Аз съм била в позицията и на служител, и на мениджър. Та ми е много ясно кой какво и колко работи.
- Публикувана: 7 ян. 2026, 21:14 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2026, 22:18 ч.
Много работа
Принципно slanchezara е права за всичко, което изброява.
Мен лично пушещи, пиещи кафе и плямпащи ме дразнят до небесата...
Но сме виждали и обратната страна на въпроса:
Ръководила съм голям екип като производствен ръководител, директно подчинена на регионалния мениджър, с няколко супервайзъри, които отговаряха пряко пред мен. Мога с ръка на сърцето да кажа, че информацията често се губи по пътя нагоре, изкривява се, макар и не винаги умишлено, или изобщо не достига до своето предназначение, дори при добри намерения. Това е особено валидно, когато липсват ясна операционна структура, добре дефинирани документи и утвърдени работни инструкции.
Колкото по-материална е същността / произвоство/, толкова по-се губи.
Мен лично пушещи, пиещи кафе и плямпащи ме дразнят до небесата...
Но сме виждали и обратната страна на въпроса:
Ръководила съм голям екип като производствен ръководител, директно подчинена на регионалния мениджър, с няколко супервайзъри, които отговаряха пряко пред мен. Мога с ръка на сърцето да кажа, че информацията често се губи по пътя нагоре, изкривява се, макар и не винаги умишлено, или изобщо не достига до своето предназначение, дори при добри намерения. Това е особено валидно, когато липсват ясна операционна структура, добре дефинирани документи и утвърдени работни инструкции.
Колкото по-материална е същността / произвоство/, толкова по-се губи.
Ох, в малката фирма е ясно. Собственикът е шеф, той решава кого да назначава и колко да му плаща.
В голямата е малко по-трудно. Там местният шеф се изживява като CEO на планетата, въпреки че и той е служител. Обикновено винаги има хора, които работят малко или никак. Назначени са по политическа линия (особено в ДА), отговор на услуга или други. И тези хора се приемат от останалите бачкащи като част от "благотворителната" им дейност. Знаем, че Х е човек на шефа и не работи, но нищо не можем да променим. И ще работим и за него, но поне да сме на спокойствие.
Естествено, има и други лентяи, но там си е проблем на прекия ръководител.
В голямата е малко по-трудно. Там местният шеф се изживява като CEO на планетата, въпреки че и той е служител. Обикновено винаги има хора, които работят малко или никак. Назначени са по политическа линия (особено в ДА), отговор на услуга или други. И тези хора се приемат от останалите бачкащи като част от "благотворителната" им дейност. Знаем, че Х е човек на шефа и не работи, но нищо не можем да променим. И ще работим и за него, но поне да сме на спокойствие.
Естествено, има и други лентяи, но там си е проблем на прекия ръководител.
Значи всеки тук говори за неговия конкретен случай. Не бих вадила генерални заключения за работата или фирмата на някой друг и колко работи, така че ако някой се разпознава, да не го прави.
В моя конкретен случай мениджъра не е "чорбаджия изедник", а служител като мен, който в някакъв специфичен момент на рязширяване на фирмата е показал повече активност и амбиция.
Хареса ми това за 20% от времето, в моя случай ни посвещава около 80.
Да, напрежението може да намалее с добро планиране и по-ясни приоритети и мсиля, че е отговорност на мениджъра да решава такъв тип проблеми. Все пак аз имам 2 конструктивни предложения (нито едно от тях не е да намалим работата) и като се върна на работа се надявам да има дискусия по този въпрос.
В моя конкретен случай мениджъра не е "чорбаджия изедник", а служител като мен, който в някакъв специфичен момент на рязширяване на фирмата е показал повече активност и амбиция.
Хареса ми това за 20% от времето, в моя случай ни посвещава около 80.
Да, напрежението може да намалее с добро планиране и по-ясни приоритети и мсиля, че е отговорност на мениджъра да решава такъв тип проблеми. Все пак аз имам 2 конструктивни предложения (нито едно от тях не е да намалим работата) и като се върна на работа се надявам да има дискусия по този въпрос.
