Много работа

Това не е български манталитет. В корпоративния свят в момента е най-важно visibility-то.

Демек, да се науча да бия тъпана занапред.
Както бяха казали по-нагоре - не е важно какво яйце ще снесеш, важно е как ще го окрякаш. Изключително глупав почин да оцениш служителите си.

Аз тоя почин го разбирам, нормален е. Никой няма капацитета да е залепен за служителите си и да ги следи, и отделно да си върши работата. Обаче окрякването често е за някакви елементарни яйца или пък че изобщо не са снесени яйца, понеже нещо си. Е, не му ли е работа на мениджъра да разграничава кога има яйце, кога няма, яйцето става ли?

Ми честно казано - зависи.
Има хора, които го правят с мозък и им се получава. Има хора, които така окрякват, че никой не иска и за стотна от секундата да слуша крякането, но те си вярват колко много са ценни... тези хора по-скоро натоварват хората отколкото да просперират.

Та цялата работа е - правете крякането с мозък.


Точно така, това е важно ТЛ и мениджърите да знаят. Ще ви издам малка тайна - всичко се вижда и чува. Достатъчно ми е да ида в кухнята и да си направя кафе.

Понеже ми е един от любимите лафове за професионалното развитие "Не е важно какво яйце снася кокошката, важно е как ще го окряка", защото беше иронична шега на страхотен колега не между живите за съжаление.
Ако сте чували термина "тихо напускане." Аз например съм в тази фаза от две три години. Писах назад, неща, които съм вършил преди 10-15 години за седмица, мога да ги свърша за 2-3 часа. Сега "правя" един проект вече една седмица, а можех да го свърша още в понеделник, в 10 часа и да отхвърля още 50-60 други по - малки задачки до сега, края на седмицата. Правил съм го ама вече - нъцПросто не ми е за парите, сигурно ще ми платят повече ако го свърша бързо, но няма да го оценят. Стараех се тихомълком да поправям грешките, изцяло подменяйки сгрешените проекти на младите колеги, смятайки че ги подпомагам. ами нищо подобно. И понеже не ми е в характера да "крякам" , тихичко си напускам. Чета си Бг мама , гледам си клипчета, просто присъствам. А още не съм и започнал да правя проекта, който ми е даден в понеделник. Никой и не очаква че може да стане бързо. А той става бързо и то благодарение опита ми и на ИИ. страхотен - NotebookLM . след малко го почвам и ще е готов до обяд .

За подменянето тихомълком, не препоръчвам. Колегата не се научава така.

Работата е там, че наистина е така. Дори си повярваха, и започнаха да искат по - високи заплати и да казват, че "това за тия пари няма да го правя". И напускат. А 2-3те процента, които всъщност създаваха и реално никога готов продукт на 100% без да мине през мен реално, бяха сгрешени и само дообъркваха нещата. Затова го правех защото фирмата ни уж с утвърдено дългогодишно име ... Пък не става да ги оставя така нещата. И после какво като кажа-  ти това си сгрешил това, онова? Не го разбирам, само конфликти. Пък тия хора рано или късно ще са в бъдещето стабилни хора, може да ми помогнат пък на мен, аз разчитам на младите хора за бъдещето.

Сейко, съжалявам, но това е мечешка услуга.

Сейко, съжалявам, ама сам се прецакваш.
Не казвам да се превръщаш в дребнава свекърва, но грешките на младите трябва да се посочват и да се знае как ще се работи в посоката на придобиване на нови знания и умения от тях. Никой не се е родил научен, с течение на годините се учим какво и как, но това става и след като определен брой пъти настъпим мотиката, образно казано. Минавайки и подменяйки тихо, ти се поставяш сам в супер неизгодна позиция. Не се прави така, ако искаш да те уважават. Грешката се посочва ясно на сбъркалия младеж, но не пред всички, а на среща между вас. Няма проблем, ти си ментор. Като няма действия по подобрение или често се повратя - се отива при шефа и се казва, че човекът има нужд от допълнително внимание и искаш помощта на шефа за това, тъй като ти си просто ментор и механизмите ти се изчерпват с това - просто да покажеш и да помолиш за корекция.
Иначе ... сам се закопаваш, защото помагаш да се изграждат примадони - хора, които смятат, че трябва да им се угажда на капризите, да бъдат материално стимулирани за всеки клик на мишката, накрая - за тях славата, а за теб работата и мазотнята. Ако не се оплачеш сам, никой няма да забележи, но това Е проблем и не трябва да се подинава. Тези, на които не им дреме за качествтото на продукта - не са за екипа, но е работа на шефа да се справи с този проблем.

Друга гледна точка... защото тихото напускане вреди главно на теб, като видят, че си непродуктивен и се моташ, според шефа, накрая пак ти ще си губещия.

И аз правя като Сейко, моята колежка, каквото я накараш, все има грешка и трябва след нея да проверявам, предпочитам да го и направя, а нея я пращам да ми свърши някоя лична  работа навън.

Честно казано , това някой да ми подменя работата и да не ми казва, че бъркам, но да се оплаква на другите как ми подменял работата и не ставам, ми говори повече за страх да не го изместя. А не, че аз не се справям. Никой няма да наеме три щата за работата на един щат. Явно работа има и хората си я вършат.

Правите мечешка услуга.
При мен обратно.
Когато съм тотално блокирала, питам въпрос, със стъпки и докъде съм стигнала и отсреща ми отговарят неясно и объркващо. Въпросът ми не е супер сложен и те могат да отговорят конкретно, защото вече са минали през тези стъпки, неведнъж и им е рутина. Имам чувството, че нарочно го правят. Не е да кажеш, че ги питам едно и също много пъти, просто не желаят да ме отблокират. И това също е кофти. Така работата страда, аз се демотивирам и съвсем скоро ще спре да ми пука. Да му мислят мениджърите. Те взимат или не взимат бонусите и сключват или не сключват договорите.

То проблемът при мен е, че много бързо се изнервям. Обяснявам 1-2-3 пъти. Уж разбират, правят го, докато не ги оставиш сами. И като видя че се правят същите грешки на третия път, предпочитам да правя това нагоре.

Аз малко се дразня на колежката, че е от "кресливите". Работим на една и съща позиция, с едни и същи отговорности, горе-долу 15 дни аз, 15 дни тя. Когато съм аз на смяна, си върша всичко тихо и прилежно. Когато дойде тя - всички трябва да разберат какво е направила!

Преди малко гледах Волен Сидеров в един подкаст. Досущ ми заприлича на кокошката, която си окряква яйцата ... какво е постигнал през годините, какво е направил , колко е бил велик ... Някакви сравнения, таблици, статистики от славните времена.