Следваща стъпка?

Форумните капацитети никога не са задоволени откъм това колко години трябва да си прекарал в доказване пред половинката. В друга тема критикуваха една авторка, която беше на 29 г, че "само" от 2 години била във връзка, а искала вече дете, какво било това задушаване. Виждала съм дори и 35-36-годишни жени да ги питат какво се били разбързали. Ами да разкажат "капацитетите" как те самите са започнали връзка в напреднала възраст и са били напълно спокойни да я влачат 5-6 години без развитие. Само дето няма да разкажат такова нещо, защото обикновено най-силно критикуващите са се уредили със семейство още преди да навършат 25.

Ама аз го разбирам това и напълно го подкрепям. Нещото, което не разбирам, е - защо се бърка тоталното нежелание, заблуждаването и лъжите със семейното планиране. Огромна е разликата в това да имаш половинка със сходни на твоите виждания и дори нещо да не стане в обичайния срок, да усещаш сигурност и подкрепа; и да влачиш някакви отношения, в които не ти отказват категорично, за да те атакуват как не са ти отказали и се държиш истерично. И тази разлика е супер очевидна. В реалния живот единици жени са действително истерично притискащи, пък горките им мъже Н години от стрес не могат един параф да сложат и едно дете да им направят. Иначе стресът не им пречи да вдигат самолета, че даже и мрънкат, ако не им се даде коридор, и настояват да делят сметките, защото, нали, са двойка.

Думите ми не са насочени към теб, а към авторите на тези теми.

От моя гледна точка авторката не е задушаваща, но е предобрила много в жестовете и доказването. Аз разбирам какво иска да каже. Тук усещането е за застой и липса на каквато и да е инициатива за някакво развитие.

Следващата стъпка не е нужно да е пръстен, нито брак, нито бебе.
Следваща стъпка може да бъде да се пренесе изцяло при нея и да поеме поне половината от наем/сметки. Да купи поне 1 сервиз от Айко, 2 килима и кош за боклук, ако щеш - да се усети, че приема дома за обща щаб квартира преди да създадат семейство.
Следваща стъпка може да бъде да водят по-често разговори за недалечното бъдеще - какво се прави сега, за да са еди къде си утре. Това, защото имам познат, който ще прави кариера преди брак и дете, вече от почти 4 години и тая кариера се точи, влачи, крета и куца като видимо усилие няма сериозно в посока аджеба да се развият нещата, да се напредне в това начинание и съответно да се мержелее поне на хоризонта семейство. При приятелката ми - половинката на този познат - това влачене и точене трае от години. Авторката е права да се оглежда от по-рано.

Много буквално се взе сагата със скъпите подаръци. Проблемът рядко е във финансовата стойност на подаръка, а в конкретния избор и дали е вложена умисъл. Очевидно е, че ако след работа набързо е минал през близкия супер и е грабнал, каквото е видял, не е вложил мисъл, със сигурност не старание. И ако това може да е ОК след ХХ години брак, когато вече предварително се разбирате как искате да карате РД и кой какво иска, то през първата година е недопустимо - сори, ама първата година е хормонален облак с пръскащи сърчица над главата, секс по Х пъти на ден и розови съобщения. Това не е момента да го играеш сухар, който не знае кога е РД на приятелката му.

Прекалено много си се вживяла и си хукнала да се доказваш, а това е страстоубиец за мъжете, че и за жените. Със следващия давай по-спокойно, не се раздавай на максимум сякаш искаш да го осиновиш и позлатиш едновременно. С този не губи време изобщо.

А аз обяснявам защо те действат така. Ето, и сама виждаш колко хора, и то жени, са абсолютно убедени, че човекът по принцип си иска сериозните неща, ама ей на, авторката е проста и крива и горкият човечец се чувства притиснат.

Самият факт , ,че нарича подаръците безмислени и ненужни е достатъчно показателен.

Той късмета е както си го накъсметиш. Аз съм живяла с двама мъже през живота си и от самото начало сме знаели (и двете страни, не само аз), че връзките са сериозни, с перспектива за развитие. Никога не бих прибрала някой оръфляк вкъщи да му плащам сметките, да му пера гащите и да се надявам един ден да ми даде пръстен.