Понеже прочетох, че чорбаджията изедник по цял ден нищо не прави, освен да си упражнява властта, да взема да дам една малко по-различна гледна точка. Извинете ме за дългия пост.
Започвам от това, че понятията малко работа и много работа са твърде относителни. За някого много работа да е да напипше 5 мейла, за друг - това да не е нищо и да се смята, че просто може да се свъши между другото, ей така, докато си пиеш кафето, например.
Освен това, базирано на личните ми наблюдения, много често съм ставала къде волен, къде неовлен свидетел, как разни хора по цял ден се подмотват, разработват се около 17 часа и почти всичките им мейли са след 22 часа за деня. Чуват се тежки приказки колко са претоварени и колко много работят, включително и овъртайм, а се оказва, че просто имат много лоша собствена организация. Та тези хора, са не толкова претоварени, колкото овъртолени. С правилно планиране на времето, си се оказва, че всъщност работата им е точно колкото трябва.
Още нещо, което за мен отново е нещо като червена лампа - винаги чуждата кокошка е патка. Или казано с други думи, все ние най-много работим, а колегата по цял ден нищо не прави и ние му вършим всички задачи. Не казвам, че няма скатавки, а че много често такъв род генерализации са превратно тълкувани и силно преувеличени.
Още едно не популярно мнение - мениджърите работят ужасно много, но това редовия служител трудно може да го види, защото никой не е длъжен нито да му се отчита, нито да му дава обяснения. Не повече от 20% би трябвало да е времето на мениджър да се занимава със статуси и хора, останалите 80% са свързани с неща, които са невидими за редовия служител. Веднага се лепва - ама той/тя нищо не прави, не само, че прави, ами и ако спре - ще се види кон боб яде ли.
Още непопулярно мнение: хаосът има няколко гледни точки. Според някого може да е хаос, ама според друг - може да е търсен ефект работата да се върши по определен начин/процес. Обратната връзка е хубаво нещо, но в 90% от случаите служителите виждат много малка част от картината и от своята си малка камбанарийка отсичат. Да, ама голямата картина е много по-голяма, често с поверителни детайли, ама като излязат наяве - а, ама то много добре са го измислили. Но преди да стане всичко публично ... плюнки и оценки да видиш.
Правила съм го и аз, щото е човещина, ама после, като влезеш в чуждите обувки виждаш, че някои неща не са точно така.
За мотивацията на служителите. Тук мога да напиша роман, честно. Има хора, които никога не оценяват нищо, а и под дебелашко чувство за хумор сипят обиди тук и там. Ама, като опре те да са на първа линия - онеправдани, демотивирани, претоварени. Много съм за да се работи за мотивацията на служителите, но и категоричо не приемам всяко по-голямо напрежение да води до тежки бърнаути и болести. Срещи дисиплинарните менижъри правят с подчинените си, в по-големите компании нали, но обикновено на тия срещи всички са доволни и подмазващи се, ама в кухнята и пушкома са плюнки. Да не говорим, че понякога, като угодиш на някого, често се оказва, че мрънкането е било заради мрънкоча, а не конструктивно и след като се получи това, което се иска - почва мрънкоч с нова сила. Един колега ми се разсърди, че го повишавам, бях в шок. Ама, ей на и това доживях.
Когато работата е много, горщо препоръчвам да се остави нещо да изостане и да се позабатачи. Не да се работи овъртайм и събота и неделя, в крайна сметка на вас ви плащат за 8 часа. Трябва да се види какво количество работа не може да бъде свършено по обективни причини и да се иска бюджет за нов кадър. Или да се мисли за оптимизация. Не става иначе, защото може да е нещо моментно, което да се покрие с овъртайм. Много често се прави грешката да се втурваме да работим денонощно - не трябва. Статистическите данни работят сами за себе си.
