"Сандокан" 2025 нов сериал по БТВ

Появява се за малко в 2-3 епизода в Мъж срещу бебе - сериал с Роуан Аткинсън (не е мистър Бийн в случая, а мистър Бингли). Този сериал излезе преди Сандокан.

Изгледах го- мноого ми хареса! Брук остава моят любимец, води битките си с интелект. Знам, че Джан се води сексимвол, но просто като ги сравня, астьорът, който е Брук ми харесва милион пъти повече, въпрос на вкус. Героинята Мариан се промени много след преживяванията си, явно е било лесно да обявят някоя жена за луда тогава...
И най-нелепата смърт беше на Сани, просто умря както седя, и другите я чакаха да умре по най-нелепия и абсурден начин. Можеше поне да е в битката, или да замине с тях, тя беше страхонен герой. Всички други смърти бяха емоционални, а тук беше нелепо.

Сериалът много ми хареса! Сандокан е мъжествен образ. Той обединява сила, красота, мъжество. Харесаха ми като двойка с Мариан. Все пак мои любими мъжки образи са: капитан Яниш, Емилио, лейтенант Брук, сержант Мъри.
Сега като гледах филма, разбрах, че повечето от гадориите са дело на Султана, а не на колонизаторите. Интересен приключенски сюжет и природни картини. Брук с тази дрога и медитация, се превръща в друг човек. Може би и индийската кръв в него си оказва влияние. Но той е прав. Те с Мариан имат повече допирни точки. Очаквам с нетърпение Втори сезон

Някой беше писал за сериала "Виола" с Джан Яман, гледах 1 сезон и много ми хареса. Обаче не мога да намеря сезон 2 с бг субс. Някой гледал ли го е и къде?

Втори сезон го няма на български. Аз го гледах на руски, а ако разбирате английски, от тук може да изтеглите субтитрите:
https://drive.google.com/drive/folders/1-93BYOHUh0-LmM6Nubg_x5JJ4hhg-LEJ

Като гледам масово Яниш, Сержант Мъри и Емилио са ни любимци. Още веднъж поздравления за изборът на актьори и за играта им.

А от къде можем да го изтеглим с руски субтитри

https://seasonvar.ru/serial-46527-Sandokan_2025.html
за гледане онлайн, изтегляне - рутракер

 
Интересен сравнителен анализ между двете версии от reddit:

