Да си кажа и аз мъката, че ми е прясно: Преди празниците имахме случай на колега с бърн аут, който е в болничен (тук в Испания дават болничен за това) поне до края на януари и е казал, че ще се върне само при условието да работи на половин ден. Много ме натовари това, втори случай в групата за около година, и в двата случая нови членове на групата, първият път беше колежка от друга група, доказан професионалист във фирмата, и я "прегорихме" след 6 месеца. Сега във втория случай беше външен, млад, супер компетентен професионалист, на когото се прехвърли много работа, той не казал нищо и накрая след около година вече е извън строя. Най-демотивиращото е, че шефа ни се парви, че не вижда, че имаме този проблем, мисля, че точно това преля чашата при колегата. Взе да го натиска за някакви други неща, които също са важни, но точно в нашата група се случват без усилие, няма нужда да губим време за тях... докато изпълнението на многото ангажименти ни е проблем, който никога не се отчита, поне така да се признае, че го има, дори и нищо да не може да се направи. Понеже и мен ме домотивира това, написах един мейл на шефа обяснвайки проблема и че за втори път нов човек преграя, най-вече да не се прави, че не знае и да го приписва на личните проблеми на хората. В понеделник се връщам и ми е доста тегаво какво ще намеря като атмосфера и като количество задачи....😕
Иначе си харесвам много работата, и динамиката също, но мисля че най-трудно за приемане е леко токсичното поведение на шефа и тоталания отказ да разбере къде са ни проблемите. Като мениджър създава много напрегната атмосфера, обича да ни вкарва някякаи спешни среши за нищо, точно, когато ти си се концетрирал с нещо, оставяш едно, започваш друго, което въобще не е спешно, само да те осотави на мира...и така. Колегите ми страшно много се оплакват, но само по между си. Никой не казва на шефа, че имаме проблем. Та за това аз реших да кажа...ще видм дали беше грешка.