Много работа

Темата ми се струва много актуална, не знам дали е световна тенденция за растящо натоварване и динамика, но в моята работа също нещата са така.
Да си кажа и аз мъката, че ми е прясно: Преди празниците имахме случай на колега с бърн аут, който е в болничен (тук в Испания дават болничен за това) поне до края на януари и е казал, че ще се върне само при условието да работи на половин ден. Много ме натовари това, втори случай в групата за около година, и в двата случая нови членове на групата, първият път беше колежка от друга група, доказан професионалист във фирмата, и я "прегорихме" след 6 месеца. Сега във втория случай беше външен, млад, супер компетентен професионалист, на когото се прехвърли много работа, той не казал нищо и накрая след около година вече е извън строя. Най-демотивиращото е, че шефа ни се парви, че не вижда, че имаме този проблем, мисля, че точно това преля чашата при колегата. Взе да го натиска за някакви други неща, които също са важни, но точно в нашата група се случват без усилие, няма нужда да губим време за тях... докато изпълнението на многото ангажименти ни е проблем, който никога не се отчита, поне така да се признае, че го има, дори и нищо да не може да се направи. Понеже и мен ме домотивира това, написах един мейл на шефа обяснвайки проблема и че за втори път нов човек преграя, най-вече да не се прави, че не знае и да го приписва  на личните проблеми на хората. В понеделник се връщам и ми е доста тегаво какво ще намеря като атмосфера и като количество задачи....😕
Иначе си харесвам много работата, и динамиката също, но мисля че най-трудно за приемане е леко токсичното поведение на шефа и тоталания отказ да разбере къде са ни проблемите. Като мениджър създава много напрегната атмосфера, обича да ни вкарва някякаи спешни среши за нищо, точно, когато ти си се концетрирал с нещо, оставяш едно, започваш друго, което въобще не е спешно, само да те осотави на мира...и така. Колегите ми страшно много се оплакват, но само по между си. Никой не казва на шефа, че имаме проблем. Та за това аз реших да кажа...ще видм дали беше грешка.

На работа имам такъв проблем - дават се задачи без оглед сегашното натоварване и редовно има неща, маркира и като спешни, които въобще не са спешни, ама се дават ей-така, да ни видят работим ли, да не би случайно да сме отишли да си сипем вода. И някак всичко това вече е в реда на нещата, оплачеш ли се - отговарят ти, че си на работа, не на почивка. Очаква се да свършиш всичко в работното време, а ако не успееш - то това е лично твой проблем и липса на организация при теб. Идеята, че е неадекватно разпределение на задачите или липса на персонал, или друго от компетенциите на ръководството, е табу. Прехвърля ти се отговорността за нещо, което не ти е по силите и въобще не е твоя работа да го решаваш.

Моето усещане е, че има прекалено много мениджъри средно ниво, които реално нищо не правят освен да следят за следване на стратегията и изпълнение на целите...и тъй като това не са няквки задачи с висока активност, си уплътняват времето с юркане на персонала или с измисляне на някакви допълнителнин правила или приоритети, за които после да следят дали се изпълняват, да те привикват на спешни срещи и тн. Общо взето хора без работа😅.....Аз имам среща след 2 часа с клиент, не съм си довършила доклада, който трябва да му предам, и за който веднъж вече съм искала малка отсрочка, шефа ми ме вика сега веднага на спешна среща за нещо което ще се случи през април....еми не!...оказвам възпитана съпротива до колкото е възможно, но май съм единствената.

Аз бях писала в друга тема - полага ни се един ден ХО седмично, в петък. Шефката ми след наблюдения върху други колеги, вкл.други отдели, смята, че в ХО никой нищо не върши. И редовно като ползвах ХО преди, ми спускаше задачи, които тя може да свърши точно за 2 мин, ама…да ми създава работа. Бяхме стигнали до конфликт. Скоро бях споменала, че отлагам една конкретна задача за дните за ХО и тогава в отмятам, и тя изобщо не успя да си скрие изненадата, че аз, представи си, работя, когато съм хоум. Оттогава не ми дава такива спешни задачи, ама пък и аз не съм била ХО май

Защо се страхувате да си отстояват позициите? Вярно е, че работното място и доходите са важни, но ако не споделяте вашите виждания за натоварване, приоритети и др. няма как да бъдете най-малкото чути.
Моето мнение е, че който работи истински  винаги намира къде. Още повече при настоящата криза за персонал с компетентност и способност да учи.
Мой познат на висока мениджър ска позиция сподели стратегията си за успеваемост пред собственика - Никога не обещавам да свърша работа, за която знам, че не може да стане по начина и в сроковете които той иска. Дори с риск да ме навика - казвам истината. И вече доста години е на поста и може да се каже има уважението на даващи парите.
Просто границите трябва да ги маркира смия работник, защото шефовете по подразбиране защитават обратната позиция.