Започвам от това, че понятията малко работа и много работа са твърде относителни. За някого много работа да е да напипше 5 мейла, за друг - това да не е нищо и да се смята, че просто може да се свъши между другото, ей така, докато си пиеш кафето, например.
Освен това, базирано на личните ми наблюдения, много често съм ставала къде волен, къде неовлен свидетел, как разни хора по цял ден се подмотват, разработват се около 17 часа и почти всичките им мейли са след 22 часа за деня. Чуват се тежки приказки колко са претоварени и колко много работят, включително и овъртайм, а се оказва, че просто имат много лоша собствена организация. Та тези хора, са не толкова претоварени, колкото овъртолени. С правилно планиране на времето, си се оказва, че всъщност работата им е точно колкото трябва.
Още нещо, което за мен отново е нещо като червена лампа - винаги чуждата кокошка е патка. Или казано с други думи, все ние най-много работим, а колегата по цял ден нищо не прави и ние му вършим всички задачи. Не казвам, че няма скатавки, а че много често такъв род генерализации са превратно тълкувани и силно преувеличени.
Още едно не популярно мнение - мениджърите работят ужасно много, но това редовия служител трудно може да го види, защото никой не е длъжен нито да му се отчита, нито да му дава обяснения. Не повече от 20% би трябвало да е времето на мениджър да се занимава със статуси и хора, останалите 80% са свързани с неща, които са невидими за редовия служител. Веднага се лепва - ама той/тя нищо не прави, не само, че прави, ами и ако спре - ще се види кон боб яде ли.
Още непопулярно мнение: хаосът има няколко гледни точки. Според някого може да е хаос, ама според друг - може да е търсен ефект работата да се върши по определен начин/процес. Обратната връзка е хубаво нещо, но в 90% от случаите служителите виждат много малка част от картината и от своята си малка камбанарийка отсичат. Да, ама голямата картина е много по-голяма, често с поверителни детайли, ама като излязат наяве - а, ама то много добре са го измислили. Но преди да стане всичко публично ... плюнки и оценки да видиш.
Правила съм го и аз, щото е човещина, ама после, като влезеш в чуждите обувки виждаш, че някои неща не са точно така.За мотивацията на служителите. Тук мога да напиша роман, честно. Има хора, които никога не оценяват нищо, а и под дебелашко чувство за хумор сипят обиди тук и там. Ама, като опре те да са на първа линия - онеправдани, демотивирани, претоварени. Много съм за да се работи за мотивацията на служителите, но и категоричо не приемам всяко по-голямо напрежение да води до тежки бърнаути и болести. Срещи дисиплинарните менижъри правят с подчинените си, в по-големите компании нали, но обикновено на тия срещи всички са доволни и подмазващи се, ама в кухнята и пушкома са плюнки. Да не говорим, че понякога, като угодиш на някого, често се оказва, че мрънкането е било заради мрънкоча, а не конструктивно и след като се получи това, което се иска - почва мрънкоч с нова сила. Един колега ми се разсърди, че го повишавам, бях в шок. Ама, ей на и това доживях.
Когато работата е много, горщо препоръчвам да се остави нещо да изостане и да се позабатачи. Не да се работи овъртайм и събота и неделя, в крайна сметка на вас ви плащат за 8 часа. Трябва да се види какво количество работа не може да бъде свършено по обективни причини и да се иска бюджет за нов кадър. Или да се мисли за оптимизация. Не става иначе, защото може да е нещо моментно, което да се покрие с овъртайм. Много често се прави грешката да се втурваме да работим денонощно - не трябва. Статистическите данни работят сами за себе си.