Сега ще дам пример от по-близкото ми минало, че да съм по-ясна. Запознавам се с един господин, проявяваме и двамата интерес, излизаме 2-3 пъти и в процеса на разговорите той ми заявява, че иска неангажиращи отношения. Не ставаше дума точно за нашите отношения, а по принцип. Работата му беше такава, че много пътува, няма го със седмици и на този етап не можел да си представи сериозна връзка. Мен такова нещо не ме устройва изобщо, пожелах му успех и спрях комуникация. След година и половина взе да ме търси, да пита как съм що съм, аз културно му отговорих и той явно се насърчи да ме кани да излизаме. На тази покана не откликнах изобщо. Просто не му отговорих. Не обичам аз такива иди ми дойди ми. Като не знае какво иска, да ходи да го търси другаде, не при мене.

Мисълта ми е, че обикновено от самото начало е ясно кой с какви представи тръгва за връзка. Не мога да повярвам, че някой ще каже аз искам деца, брак, общо жилище (може и не точно в този ред) и след една година да даде на заден и да каже, че иска неангажираща връзка.
Сега, че някои жени предпочитат да си затварят очите и да вярват в еднорози вместо да гледат действията е техен проблем и не бива да се сърдят на мъжете.

Аз бих му казала на тоз, до месец да си е събрал багажчето и да се изнася. Ти нямаш време да се моткаш, а този си мисли , че така ще си го дундуркаш вовеки.
Момиче, с подаръци мъж не се склонява към брак, жена по-е възможно, но не и мъж.

Показателен е, да. Тя не описва подаръка, а отношението. Продавала съм дълго време неща, които във форума се считат прахосъбирачки и единствената им цел е да станат подарък. Самата вещ може да е всякаква, но или се избира с внимание, или не. В нейния случай, с такъв индиферентен тип, по дефиниция няма внимание, пък ако ще Мерцедес да подари. Това не е недомислие, не е разсеяност и не е в графата ‘ми то някои хора просто са такива’, както го оправдават редовно. Съвсем умишлен непукизъм е.

Всеки достатъчно интелигентен и чувствителен човек усеща отношението, емоцията от другия. Без тях подаръците са просто предмети, колкото и да са скъпи. Няма как с подарък да си изпросим любов.

Всяка двойка си има своята си динамика и дори известни, популярни двойки споделят, че на третия месец вече сватбата е планирана, а бебето е на път, други с години живеят без брак, но пък с деца и твърдят, че така им е по-добре, трети са на мнение, че първо сватба, а децата може и след време "сами" да си дойдат...
Няма как да се обобщи.
Сигурно познавате дългогодишни двойки без деца и сватби, а след раздялата, "той, който не е бил готов" веднага прави 1-2 бебета на друга жена и става татко и съпруг. 
Важното е двамата да се "срещнат" в идеите си и желанията си да имат деца. Ако не искат деца и не плануват, ако предпочитат кариера и пътешествия, какво по-хубаво, ако са намерили подходящия човек със сходни настройки.
Ако пък се притесняват, че вече им е крайно време, най-голямото щастие е да срещнат партньор, който желае същото.
Драмите са, когато единият внимава да не притиска, а другият се чувства притиснат.
Ако се спрат да разгледат витрина на бижутерски магазин, единият се възхищава на гривни, пръстени и колиета, другият гледа страхливо, пълен със съмнения, че умишлено разходката минава точно покрай тази витрина. "Брат, днес тая ме води да гледаме пръстени! И като почна да си избира!!! Немоа, немоа, брат, ще бегам!"

Бабри, втората ти връзка в по-зрели години ли е била, 40+?

Ще се изненадаш (а може би не), че нещата сега са много по-различни отпреди 10-15 г.
Казвам ти го, като 10 г. по-млад от теб и интересуващ се единствено от жени 25-40 г., и то 40 е някаква много крайна и горна граница с ясното съзнание за всичките потенциални проблеми от такива отношения. Изключенията на прекрасните наборки и каки (там нещата са много дълбоки и сложни), ги оставям настрана, говоря за болшинството.