Това с ХО и на нас ни е проблем, по принцип фирмата го позволява, даже се хвали как осигурява оптимални условия на труд за служителите...Но нашият шеф не го одобрява и до скоро отказваше разрешение за ХО. Сега вече не може, но пак го натяква, все едно се ползваш с някакви нечувани привилегии. Общо взето имам чувството, че все гледа къде ти е слабото място и те удря там с натякване. И той мисли, че като си ХО не правиш нищо, въпреки че работата ни е 80% на компютър, провеждаме срещи  и т.н.
DariVale,  аз си казвам до колкото е възможно (виждам, че съм една от малкото), но когато на среща имаш нерационална личност, която повече се интересува от това да упражнява властта си върху теб, от колкото клиентите да са доволни, не знам има ли какво да се напарви с директен подход.
Повече се залага на стратегии да го държим на разстояние и горе-долу доволен.
...иначе да, работа има, но когато си в момент от живота, с известни ограничения, като деца, не ти се иска вечно нови предизвикателства, освен ако не е жизнено необходимо. Освен това не във всички сфери сменяш просто една работа с друга, някой път трябва да смениш града/страната, което си е вече усложнение.

Не знам в кой век са тези хора, които смятат, че ХО е някаква глезотия за да си почиваш. Колко фирми са хибридно или изцяло хоум, колко хора работят без офис като контрактори и тн. При нас бяха 3 дни офис след пандемията и вече ги намалиха на 2 дни. Това е фирмената политика и няма значение дали прекия ръководител е съгласен, или не.

Е , как кой- в 19ти!
Моят мениджър е на 63. За него е абсолютно недопустимо да сме ХО, въпреки че половината от нас могат да са не само хибридно, но и изцяло ХО. Но фирмата е инертна, акционерите са над 70годишни също....

Амиии лошо! При нас пестят от наем, като освободихме голяма офисна площ. Сега идеята е по-малко работни места, по-малко разходи и hot desking. Но и автономията при нас не е кой знае колко голяма, каквото каже кораба-майка, това.

Е, нашите няма как да пестят от наем, защото имаме и логистичен отдел, който работи с клиенти, и склад...
Но е факт, че не всички фирми са в крак с реалността ХО, дори да са доста добре позиционирани, и то именно, заради закостеняло ръководство.

Аз мисля, че едно от малкото предимства на пандемията беше, че някои квадратноглави шефове разбраха, че може да се работи от вкъщи и от почти всяка точка на планетата. Това пести огромен ресурс на фирмите. Дори и да е ден-два в седмицата. Не е добре за отдаващите офис площи, но идеално щастие няма.
Сестра ми напр. имат по един ден ХО. Ами сяда си пред комп. и бачка иначе няма кой да й свърши работата. Единственото предимство, че малко по-свободно можем да говорим по телефона и то не винаги, само в промеждутъка между две спешни задачи. Фирмта от наем не пести, но примерно от климатизация - прдполагам донякъде.
Другото предимство от пандемията, че нашите служители по институциите също бавно и с огромна съпротива, но започнаха да приемат документи по ел.поща, подписани с ел.подпис. (не броя в т.ч НАП, които отдавна работят така).

Не знам колко са стъпили НОИ. Продължават да искат техен ПИК, вместо да приемат универсалния електронен подпис.

Вече имат нова платформа. (от началото на 2026 г. - всичко се достъпва с КЕП, за който има. Дори с КЕП на физ.лице се виждат данни на фирмите, в които е управител). Бавно и те се модернизират.

Оф ами явно хич не са малко на брой неадекватните ръководства.. Изключително тъжно и демотивиращо. Не че да си шеф, камо ли собственик, е лесно, не мога и да си представя такава огромна отговорност да нося и сигурно напрежението е огромно. Обаче все си мисля, че няма как да не се забелязват хаосът и проблемите на служителите. Не разбирам какво печелят от заравянето на главата в пясъка. Мотивираните и доволни служители ще ти свършат толкова повече и по-добра работа..
Със сигурност единственото решение е масово хората да казват нещата с истинските им имена и то на всеослушание, както и масово напускане на кадърните кадри докато се научат на добра организация. За съжаление, повечето хора имаме поне лек страх от конфронтация и нелек страх от оставане без работа. А и самият процес на търсене на работа не е някакво много приятно преживяване..
Аз на моята шефка съм й казвала някакви неща, знам че и други й казвали, файда - йок. Всички коментират даже публично проблемите на висшия мениджмънт ама какво от това, просто клюкарска атмосфера. Никой няма да седне да държи сметка на CEO-то, а щом машината все пак някак се движи, какво има да се занимават да анализират проблемите и да подобряват..
Тъжно ми е да виждам и в моята фирма, и тук във форума кадърни хора, които си харесват работата, и стоят неоценени и прегрели и даже всмукани в токсичната среда. Слагам и себе си в това число, макар и нескромно. Имам голямо желание за работа, но неадекватната среда, липсата на последици за кофти служителите и липсата на реално поощрение за истински трудещите се е адски демотивираща. Ама имам  явно някакъв Стокхолмски синдром и не мога да се засиля да напусна, усещам и много други колеги така.. При нас са доста размити и границите, като колеги се имаме доста с повечето от отдела, споделяме си чак лични неща (и сме принудени да слушаме речите на няколко по цял ден) и става едно такова.. ми не са лоши хора, има си и плюсове, то знам ли на друго място дали няма да е по-зле.. И така недоволните служители стоим, а на шефовете не се налага да погледнат истината в очите.
Дано джен зитата и тези след тях пораздвижат повечко нещата с непримиримостта, която уж се говори че имат, а ние да научим също да се отстояваме, а не обратното - и по-младите да влязат в същата матрица..

