Много работа

И аз не съм мързелива, но не харесвам да съм претоварена (то кой ли го харесва точно в този му вид). Нямам против и хамстерското колело. Ама напоследък се чувствам като в тези анимации, дето хамстерът завърта така бързо колелото, че излита от него.
Последните години ми се струва, че бизнесът много оптимизира разходите, както е модерно да се казва, и един човек трябва да наглежда няколко издънки на ИИ, който обаче все още не е толкова напреднал и прави много грешки. И от оптимизацията страдат служителите, защото ‘ама то си работи’. Да, работи си. На половин скорост и с 15 грешки на документ. Документите са 2-3 хиляди. Междувременно трябва да налееш 500 реда в другия софтуер и той се чупи на 5тия ред. Разбираш за някаква програмна издънка 2 седмици по-късно, защото я е открил колега.
А сега и три момичета, които не са счетоводителки, но работата ни зависи от тях, ни напуснаха, остана само една и нещата съвсем са мармалад. С колежката почнахме да говорим кой ще е следващият. На всички ни идва много нанагорно.

Понякога трябва да оставиш нещата много да се счупят, да стане голяма дъндания, че началството да го забележи. Докато кретате криво- ляво, те ще го приемат само като мрънкане. Като им удари директно джоба и интересите- изведнъж се сещат да действат.

И аз съм забелязала нещо такова.
В момента от претоварване или пък друго са се сформирали два лагера които се плюят едни други.
Шефката клюкари и на двата (много умен ход) вместо да се намеси и да потуши напрежението тя го нагнетява още повече защото не иска да създава излишен стрес. По-добре е колегите да се избием помежду си.
Работата и без друго е забатачена.

Аз въобще не знам как се оправя нашия счетоводен отдел. С 13 кафета на ден, минимум.
Имаме и отдел - поправки на грешки в складовата система. Пък на тях жална им майка!
Шефът е като Господ - никой не го е виждал, вярваме че съществува, но не изпълнява молитвите ни.

Счетоводството е„ куче влачи, диря няма..“

Многото работа отдавна съм я отписала за себе си.
Свекърва ми казва „тиквен медал ли гониш?“ . А аз имам достатъчно опит, за да знам, че благодарен шеф няма, а и благодарностите здраве не купуват!
Достатъчно ми е да съм спокойна на работа, да съм с ниска часова заетост/ извънредно НЕ РАБОТЯ/,да не се опитва някой да ми скача по нервите / било защото е идиот, или защото се опитва да ме прави мене на идиот/, и да взимам средна- средно висока заплата/ заслужавам я, имам достатъчно опит и квалификации/.

Въпросът е как да намериш спокойна работа с ниска часова заетост. Аз досега не съм попадала на такава.
Навсякъде гледат да те изцедят като лимон.

С някакви компромиси. До сега съм гледала винаги да взимам повече пари и съм давала яко от себе си. Работила съм на лоши локации, на смени, особено като студентка. След това вече като съм търсила развитие, пак съм се сцепвала от работа. Добра заплата с ниска заетост е мираж, освен ако не си връзкар.
Аз на прекалено слаба заетост не мога да работя. Професии като служител в пощенски клон или библиотекар не са моето. И там кой знае какви заплати не взимат.

Въпреки, че съм от външната страна на гишето на НАП искрено съчувствам на служителите там. Пресирани между глупостите на шефовете и агресията на клиентите. Аз като частник поне мога да кажа - айде вън, няма да работя с теб. А служителите в НАП са длъжни да обясняват до припадък, по възможност с усмивка. Излиза идиота от вратата и казва - баси некомпетентния чиновник.
Разбира се, като във всяка стурктура - служители всякакви.
Моите общи наблюдения са, че и служител и самосиндикален да си - преработването не се оценява и си остава за сметка на здравето (най-вече) на работохолика. Дори и да го удовлетворява идва момент в който се прави преоценка - кое си заслужава и кое не.

И аз искам да намаля темпото. По-малко пари, но и по-малко блъскане. Мисля, обаче, че всички, които сме писали в тази тема, сме жени. ММ е обратното - хем реве, че е претоварен, което е вярно. Прибира се и припада на дивана. Хем търси ОЩЕ работа, с която да се наеме. Еее, няма угода. Мисля че мъжете са по-съхранени, някак.