Нека говорим за срещат се двама адекватни, уредени, макар и по различен начин, единият може да е по-богат, имотен, но другият не е "дъно", "оръфляк", както казваш, а си има всичко - жилище, кола, образование, професия, самостоятелен човек, без значение бездетен/ с дете. С "оръфляци", както казваш никой не се занимава, та да обсъждаме нормални неща. Има хора с много качества от всякакво естество, но примерно не с чак толкова много пари, но достатъчно. Срещаш такъв мъж, ти си имотна, кво ще го върнеш ли?

Уверявам те, понеже съм свидетел на няколко връзки в момента на познати, на хартия всичко е изговорено, ясно, уж влюбени един за друг, и единият в един момент, като гръм от ясно небе "прещраква" и дотук, без никаква причина, никакви скандали, никакви проблеми. Психиката е лабилна, тези търсещи и искащи "long-term relationship" са по-скоро изключения, или казват, че искат, докато вържат, изпълнят "житейската си мисия", егоистичните подбуди, и после се почва с мъката, и следва кой откъде е.

Авторката прекалено е чакала и търпяла, искала е нещо от някого, който не е за нея, не я е обичал, не си е представял живота с нея, но му е била в кърпа вързана, и просто си я е чукал, възползвал се от облагите да си във връзка, а те са много. Вече натискането й със скъпите "дарове" лично аз не го разбирам.

В таз пример за момент си представих двама мъже, приятели.
Той важи и за такава ситуация.
Единият мъж е ок с прогреса любов-връзка-брак-деца, виждал го е че работи, знае, че има рискове, има на своя страна роднини, има някакво лично развитие с кариера и евентуално жилище и гледа на връзката откъм романтично-комичната страна.

Другия е като по-усърдно пишещите мъже във форума - няма добър пример, по-често родителите са или пасивно живущи заедно или разделени; самият мъж много се страхува от финансовите усложнения опре ли до това да прави семейство. Често такъв няма и дом/ или живее в нещо наследено. Като тук-там му пуснат и се мисли за мъж и вървежен, но никога няма да го видите с хубава жена с нормално самочувствие.

Авторката е срещнала втория тип, но не е нейна работа да запретва ръкави да лекува дефицитите на един като цяло, зле отгледан и страхлив да се развива човек.
Ако и тя от своя страна е неуверена каквито са доста млади жени, ето ти лоша комбинация: той се страхува и го играе "притиснат", тя също изпада в тревожност и иска конкретика в действията.

Да го оставя и да си гледа живота.

Всеки, който е във връзка, но не му се жени поради някакви причини, които може и да са в партньора, ще се чувства притиснат, ако роднини или гадже му заговорят, че вече е време. Всеки води разговорите по неговите си начини - директно, с намеци, с цупене, сърдене, показване, че нещо не е наред или с веселяшки смешки, шегички, подаръци пантофи за у нас, плачене на филми със сватбени сюжети, напомняне, че тези приятели се женят, онези приятели се сгодяват, третите се местят и заживяват заедно, което е стъпка към....
Водещото май е кой колко е влюбен. Ако не изпитва онази силна обич и привързаност, думата "сватба" е равна на силно притискане. Ако не може да си представи и  ден без човека до себе си, "сватба" не звучи чак толкова зле - ние сме си същите, плюс още един купон.

Така е Esmee, макар че мъжете притискат с по-неприятно според мен обсебване, внимание, подаръци, "ограждане", от което страдат и кариерата и социалния живот и развитието и всичко - на една жена. Има ги и балъците, които, уж готови за женитба, си затварят здраво очите и се женят за напълно неподходяща, но пък в техните очи - "жена". (А реално - мама, но по-млада). И там влюбване няма, а увлечение, което се калибрира (ще се повторя) с лично развитие, с качествена близост с жени (майки, сестри, баби, лели, съседки, приятелки, съученички и тн.), но мъжете фатално подценяват уважението, близостта и обичта на не-романтичните отношения с жените и оттам  стават калпави партньори.

Бе и двете страни засилят ли се необмислено, изкарват някакви години в акумулираща се неприязън и в най-добрия случай се развеждат.