Публикувана: 7 ян. 2026, 21:14 ч.
Последно мнение: 14 ян. 2026, 22:41 ч.

Много работа

3 138
86
1

7 ян. 2026, 21:14 ч.

Мнения: 18 467

От много време мисля тази тема, но все още не успява да ми изкристализира съвсем, така че може мислите ми да са рошави.
Смятате ли, че имате много работа? А смятате ли, че е смислена? Въпросът не е философски, а съвсем практически - каква полза носи свършеното от вас на фирмата и другите, синекурна ли ви е позицията.
Аз имам чувството, че от година на година работата ми се умножава и все нещо остава несвършено, а като се замисля, не мога да кажа какво съм правила. Знам само, че не си вдигам главата от работа, а накрая ме чака същото количество, което в началото.
Не знам аз ли съм уморена, нещо от годините ли е, нервите ми ли изтъняха, или съвременната трудова дейност стана наистина трудно поносима. Все нещо не е направено както трябва, все нещо още трябва да се свърши, все нещо е било за вчера. Добре свършената работа се награждава с още работа. Добре усвоените задачи водят до повече натоварване. Професионалното развитие вече не ми изглежда толкова лесно, колкото като бях на 25, а съм положила някакви усилия да се развия като работеща личност.
Честно, никак не ми се работи. Харесвам си по принцип работата, но всеки ден се будя с мисълта дали ако отида половин час по-рано или не изляза в обедната, ще смогна по-бързо, и дали няма да се наложи са остана - и това ме напряга.
Не мисля, че е бърнаут. Повече ми прилича на генерално раздразнение и досада.
Защо простото ходене на работа толкова се усложни?

# 1 7 ян. 2026, 21:34 ч.

Melmak
Мнения: 10 060

Предполагам, че зависи от сектора, от позицията и от цялостното удовлетворение, което имаш във фирмата.
Аз съм имала такива моменти в миналото, работила съм яко и все нещо несвършено. Не е било да скатавам, просто съм виждала и лошото управление, което е довело до такива моменти.
В момента не съм претоварена. Преди 4 г започнах в сегашния ми екип, чисто нов беше. Много неща се промениха, но работата не е много. Очаква се високо ниво на професионализъм, да минаваме още квалификации всяка година.
Харесвам си работата, но не мога да кажа, че съм кой знае колко удовлетворена. Мисля, че ако не бях бременна, още лятото щях да търся ново развитие. Дори в същата компания, имам нужда да сменя вече.
От друга страна имам идеи за собствен бизнес и вярвам, че удовлетворението би било много по-голямо. Не искам цял живот за други да работя.

# 2 7 ян. 2026, 21:39 ч.

София
Мнения: 38 319

Значи, моята философия вече е - по- малко работа за същите пари (даже отгоре)
Нито имам нерви, нито желание, не искам да се доказвам ( оувър доказана съм), не ми трябва кариера, не ми трябва драма, не ми трябва стрес. Трябват ми пари за пътувания и глезене.
Дала съм си лептата, сега на баницата мекото.

Можех спокойно преди 6-7-8 години да дойда на тая.

Имам моменти на ужасно натоварване, например тия дни, но и има дни, когато съм на санаториум. Хем обичам да ми пари, така се чувствам жива, хем да не е ката ден.

# 3 7 ян. 2026, 21:44 ч.

София
Мнения: 45 392

Парите са малко в нашата фирма, това е ясно.
Обожавам работата с клиенти и казусите, които изникват.
Мразя бюрокрацията и системата за отчитане - абсолютно зле направена е и всички страдаме, от клиента до счетоводството. Също така, това увеличава излишно работата.

# 4 7 ян. 2026, 22:20 ч.

Далечният изток
Мнения: 20 361

Оф аз пък искам много, много, много работа.
Имам и сега, но искам още.
Ето примерно тези почивни дни по Коледа и Нова година щях да полудея вкъщи.
Сега, разликата е, че аз работя за себе си, нямам началници, не съм на заплата. Аз нямам никаква полза да си стоя вкъщи или някъде да работя залудо.
Може би, когато човек намери себе си, намери си попрището, намери си мястото, не му тежи колкото и работа да има. Но това съм аз де ...