Аз не видях някой да казва, че чорбаджията е изедник и нищо не работи? Разбира се, че монетата има две страни, но мисля, че други проблеми се обсъждат тук. Като се замисля, може донякъде това да е корен на проблема - мениджърът да си мисли, че който се оплаква от нещо, просто мрънка и не знае на него какво му е. Ами не е правилно. Точно за 1 месец може да се разбере дали някой служител наистина работи и дали мрънка за спорта. И наличието на служители, които се подмотват и си пият кафето Е проблем за всички. Точно шефовете трябва да идентифицират мързеливите мрънкачи и или да ги отстранят, или да не им се позволява да си клатят краката, че и после да се филмират колко са натоварени. А не да се предполага, че и другите само си мрънкотят и надали им е много работата.
Също - нещо, което аз смятам, че при големите фирми (може би и малките) е проблем - не може мениджърът хем да е затрупан със задачи, хем работата му да е да следи и управлява другите хора. Това трябва или да са отделни длъжности (тийм лидер и отделно мениджър Еди какво), или да са му толкова задачите и толкова подчинените хора, че да може да смогва. Не може претоварването на един да оправдава претоварването на други и това да се нормализира. В смисъл може, на много места е така, ама нито е ок за хората, нито е полезно за компанията.
Иначе да, всеки си говори за неговата ситуация и се припознава в различни неща, нормално е. Затова глобално погледнато мисля, че светът е твърде забързан и изисква все повече от всеки и затова прегряваме. Но и затова мениджмънтът, справедливостта и емоционалната интелигентност на всички, включително и на шефовете, е по-важна отвсякога. Животът е достатъчно “лудница” сам по себе си, че и на работа да е лудница откъм организация.
Също - нещо, което аз смятам, че при големите фирми (може би и малките) е проблем - не може мениджърът хем да е затрупан със задачи, хем работата му да е да следи и управлява другите хора. Това трябва или да са отделни длъжности (тийм лидер и отделно мениджър Еди какво), или да са му толкова задачите и толкова подчинените хора, че да може да смогва. Не може претоварването на един да оправдава претоварването на други и това да се нормализира. В смисъл може, на много места е така, ама нито е ок за хората, нито е полезно за компанията.
Иначе да, всеки си говори за неговата ситуация и се припознава в различни неща, нормално е. Затова глобално погледнато мисля, че светът е твърде забързан и изисква все повече от всеки и затова прегряваме. Но и затова мениджмънтът, справедливостта и емоционалната интелигентност на всички, включително и на шефовете, е по-важна отвсякога. Животът е достатъчно “лудница” сам по себе си, че и на работа да е лудница откъм организация.
Според мен това с “мениджърите не вършат нищо” идва от стотиците безсмислени срещи, на които стоят като растения, защото просто са от мениджърския екип, но работата им не е свързана с обсъждането, така че просто стоят, докато други хора си обсъждат. Лично моите мениджъри това ги претоварва, защото хем имат реална работа за вършене, хем не могат да я свършат от десетки срещи.
Лично мен не ме интересува кой колко работи, по-скоро ме изнервят колегите като ми въртят очи, че си търся работа. Месеците са слаби, съответно работата е малко, мен това ме напряга, още съм в процес на развитие и искам да уча нови неща, не да гледам в тавана.
Лично мен не ме интересува кой колко работи, по-скоро ме изнервят колегите като ми въртят очи, че си търся работа. Месеците са слаби, съответно работата е малко, мен това ме напряга, още съм в процес на развитие и искам да уча нови неща, не да гледам в тавана.
Аз гледам да си съобразявам работата с личния живот. И когато детето беше в градинска възраст, можех да заемам високи позиции и да съм отдадена. Сега е ученичка в малките класове и цялото водене, взимане, подпомагане - няма как да съм затрупана с работа. Затова - смених работата.
Има работни места, при които спешните задачи са свързани с много важни последици, от които зависят реални хора. Например в училище.
Ако се чувствате претоварени и не виждате реална причина да е така, сменете работата.
Има работни места, при които спешните задачи са свързани с много важни последици, от които зависят реални хора. Например в училище.
Ако се чувствате претоварени и не виждате реална причина да е така, сменете работата.
