Абе отгледали сме деца на пълен работен ден, ама две години платено майчинство, особено първата, добре платена. Я да трябва да се върнеш на четвъртия месец, на кого точно ще го оставиш това бебе, баща му има 4 седмици бащинство, баби липсват в картинката. Ще качваш стълбичката в службата, ама друг път.
- Публикувана: 4 ян. 2026, 18:44 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2026, 14:40 ч.
Бихте ли живели с мъж, който ви има за даденост?
После да не се чудим защо младите жени не искат да се омъжват и да имат деца. Защото за жената бракът и децата значат само повече работа, докато мъжа продължава напред.
Аз бях склонна. И го направих. Мисля, че малко съжалявам.
Филомена, да накои жени не са склонни, въпрос на лична преценка е!
Проблемът е, че домът и семейството не са константи. И ако мъжът си тръгне, си тръгва с парите, а жената остава с парцала.
Проблемът е, че домът и семейството не са константи. И ако мъжът си тръгне, си тръгва с парите, а жената остава с парцала.
Янтра, като пораснат децата винаги можиш да го разшириш...
Децата ми са пораснали, разширила съм. Но все пак имам пропуснати 10-11 години. Моля, без клишета.
...
Идеално знам защо не наемат майки с малки деца и защо не дават гъвкаво работно време.
Защото няма как.
Като си болнични, кой ще ти свърши работата? А като е всеки месец за по седмица, вече съвсем няма как да се случват нещата. Наемат още един човек за твоята работа, за да има резерва. Значи разделят заплатата ти на две. Ама това не е ти е ок, нали?
Идеално знам защо не наемат майки с малки деца и защо не дават гъвкаво работно време.
Защото няма как.
Като си болнични, кой ще ти свърши работата? А като е всеки месец за по седмица, вече съвсем няма как да се случват нещата. Наемат още един човек за твоята работа, за да има резерва. Значи разделят заплатата ти на две. Ама това не е ти е ок, нали?
От частни случаи не може да се вадят изводи. Три-четири години няма как да ни объркат професионалното развитие.
Да не говорим пък, че за да имаш кариера, не само трябва да си с набор от качества, не само да хванеш момента, но и да си на правилното място, а такива места, извън София, са рядкост.
Децата ми са пораснали, разширила съм. Но все пак имам пропуснати 10-11 години. Моля, без клишета.
Проблемът е, че домът и семейството не са константи. И ако мъжът си тръгне, си тръгва с парите, а жената остава с парцала.
Робството е със същият ефект. Как да избягаш без пари.
Даааа. Това е държало семейството.
Даааа. Това е държало семейството.
Колко пък да съжалявам.
Моите приятелки, които разгърнаха разкошна кариера, подчертавам кариера, а не работа, имат сериозни дефицити в личен план и по отношение на децата и по отношение на интимният им живот.
Балансът между всичи човешки сфери, в които се развиваме е изключително важен. И според мен трябва да е подчинен на собствените стремежи и задоволяване на собствените потребности и ничии други- на родители, на социум, на съпруг и прочее.
Аз не толерирам пренебрежението към децата, за сметка на кариерата. Мисля, че когато създаваме деца, изключително е важно особено в по-крехката им възраст да се погрижим те да получават достатъчно любов, присъствие, време и прочее, за да се създаде смислен и щастлив човешки продукт.
Умението да се баланира, приоритизира, да се следва собствения житейски път, според мен е много трудно, но не и невъзможно.
Хората, които познавам, тоест жените, които са успели да балансират и да поддържат собственото си развитие и реализация, пълноценното родителство и личен живот са изключително малко.
Важното, обаче е, че ги има.
Моите приятелки, които разгърнаха разкошна кариера, подчертавам кариера, а не работа, имат сериозни дефицити в личен план и по отношение на децата и по отношение на интимният им живот.
Балансът между всичи човешки сфери, в които се развиваме е изключително важен. И според мен трябва да е подчинен на собствените стремежи и задоволяване на собствените потребности и ничии други- на родители, на социум, на съпруг и прочее.
Аз не толерирам пренебрежението към децата, за сметка на кариерата. Мисля, че когато създаваме деца, изключително е важно особено в по-крехката им възраст да се погрижим те да получават достатъчно любов, присъствие, време и прочее, за да се създаде смислен и щастлив човешки продукт.
Умението да се баланира, приоритизира, да се следва собствения житейски път, според мен е много трудно, но не и невъзможно.
Хората, които познавам, тоест жените, които са успели да балансират и да поддържат собственото си развитие и реализация, пълноценното родителство и личен живот са изключително малко.
Важното, обаче е, че ги има.