Както, вярвам, много от нас, аз израснах с италианския минисериал от 1976 г. и не преувеличавам, когато казвам, че той ме оформи като личност. Този сериал не само е отговорен за всеки един аспект от моя вкус към художествената литература, който е истински мой, но и косвено вдъхнови това, което миналото лято стана дебютният ми роман: криминална мистерия, чието действие се развива в колониална Малайзия. Бях изключително изненадан, когато научих, че сериалът, който ми помогна да осъществя мечтата си за цял живот да стана публикуван автор, ще получи римейк и нека ви кажа, положих всички усилия, за да получа достъп до него (легално). Междувременно гледах отново оригинала.
И сега е време да обобщим!
Така че, тези два сериала, въпреки приликите си, са коренно различни, както по недостатъци, така и по предимства. Ще започна с общото между тях, защото то е много по-малко.
Силните страни на двете серии са:
- те улавят атмосферата на тропическата обстановка и малайзийската култура
- имат невероятен саундтрак (защо Netflix промениха въвеждащата песен???)
- те изобразяват готини кораби, плавателни маневри и детайли от ежедневието на палубата
- равно разпределение на добрите и лошите във всяка етническа група
- въпреки напълно различните истории, и двете ви държат залепени за екрана от началото до края
Слабостите, които и двете серии споделят:
- толкова са кичозни, че е почти детински, и твърде често се скитат във фентъзи територия, а не в произведение от епохата
- те омаловажават пиратството (и колониализма до известна степен)
- те попадат в капана на „благородния дивак“, романтизиращ местната култура на даяките
- главният герой има по-добра химия с OM!
А сега за разликите. Шоуто „76-те“ започва със Сандокан, Тигърът на Малайзия, изгубеният принц, който се бори срещу Джеймс Брук, белият раджа на Саравак, от скрития си райски остров Момпрачем. Шоуто „25-те“ започва с обикновен пират, Сандокан, който едва сега започва да открива произхода си от изгубения принц-син на тигър, борейки се срещу амбициозния ловец на пирати Джеймс Брук, който все още не е станал белият раджа на Саравак, а пиратите дори не знаят за съществуването на Момпрасем до самия край на първия сезон.
Това, което остава непокътнато, е Мариан - британска красавица, която спасява тежко ранения Сандокан и го лекува, без да знае кой е той, а по-късно бяга с него, въпреки че е ухажвана от красив и обещаващ британски офицер. В сериала „76-те“ този офицер е Уилям Фицджералд, в сериала „25-те“ - самият Джеймс Брук. Произходът на Мариан обаче е променен; в сериала „76-те“ тя е осиротялата племенница на консула на Лабуан, докато в сериала „25-те“ е негова дъщеря, отведена в Лабуан от Англия след самоубийството на майка ѝ в психиатрична клиника. Някои елементи от нейната история и историята на Сандокан са запазени, като например как той я е спасил по време на лов на тигри или как тя му дала отрова, която го кара да изглежда мъртъв в продължение на 3 часа.
Има много неща, които новата версия направи много, много по-добре от по-старата. Визуалният аспект е най-важният тук, особено бойните сцени; бойните сцени в сериала „76-те“ бяха болезнени за гледане, можеше да се види как острието пропуска тялото с цели 30 сантиметра и мъжът все пак щеше да падне мъртъв, в сериала „25-те“ има кръв, страхотна хореография и тактики. Новата версия има множество морално сиви герои, докато в оригинала те бяха черно-бели. Любовните сюжети като цяло са много по-добри в сериала „25-те“, а героинята на Мариан има много повече свобода на действие, да не говорим за нейната малайзийска прислужница; в оригинала тя едва се появява, тук тя има име, цяла сюжетна линия, любовна история и огромно влияние върху Сандокан и неговите действия.
Въпреки това, оригиналният сериал определено е по-добре изигран и по-добре написан. Харесвам Джан Яман, мисля, че изпълнението му е достойно за Сандокан, но той не може да се сравни с Кабир Беди. Първата разлика е физическата характеристика: не е вина на актьора, мисля, че дизайнерите на костюми са се провалили с Джан Яман тук. Той изглежда твърде чист, брадата му е равномерно подстригана, косата му е перфектно сресана, дрехите му са свежи и дори когато е показан потен и окървавен, той все още не е мръсен. Не прилича на човек, прекарал дни на кораб в грабежи, нито в джунглата; всеки път, когато излиза на сцената, изглежда като модел, току-що излязъл от салон за красота. Сякаш мирише на сапун с алое вера и жасмин, докато Сандокан на Кабир Беди винаги ми е създавал впечатление за миризма на едноседмична пот и неизветрял алкохол.
Втората разлика са очите. Очите на Кабир Беди като Сандокан са абсолютно луди. Няма нищо цивилизовано, нищо познато в тях: само огън, дива природа и джунгла. Те са по-близки до очите на животно, отколкото до тези на човек. И това не е само във външния вид на актьора, защото съм го виждал в многобройни интервюта и очите му са нормални. Те стават диви и луди само когато играе.
Сандокан. Джан Яман няма луди очи. Всичко в него е изискано и цивилизовано, от косата и дрехите му, през движенията му, гласа му, чак до самия поглед в очите му. В него няма дива природа, а само холивудската визия за мъжка красота.
Що се отнася до сценария, съм твърде строг към новия сериал: имам само първия сезон, за да го преценя, докато оригиналният минисериал е завършен продукт. Нищо чудно, че историята изглежда по-завършена и в сериала „76-те“. В новия сериал обаче има няколко момента, които са болезнено лошо написани, всички те са ненужни. Нека започнем с героя на Емилио: Знам, че е препратка към Емилио Салгари, италианския писател, създал „Сандокан“ през 19 век, но цялата му сюжетна линия е супер неловка, а четвъртото счупване на стената ме накара да се свия.
Майката на Сандокан в Сингапур и търсенето на брат ѝ от страна на Сани ми се струваха като насилствени зависимости, но това, което ме дразнеше най-много, беше как се случи така, че Сандокан беше изхвърлен на брега в Лабуан, тежко ранен, и се озова под грижите на Мариан.
И така, в оригинала корабът на Сандокан попада в капан, поставен от Уилям Фицджералд; той знае за капана, но все пак решава да „падне“ в него, опитвайки се да го обезвреди. Когато битката започва, той е предаден от един от собствените си хора, който го прострелва в гърдите. Сандокан пада зад борда, почти мъртъв, след което следва супер въздействаща сцена, в която предателят се самоубива, когато го питат колко злато иска за предателството си. Във версията от 25-те години Сандокан случайно се натъква на кораба на Брук и се качва на лодката, преструвайки се на търговец. Той е на път към кораба на Брук, когато Брук открива огън с оръдия и лодката потъва. Няма никакъв смисъл Брук да открива огън, той е интелигентен, хитър и амбициозен и е нетипично за него да прави такава грешка:
- той нямаше как да разбере, че това е корабът на Сандокан
- дори и да го знаеше, благодарение на усетa си за лов на пирати, не можеше да знае, че самият той ще бъде на лодката
- дори и да знаеше някак си, потапянето на лодката не е начин да го убият, а само начин никога да не извадят тялото му и следователно никога да не потвърдят, че е мъртъв
- дори да можеше да се увери, че това е Сандокан и той щеше да умре, щеше да е много по-изгодно за всички да го заловят жив.
И така, това се случи в първия епизод и ме направи по-критичен към новата версия, отколкото вероятно трябваше да бъда. Както казах по-горе, има някои неудобни и ненужни зависимости, но истината е, че повечето от тях са много добри. Всичко, което се случва със султана, с майката и лелята на Мариан, с бавачката на Брук и неговата зависимост от опиума, както и дългата предистория на Янез - всичко това ми хареса с цялото си сърце. Не мога да кажа кой сериал е по-добър, нито кой обичам повече. Оригиналът е от детството ми и съм му благодарен, в него е и любимият ми Сандокан, докато новият е по-дълъг, по-красив, с любимата ми Мариан и, което е най-важното, все още не е завършен: а това означава още съдържание за Сандокан за гледане в бъдеще!