# 5 7 ян. 2026, 22:54 ч.

Мнения: 1 694

Много зависи от домейна. Знам, че си в счетоводството и от опит мога да кажа, че там работата никога не свършва.
В моя домейн пък освен постояннен пуш, има и изключително сложни задачи, няма кой да ти обясни каквото и да е, сама трябва да се самообучиш и дори и да искаш да научиш нещо от някой по-опитен, само на себе си трябва да разчиташ. Отделно има честа смяна на проекти и всяко прехвърляне е като започване на нова работа.
В счетоводството задачите са ясни, понякога трябва бързина. В моя случай нито една задача не е като предишната и постоянно трябва да се учат нови неща и те никога не свършват и са от сложни, по-сложни.
Ако ти се напрягаш дали ще си тръгнеш навреме, аз се напрягам от това, че не разбирам, защо нещо е така, както е, чета документация и пак и пак и пак, когнитивното натоварване е на н-та степен. Понякога, за да реша една задача ми отнема цял ден. Има моменти, в които ми се иска да не мисля за нищо.
Има моменти, които зачестяват, в които ми се иска да стана продавачка.
Не е приятно да си постоянно на педал или в когнитивен стрес.

Последна редакция: ср, 07 яну 2026, 23:12 от Tina*

# 6 7 ян. 2026, 23:04 ч.

Мнения: 15 050

Винаги съм била работохоличка, но напоследък вече не съм. Добросъвестна съм все още, но до там. Дето казват, че това, което не те убива, те прави по-силен, е супер тъпо и невярно твърдение. Минах през месомелачката, оцелях, но не станах по-силна, напротив - I'm half the man I used to be.
Така че, не ми е много работата, точна ми е, защото поемам, само колкото мога да нося. Радвам се, че на този етап от живота ми мога да си го позволя.

# 7 7 ян. 2026, 23:11 ч.

Мнения: 7 979

И в счетоводството се чете и чете, защото законотвореца се грижи да не спим. Пример - публикувани на 30.12. промени, които влизат в сила от 01.01., срокове до 07.01. без правилници за приложение и образци на бланки.
Не е като при проектите. Но също е дразнещо, когато си усвоил едни правила и изведнъж се оказваш в позиция да четеш и вникваш в нови за същото нещо. Има една поговорка, която го описва точно "До вчера така мряха - така ги ровеха, сега - на обратно".
Аз усещам същата умора, като на потребителката, отворила темата. Същото нежелание вече да уча нови неща, да полагам усилия, защото виждам, че успеваемостта е нулева. Всеки ден - нови задачи, нови глупости, нови указания. А виждам как хората се задъхват и изнемогват от това. Бизнеса умира, но държавата му струпва все нови и нови декларации на гърба. Сякаш кто е на компютър и нещата се случват с натискане на едно копче само.
Не ми харесва което се случва по света и у нас и някак си искам главата ми да си остане заровена в пясъка. Преди 30 години вече щях да съм натрупала 3 щастливи пенсионерски години зад гърба си.
Навремето като ми се работеше - никой празник не можеше да ме спре. И не е като да не си обичам професията, но бюрокрацията и идиотизмите ме убиват психически.

# 8 8 ян. 2026, 08:44 ч.

Мнения: 11 076

Нарцùса описваш типично приложение за изкуствен интелект. Simple Smile

А иначе - не , не се замислям за действително ли хамстеркото колело в офиса води до профит на някой друг. Той го е поръчал и знае явно какво иска. Ако не му изнася да си поръча друго. Замислям се само какво да направя за семейството си и за мен с полученото и как да планирам свободното си време.

Ms.Gorgeous клопката е подсигуряване за после. Като после не е дефинирано, но е нещо като - пенсия, старини и пр. ... без да се замисля издълбоко човек доколко ще е активен тогава и за какво му е това , многото . За няколко измъчени години повече ?

