвам черти на характера, поведения, които ми отварят очите, че с този човек не виждам семейство, деца евентуално. Дразнят ме някои навици в него, как взема решения или се справя с проблемни ситуации.
Разбира се, че ще премина в режим "неангажираност". Няма да се женя за този, я, какво като съм заявила отначало цел брак.
Та – може и приятелят на авторката да е видял в нея черти, навици, действия, които не му допадат за брак и деца.
Всеки си знае.

Именно! Обещанията са нещо много динамично. Емоциите също.
Много по-голям е дялът на разпадащите се връзки и неспазените първи думи и заявки, отколкото успешните "докато смъртта ги раздели".
Ако сме пушачи и партньорът реши да промени навиците си, също може да е сериозен повод за преминаване към несериозни отношения и пушенето или непушенето да се окажат важен момент в развитието на връзката.

Вярно е, че всяко наглед дребно нещо може да преобърне началната представа. Обаче все трябва да има някакъв лимит на "тестовия" период. Не може до безкрай удобничко да съжителстваш на семейни начала с някого и да следиш ще пропуши ли или въобще с какво ще те разочарова.

За мен изобщо не е в реда на нещата да ръсиш обещания за брак и деца КОНКРЕТНО с човека, с когото се виждаш и като проверят след 2-3 месеца доколко си бил сериозен - да цвилиш, че те тези неща се казват докато си влюбен и ти трябват поне 5-6 години пробен период с половинката. И като разкаже жената на околните за това да й казват, че е тъпа и наивна, че се е вързала на такива обещания. Еми не, не е тъпа, имам и познати, които си спазиха обещанията. Докато разбера, че са във връзка - вече бяха и бременни и купили жилище с половинката. На около 30 години нещата са така. Затова да свикват и мъжете, и жените да бъдат проверявани доколко са били сериозни обещанията им.

А подарък от 1000 лв отнесе ли с багажа?

Не е въпросът в това, че се е "усъмнил" и решил, че тя не е жената за него.
Въпроса е, че я е използвал по всички възможни начини докато реши, че връзката между тях е "неангажираща".
Нещо като при мен дето обзаведох и осигурих жилище пък оня си правел "шит тестчета" и изведнъж не бил сигурен.
Ми плащай всичко ти като си толкова отворен - то много лесно да цедиш влюбена жена отвсякъде пък после изведнъж да станеш "несигурен".

Е ако не е влюбена, как ще я "цедиш"?

Всеки търси и накрая намира каквото търси, но не става винаги от раз.

Е как така - ей така.
Мъжете станаха по-големи златотърсачи и материалисти от жените.
Особено новото поколение.
Не сте попадали на такива за това говорите така.

Пък жената като е влюбена (или хайде завъртяна й е главата от хормони, влюбена е твърде силна дума) много често се изхвърля с какво ли не, за да се докаже и сакън да не я сметнат за златотърсачка.
Жилище предлага, плаща почивки, дрешки ала бала - пък после на оня като му стегне под лъжичката решава да се изхлузи като ***** из гащи с: "Абе знаеш ли, то май връзката ни е неангажираща!"

Донякъде обаче й е направил услуга, че не е предлагал да покрие нищо по "съжителството", защото така по-лесно тя си е взела решението. Иначе можеше да се включва колкото да демонстрира някаква псевдосериозност и накрая пак да не иска да се ангажира с брак и деца с нея. Най-важното и пагубното в случая е, че й губи времето (не че използвачеството е за пренебрегване де).

Това, което описваш според мен е глупава жена, не просто влюбена. Никой мъж не харесва реално такива, някои седят с тях от удобство, но не и от любов и сериозни намерения. Повечето от мъжете в такива връзки и изневеряват, ама жените ги търпят. А златотърсачките ги мразят, защото гроздето е кисело като е високо. Като проимат пари, баш при тях тичат.

Нещо не ме кефи как се заобикалят вариациите на въпроса - а вие оставате ли, когато видите, че този не е Онзи.
Който не е щастлив, си тръгва. Който има някаква полза, си седи.

Дори и да стоят от удобство не е ли мъжко да си тръгнеш в такъв случай?
За един Приятел питам...
Защо седиш, за да ти плащат масрафа и чакаш да ти изхвърлят багажа?
Жените рано или късно се усещат, че са "заместител на жената на живота" и им бият шута на такива търтеи.
После милинките се жалват как били изгонени. Пускам сълза...