Понеже прочетох, че чорбаджията изедник по цял ден нищо не прави, освен да си упражнява властта, да взема да дам една малко по-различна гледна точка. Извинете ме за дългия пост.

Започвам от това, че понятията малко работа и много работа са твърде относителни. За някого много работа да е да напипше 5 мейла, за друг - това да не е нищо и да се смята, че просто може да се свъши между другото, ей така, докато си пиеш кафето, например.

Освен това, базирано на личните ми наблюдения, много често съм ставала къде волен, къде неовлен свидетел, как разни хора по цял ден се подмотват, разработват се около 17 часа и почти всичките им мейли са след 22 часа за деня. Чуват се тежки приказки колко са претоварени и колко много работят, включително и овъртайм, а се оказва, че просто имат много лоша собствена организация. Та тези хора, са не толкова претоварени, колкото овъртолени. С правилно планиране на времето, си се оказва, че всъщност работата им е точно колкото трябва.

Още нещо, което за мен отново е нещо като червена лампа - винаги чуждата кокошка е патка. Или казано с други думи, все ние най-много работим, а колегата по цял ден нищо не прави и ние му вършим всички задачи. Не казвам, че няма скатавки, а че много често такъв род генерализации са превратно тълкувани и силно преувеличени.

Още едно не популярно мнение - мениджърите работят ужасно много, но това редовия служител трудно може да го види, защото никой не е длъжен нито да му се отчита, нито да му дава обяснения. Не повече от 20% би трябвало да е времето на мениджър да се занимава със статуси и хора, останалите 80% са свързани с неща, които са невидими за редовия служител. Веднага се лепва - ама той/тя нищо не прави, не само, че прави, ами и ако спре - ще се види кон боб яде ли.

Още непопулярно мнение: хаосът има няколко гледни точки. Според някого може да е хаос, ама според друг - може да е търсен ефект работата да се върши по определен начин/процес. Обратната връзка е хубаво нещо, но в 90% от случаите служителите виждат много малка част от картината и от своята си малка камбанарийка отсичат. Да, ама голямата картина е много по-голяма, често с поверителни детайли, ама като излязат наяве - а, ама то много добре са го измислили. Но преди да стане всичко публично ... плюнки и оценки да видиш. Правила съм го и аз, щото е човещина, ама после, като влезеш в чуждите обувки виждаш, че някои неща не са точно така.

За мотивацията на служителите. Тук мога да напиша роман, честно. Има хора, които никога не оценяват нищо, а и под дебелашко чувство за хумор сипят обиди тук и там. Ама, като опре те да са на първа линия - онеправдани, демотивирани, претоварени. Много съм за да се работи за мотивацията на служителите, но и категоричо не приемам всяко по-голямо напрежение да води до тежки бърнаути и болести. Срещи дисиплинарните менижъри правят с подчинените си, в по-големите компании нали, но обикновено на тия срещи всички са доволни и подмазващи се, ама в кухнята и пушкома са плюнки. Да не говорим, че понякога, като угодиш на някого, често се оказва, че мрънкането е било заради мрънкоча, а не конструктивно и след като се получи това, което се иска - почва мрънкоч с нова сила. Един колега ми се разсърди, че го повишавам, бях в шок. Ама, ей на и това доживях.

Когато работата е много, горщо препоръчвам да се остави нещо да изостане и да се позабатачи. Не да се работи овъртайм и събота и неделя, в крайна сметка на вас ви плащат за 8 часа. Трябва да се види какво количество работа не може да бъде свършено по обективни причини и да се иска бюджет за нов кадър. Или да се мисли за оптимизация. Не става иначе, защото може да е нещо моментно, което да се покрие с овъртайм. Много често се прави грешката да се втурваме да работим денонощно - не трябва. Статистическите данни работят сами за себе си.