Интересна тема! Според мен причините/ проблеми са много.
Ще започна отзад напред - в последното мнение има резон - жените сме много по-емоционални и задълбочаващи се от мъжете. Нормално е, но си е натоварващо - ние функционираме на месечен цикъл, настроенията ни се променят, енергията ни спада и се вдига, имаш и физически дискомфорт в някои дни, а работата ти не се съобразява с това. На мъжете "цикълът" е 24-часов и могат лесно да се регулират. Светът е устроен повече по мъжки модел и затова за нас е трудно да се нагодим, не можем да сме винаги във форма.
Второ - съвремието е аадски забързано. Не просто динамично, а мега бързо. Новини на няколко часа вече са стари, нов тренд се изтърква за няколко дни. Мозъкът ни е претоварен по подразбиране. То дори само от скролването можеш да се претовариш - за 1 час буквално може да ти минат 100 reel-a пред очите, а мозъкът се опитва да обработи информацията и прегрява.
Трето - изключително зависи дали работата ти е твоето нещо и в каква фирма си. Аз първо завърших право, поработих го, чувствах се отвратително в кантора, искрено нещастна. После се преквалифицирах в маркетинга и вече мога да кажа, че си харесвам работата и то много. Аз съм творческа личност и логично, в професия като правото се задушавах, а креативната работа ме вълнува. Обачее не само че в маркетинга е някакво постоянно бързане и тъкане на 10 стана, а съм в българска фирма, в която организация просто не съществува. Още не мога да повярвам, че може компания да функционира така /че даже си е доста успешна/, но е факт.. Няма процедури, няма дъжности, които да отговарят за организация и оптимизация, хаосът е страшен.. Отделно, в моя отдел е непрестанен шум, ама буквално се дърдорят странични неща през цялото време. Това така ме изцежда, че в някои дни ми се реве или искам да се скрия в пещера и да не случам реч поне няколко дни..
Знам, че трябва да сменя работата, но но и затова трябват сили, а аз съм малко на ръба.. И така човек попада в порочен кръг. Когато бях адски нещастна на работа /и малко по-млада де/ напуснах без план и с малко спестявания, не издържах.. Ама после си ми беше стрес докато намеря нова. А сега и понеже самата работа си я харесвам и има и някои плюсове, не мога да се активизирам за смяна на работата..
Та мисля, че човек трябва първо малко да пробва да "заглуши" или ограничи шума на целия свят - по-малко интернет, хобита, медитации, йоги.. После трябва да разбере дали работи подходяща работа. Креативен човек не може да работи аналитична работа и обратното.. Екстроверт не може да е изцяло хоум офис, нито интроверт да работи нон стоп с хора и т.н. И трето - преценяваш плюсове и минуси на конкретната ти фирма.
А като цяло аз мисля, че hustle културата е голяма заблуда и отрова. Няма как човек само да бачка, да се претоварва и да е щастлив. Дори да имаш енергията, хората не сме устроени да получаваме удовлетворение само от работата, трябва всички базови сфери да са задоволени - здраве, семейство, социален живот, хобита и движение и нещо, което ти дава смисъл. Аз много искам и активно да доброволствам, защото иначе се чувствам като безполезен член на обществото, но от работа и придвижване в задръстванията нямам време и сили..
Та така. Май Пирамидата на Маслоу си е вярна и много нужда за изпълнение:)

Тия неща е най-добре човек да ги разбере колкото е възможно по-рано. И пирамидата, и здравословните условия на труд и между седмичната почивка.
ММ от години, почти от началото на трудовия си път в петък, 17 ч хвърля телефона, спира да говори за работа, почти не мисли за работа. Разхожда се, спортува, пие кафе, общува с приятели. При нас е лесно, защото сме в малък град. Въпреки, че от почти същото време и до ден днешен бизнеса ни е собствен, семеен. През работната седмица също след 17 часа не се говори за работа. Наложи силово тоя модел и сега, след 30 години виждам как той (модела) ни съхрани психически, физически и като семейство. В работно време дава 120% от себе си. Но и рязко слага спирачката за да почива и се разтоварва.
Тоеа обаче е късно да започне да се практикува когато си на 50 години или с 50 болести.
Сега поне има от къде да се прочете. Теория и примери за здравословен подход към работата.

При нас е проблем, че не можем да наложим работна хигиена. Той излиза рано, прибира се когато. А аз имам и вечерно време работа, която е с хора понякога (срещи) и не е възможно да ги планирам през деня. Та, той се нерви, но когато е в ход даденият проект, за мен не е възможно да променя работното време. И това също ни изтощава. Работата с хора не е лека.

Това се среща често и е част от културата при конкретния работодател. Лекува се или със смяна на мястото, или като просто свършиш каквото можеш за 8 часа, след което си вдигаш шапката. При втория вариант обаче вероятно ще трябва да изтърпиш определени негативи от страна на мениджмънта.

Фирмена култура и лош организационен и тайм мениджмънт е това. Също и неспособност да се поставят граници. Ти си професионалист, не магаре или роб.

Понякога се налага, има пикови моменти. Но когато тези пикови моменти станат целогодишни, просто си трябва още един човек. Поставя се въпросът и се търси човек.