Никога не съм обичала да имам много работа. Не съм работохолик, даже като млада учителка, все още с ентусиазъм, не съм живяла за работата. Пък и ентусиазма ми не изкара дълго.
Със сегашната работа си бях поставила за основна задача да не се преуморявам. Започнах на 45г някъде. Сега работя с огромно нежелание и досада. Не искам да уча нищо ново, не желая да си мръдна мозъка за каквото и да е. Не искам да се уча да ползвам дори новите устройства- телефони, приложения, не ме интересува дали ще ме улеснят. Отказах да работя по-трудни поръчки, където се изисква креативност, мислене и някакво усилие. Нищо,че се плащат скъпо. Тази година се пенсионирам по възраст, но трябва да работя още, че пенсията ми няма да стига и това направо ме вбесява. Няма нищо по-тъпо от работата.
Със сегашната работа си бях поставила за основна задача да не се преуморявам. Започнах на 45г някъде. Сега работя с огромно нежелание и досада. Не искам да уча нищо ново, не желая да си мръдна мозъка за каквото и да е. Не искам да се уча да ползвам дори новите устройства- телефони, приложения, не ме интересува дали ще ме улеснят. Отказах да работя по-трудни поръчки, където се изисква креативност, мислене и някакво усилие. Нищо,че се плащат скъпо. Тази година се пенсионирам по възраст, но трябва да работя още, че пенсията ми няма да стига и това направо ме вбесява. Няма нищо по-тъпо от работата.
Да, забравих и аз да напиша, че за работно време изобщо не искам да чувам. Работя когато и колкото мога. От вкъщи. Склонна съм да работя за малко пари, но никой да не изисква нищо от мен. въобще не могат да търпя някой да ми дудне за работа. Ако много хораа са като мен, не знам изобщо как се очаква хората да работят качествено на 65-70 г.
Аз не работя от вкъщи, доволно количество работа прехвърлям, че и каквото не ми е работа, но да спазвам работно време не мога, имам си и лични ангажименти. Не ми трябва нито слава, нито авторитет, нито нищо,само рахат, даже длъжността, която изпълнявам съм я писала на едно девойче, а мен си на по-ниска. Дано не се вземе на сериозно и реши да ходи другаде на тази длъжност, че е жив зян, нищо не може.
Никога не съм обичала да имам много работа. Не съм работохолик, даже като млада учителка, все още с ентусиазъм, не съм живяла за работата. Пък и ентусиазма ми не изкара дълго.
Със сегашната работа си бях поставила за основна задача да не се преуморявам. Започнах на 45г някъде. Сега работя с огромно нежелание и досада. Не искам да уча нищо ново, не желая да си мръдна мозъка за каквото и да е. Не искам да се уча да ползвам дори новите устройства- телефони, приложения, не ме интересува дали ще ме улеснят. Отказах да работя по-трудни поръчки, където се изисква креативност, мислене и някакво усилие. Нищо,че се плащат скъпо. Тази година се пенсионирам по възраст, но трябва да работя още, че пенсията ми няма да стига и това направо ме вбесява. Няма нищо по-тъпо от работата.
Със сегашната работа си бях поставила за основна задача да не се преуморявам. Започнах на 45г някъде. Сега работя с огромно нежелание и досада. Не искам да уча нищо ново, не желая да си мръдна мозъка за каквото и да е. Не искам да се уча да ползвам дори новите устройства- телефони, приложения, не ме интересува дали ще ме улеснят. Отказах да работя по-трудни поръчки, където се изисква креативност, мислене и някакво усилие. Нищо,че се плащат скъпо. Тази година се пенсионирам по възраст, но трябва да работя още, че пенсията ми няма да стига и това направо ме вбесява. Няма нищо по-тъпо от работата.