Последна редакция: чт, 08 яну 2026, 08:50 от bella-ciao

# 9 8 ян. 2026, 08:59 ч.

Мнения: 1 243

Не съм работохолик, не съм и мързелива. Разбира се че с времето на човек му се натрупва повече стрес, обременява се от ежедневието и проблемите, а това рефлектира и върху работата му, особено ако е по-натоварена. Тя и самата работа малко или много си носи стрес. Но в такива моменти, на човек винаги му се струва, че всичко му е в повече, дори и да не е така. В моменти на емоционален дискомфорт, имам чувството че денят ми минава супер бавно, протяжно и тягостно. За това, през свободното време (кой с колкото разполага) е добре да се грижим за душевния си мир, по някакъв начин. За всеки е различно.

# 10 8 ян. 2026, 09:26 ч.

Мнения: 1 949

Била съм така, до момента в който почнах да си записвам нещата - какви задачи идват, къде отиват усилията ми, какъв е резултата. Забелязах, че съм залята от оперативни задачи, които не носят много стойност и същевременно могат да се делегират или автоматизират или пък съкратят. И ги опростих или разкарах насам натам, приоритизирахме важните и носещите стойност и се пооправиха нещата с времето.

# 11 8 ян. 2026, 10:08 ч.

Мнения: 7 979

Прочетох интересна мисъл - "ИИ не плащат данък върху дохода".
Но човечеството така и не намери равновесие. Все залита от една в друга крайност. Да не коментираме дори в какви робове на себе си ни превръща.

# 12 8 ян. 2026, 10:12 ч.

Сф
Мнения: 5 632

Има браншове и сектори, където работата никога не секва. Счетоводството е точно такова, затова не можеш да изринеш кочината, Нарциса. Смени фирмата, евентуално клиентите да имат цикличност на заетостта, по-слаби и по- натоварени периоди, че поне да има моменти, в които да дишаш спокойно.

Иначе да- магарето се товари, докато клекне. Това и аз го разбрах по трудния начин. Един предковиден бърнаут + тежък ковид много ми отвориха очите. Сега съм си посторила комунизма, не търся развитие, освен на заплата. Не ми трябват екипи, мениджърски позиции и прочие. Искам си комфорта, гъвкавостта и баланса. Рязко ми умряха амбициите за растеж след раждането. И няма лошо в това, стига да се чувстваш удовлетворен.

# 13 8 ян. 2026, 10:47 ч.

Мнения: 656

Да ви кажа бивш служител съм на Нап.Там има огромно натоварване всеки ден, абсолютно плътно уплътняване на работния ден.И както е написано по-горе колкото повече работех повече преписки ми даваха.Тогава осъзнах, че това е грешна стратегия.Количеството свършена работа не е оценено от никой.Напуснах, намерих работа в друга държавна структура, където също има работа, но не е това ,което в нап.Заплащането е по-малко,но се прибирам по -спокойна.Освен това естеството на работа ми харесва повече, както и колективът.Разбрах, че с много работа не можеш да се докажеш пред никой(мое мнение).

# 14 8 ян. 2026, 10:52 ч.

Мнения: 6 027

Никой няма да ти каже "браво" ако пукнеш на работното си място.
Всички са заменими особено за шефовете.
И аз гледам да си върша работата и да се прибирам вкъщи.
Като бях млада и аз се блъсках да се доказвам да правя извънредни часове и какво ли не, за да повишат най-накрая хора с връзки или клюкарстващи на шефовете.
Докарах си необратими физически здравословни проблеми - вече не.
Чакам си края на работното време и си тръгвам.
Който иска да си жертва здравето.

Препоръчани теми

Не мога да понасям колегите си

Работа от вкъщи - как се справяте със задълженията си?

Опитват ли се мъжете да моделират жените си само защото не могат да намерят нещо по-добро?

Какво пазим и на кого го оставяме - döstädning и не само

Причина:

Причина: