🔥 Джан Яман 🔥 Свободна тема за размисли и страсти... "САНДОКАН" *тема 19

Добро утро,момичета!



Благодаря ви за инфото с превод.
Да видим ще бъде ли Джан на Сан Ремо?





IG story от Мария де Нати


Желая ви спокоен ден.

Вече гледах всичките шест епизода на „ El Turco “ и въпреки че започнах с умерени очаквания, накрая бях по-изненадан, отколкото си представях, особено от Джан Яман. Не защото не съм наясно с екранния му магнетизъм – това беше ясно от „Erkenci Kus“ и „ Dolunay“ – а защото тук той показва различна страна от себе си, по-сдържана, по-физическа и най-вече по-зряла. Сякаш е решил да изостави романтичния си любимец, за да прегърне герой от епохата, пълен със сенки, рани и почти свирепа решителност.

Продуцентска компания
Първото нещо, което ме изненада, беше физическото му присъствие. В „Турчинът“ не е достатъчно просто да позираш или да се взираш втренчено: героят изисква действие, умения и историческа достоверност, която не винаги е лесна за поддържане. Джан Яман се движи с увереност, която не изглежда натрапчива. Бойните сцени, далеч не са просто шоуменство, предават тежест, изтощение и стратегия. Очевидно е необходима физическа работа, но също така и емоционално разбиране на тялото, което не бях виждал от него преди.

Химията между Джан Яман и актьорския състав в „Турчинът“

Втората изненада идва с начина, по който използва мълчанието. Джан Яман винаги е бил експресивен, но тук той използва сдържаност, която работи прекрасно. Неговият герой наблюдава, пресмята, колебае се. И в тези секунди без диалог, в това продължително дишане, усещате актьор, който се е научил да се доверява на камерата, без да е необходимо да подчертава всяка емоция. Този растеж в актьорската му игра е забележим, много забележим.

Химията му с международния актьорски състав също е забележителна. В други продукции той беше абсолютен център на внимание; тук обаче той се интегрира в по-ансамбълен актьорски състав, позволявайки на другите да блеснат. Тази щедрост на сцената му отива добре . Неговият герой придобива дълбочина, когато взаимодейства с фигури, които го поставят под въпрос, предизвикват го или го принуждават да преосмисли лоялността си. И накрая, бях изненадан от способността му да поддържа по-мрачен драматичен тон, без да губи човечността си. Той лесно би могъл да попадне в архетипа на непроницаемия герой, но Джан Яман внася фини пукнатини: проблясък на надежда, жест на уязвимост, едва доловим трепет. Тези тънкости издигат изпълнението му нагоре.