Много ми харса това мнение - честно и откровено. Сигурно е малко срамно за мъж но и аз вече съм така, и то доста по - млад от пенсиониране още 20 год., със семейство, но с мн тежка неврологична болест, която смятам че част от нея си докарах от стреса от преработване. Започнах тази работа, която работя и до днес над 20 години, без да ми е по специалността, в безизходица, нямаше тогава никаква работа. В поколението, което "още 10 човека чакат за това място, ако не си ти идва следващия". И работех по над 10-12 часа , и почивни дни. Първите 10-15 год., учех постояно, като се приберех продължавах и вкъщи, лягам и сутрин ставам или чета ... в леглото. За първите 15 год. нямам нито ден официално пусната отпуска, болничен (отсъствал съм една седмица общо) . Последните 3-4 год. спаднах. не мога да спя, дремя на работа. Почти не работя там, взимам някаква заплата, колкото да е на минимума и това е. Добре че имаме спестени пари от предишносто преработване. Не искам повече пари както казва Ън. Предпочитам да не купувам нищо за мен да не ям нищо (колкото да съм жив) и така ден за ден. Като видя нещо колкот струва и се сетя колко усилия ми отнема да се изкарат тия пари ме отказва. Не искам да чуя да прочета нещо ново. Ползвам неща, които знам от 5-10 год. назад. И всяка промяна ме стресира. Гледам работата и хем ми знам какво трябва да се прави, мога да я свърша за ден два (а преди време за месец два щях да я правя), хем не ми се започва. Малко ми е мъчно и за фирмата, но не мога вече да помогна. Сега ползвам изкуствен интелект - страхотен е. Смятам че с правилното ползване и неговото поумняване след 1-2 години почти няма да съм нужен. Защо изобщо да уча и да се старая още?
Наслаждавам се да гледам младите колеги, колко са спокойни, без стрес. Не чувстват тая безизходица, в която бяхме ние. Плюват срещу ЕС и ЕЗ но те им осигуряват това спокойствие, което нямахме ние - всичко регулирано, осигурено, без измами, условия на труд, осигуровки, заплата, че и разни програми. Преди бяхме, като аборигени, дивия запад. Договорили са се за заплата, не която могат да изкарат, а каквато им е нужна за тях и лайфстайла им.. Мислех, че ще са като мен на млади години хаха, те са още по - зле и от мен в сегашното ми положение - кихнат два пъти - 1 седмица болничен. Отпуски си взимат освен полагаемия и неплатени. Работят по 1-2 часа на ден, взимат и по - големи заплати от мен, искат хоум ... където реално изобщо не работят. Като им звънна, чакай, че съм в магазина. След малко друго правят. Отделно без надзор и съвети нищо не могат и знаят какво да правят, ако не си им на главата наживо. Звънят през 5 мин да им обяснявам, и накрая им казвам да правят каквото знаят аз ще го доправя, колкото да мине деня хоум, защото ме натоварва и ми удвоява моите усилия, не само не мога да си върша моята работа, ами ме затруднява допълнително и това, да мисля 2но. И накрая им изтривам всичко и го правя за 3-4 мин. каквото са правили целия ден, по - трудно ми е да преправям и да търся грешки. А пък съвременните условия предполагат неща които съм вършил за 3-4 часа, за секунди да стават с новите програми , компютри и ИИ... Реално преди 5 години, вършех цялата работа във фирмата сам, без колеги, които започнаха да назначават като спихнах и изгърмях окончателно. Уж да ми се намали работата, а фактически ми се удвои, че пък станах и ментор - доработвач. Защото хем не ми се работи, но така се принуждавам реално да свърша работата, но с двойни усилия. Искам да им помогна, като на млади хора ... малко като комплекс, че на мен не е имало кой да ми помогне. Пък и бъдеща карма, родителски инстинкт. Евентуално за детето ми някой да помага ... някога.
Всеки път като чуя някой, който казва - учене през целия живот, дали е чувал че и мозъка остарява и не е толкова еластичен. Ядосвах се като млад, как учех по възрастните колеги на новите неща тогава и след 2-3 дни ме питат същото. А то какво било ... Просто човек си остарява, както физически така и ментално. То не е само желанието ...
Препоръчани теми