Аз всъщност си спомних какво ми харесваше в първия - гледах го заради приключенията и екзотиката. Въобще не съм се вълнувала дали някой от актьорите е много красив, въпреки че мислех, че Сандокан е много готин.

Тази критика, че сериалите са кичозни, всъщност не е критика, защото цялото творчество на Емилио Салгари е такова. Това са почти детски романи, сравними с тези на Уолтър Скот и Карл Май (не по сюжетите, а по нивото на сериозност).

Според мен има голямо значение, кога ги чете човек тези романи, имам предвид на каква възраст.
В моите детски очи си бяха и сериозни, и страшни

6 клас обичайно. Ако си била по-малка може би затова са ти изглеждал;и сериозни.

Юношески  романи, изведнъж ми блесна в съзнанието
Едва ли днешни деца около тази възраст, биха се впечатлили от подобни романи.
Ако въобще четат такива автори.

Аз бих добавила - ако въобще четат. Навсякъде са залети с филми, сериали, клипове ... За какво им е да четат? Такава е ситуацията в днешно време.

Продуцентите (и търговски представители) Фримантъл, споделиха видео с главните актьори.
Всички са много готини!
Яман се подстрига късо веднага след снимките на Сандокан


-> https://www.instagram.com/p/DT2cprjjAm-/