Човек колкото по-добре се справя с работата, толкова повече работа му се дава. Мисля, че проблема при теб е бил, че работата е била твърде много за един човек, но докто не си се пречупил, не са направили нищо по въпроса. Е точно за това говорим, претоварването и как то се превръща в нормалност.
- Публикувана: 7 ян. 2026, 21:14 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2026, 16:22 ч.
Много работа
Както казах винаги съм чувствал, че трябва да работя. Аз съм така и вкъщи постоянно върша нещо. В случая всичката домакинска работа + мъжките неща колкото ми позволява физическото състояние още. Така съм си мислел че се работи и на работа, всичко на максимум. Не ставало въпрос за пари, винаги съм бил под средната по принцип. Винаги ми се е искало да си оптимизирам нещата дотолкова че пак да си върша всичко за същите пари, но с по - малко усилия. Но като пропаднах физически, помислихме че като се назначат още хора ще по - леко, както писах нагоре - удвои ми се работата, всичко се обърка разтрои, вече го няма реда, който си бях организирал но уж пак с идеята след време като се научат да поемат. Ама ето, някак им натежи и напуснат, а са хубави заплати, над средните за тях. Но пък ме радват от гледна точка че правят това, което трябва да правят хората на раб. място, да си гледат първо здравето. Миналия месец единия млад колега дойде схванат на работа и веднага - болничен една седмица. То ЯМРта то невролози то кардиолози че от лявата плешка. Докато го изследваха, то му мина. Ами млад овек, спал отвит 
. АМа си с търси. Аз съм идвал (незаразно) болен, колкото мога да помогна нещо на техните години...
Иначе ми хареса мнението на Ън. Просто все се чувствам виновен че съм се размързелувал, че не ми се учи нищо ново, че не работя ефективно. Но явно и други хора са изпаднали в нирваната и са честни пред себе си, противно на мнението на околните.
. АМа си с търси. Аз съм идвал (незаразно) болен, колкото мога да помогна нещо на техните години... Иначе ми хареса мнението на Ън. Просто все се чувствам виновен че съм се размързелувал, че не ми се учи нищо ново, че не работя ефективно. Но явно и други хора са изпаднали в нирваната и са честни пред себе си, противно на мнението на околните.
На наемна работа никога не се работи на 100%. С годините това човек го научава. Ако е фирмата на майка ми, на баща ми или моята, ще работя на 200%, защото знам къде отива печалбата и какво правим. Обаче в корпорация или за “чужди” хора не можеш да си постоянно на педала. Ако си лекар, адвокат е малко по-различно. Да кажем, че адвоката си подбира клиентите. Лекарят трябва да умее да разпуска, за да не прегори. Но особено за длъжности, които не спасяват животи и не приземяват самолети, не може да се говори за 100% постоянно. Е, и аз съм била на 20, млада, активна, наивна.
Сега знам как да работя, да давам от себе си, но и да оставям личен ресурс. Да знам как да си окрякам яйцето и като направя нещо екстра, да не го приемат за даденост, а за постижение. За сега ми се получава, в корпорация работя.
Сега знам как да работя, да давам от себе си, но и да оставям личен ресурс. Да знам как да си окрякам яйцето и като направя нещо екстра, да не го приемат за даденост, а за постижение. За сега ми се получава, в корпорация работя.
Аз малко се пообърках за какво е точно темата.
Впечатлението ми, което и според мен Нарциса е имала предвид, е как да не се стига до претоварване и какво да правим като сме заринати от работа, която не можем да свършим сами. И за там казах - понякога совите не са това, което са. Ако наистина е сипано здраво - какво трябва да се направи, за да може да се вземат мерки.
Сейко, най-добронамерено ти го казвам: погрижи се за себе си, показваш наченки на проблем. Не е нормално мъж около 40-те да е е толкова обезверен и да звучи толкова съсипан. Обърни си внимание. Около 40-45 мъжете са в разцвета на силите си и не трябва да звучат така.
Обаче, ще се хвана за твоя пост, за да кажа нещо много важно: хора, мислете колко се раздавате. Никой няма да ви издигне паметник пред офиса, важни са близките ви хора (семейство и деца, особено докато са малки). Нима искате децата, като остареете, да си спомнят, че вечно сте били на работа, а не как сте карали колело в парка, или сте правили снежен човек или каквото там.
Впечатлението ми, което и според мен Нарциса е имала предвид, е как да не се стига до претоварване и какво да правим като сме заринати от работа, която не можем да свършим сами. И за там казах - понякога совите не са това, което са. Ако наистина е сипано здраво - какво трябва да се направи, за да може да се вземат мерки.
Сейко, най-добронамерено ти го казвам: погрижи се за себе си, показваш наченки на проблем. Не е нормално мъж около 40-те да е е толкова обезверен и да звучи толкова съсипан. Обърни си внимание. Около 40-45 мъжете са в разцвета на силите си и не трябва да звучат така.
Обаче, ще се хвана за твоя пост, за да кажа нещо много важно: хора, мислете колко се раздавате. Никой няма да ви издигне паметник пред офиса, важни са близките ви хора (семейство и деца, особено докато са малки). Нима искате децата, като остареете, да си спомнят, че вечно сте били на работа, а не как сте карали колело в парка, или сте правили снежен човек или каквото там.
Аз съм казвала из форума, няколко пъти вече, защо, как и кога се саферясах.
Скрит текст:
Имах много добре платена работа, много си харесвах екипа, макар и шефа да беше задник, но винаги съм предпочитала екип пред шеф... и бях му изпуснала края...
Случваше се ,повече от често, да сливам 2 седмици, т.е. без да взема дори ден почивка.
Докато, един ден децата се връщат от училище, бяха тъкмо започнали втори клас, и носят в ръка лист със съчинението " какво правих през лятото".
Не успях да си изрева болката, даже! Не съм го забравила и до ден днешен..
Имаше с тати еди какво си... с баба - друго, ...на летния лагер-...., с приятелите- ....., ....,.... майка им я нямаше НИКЪДЕ !
Случваше се ,повече от често, да сливам 2 седмици, т.е. без да взема дори ден почивка.
Докато, един ден децата се връщат от училище, бяха тъкмо започнали втори клас, и носят в ръка лист със съчинението " какво правих през лятото".
Не успях да си изрева болката, даже! Не съм го забравила и до ден днешен..
Имаше с тати еди какво си... с баба - друго, ...на летния лагер-...., с приятелите- ....., ....,.... майка им я нямаше НИКЪДЕ !
Не е немислимо извън България, въпрос на приоритет е.
Врътките -болнични, стари отпуски, малко неплатено.
Като изключим Бг, Швеция, Норвегия/ погледнах в гугъл/, всички останали са между 150 е 180дни, хайде с бащинството да го увеличим до 240...
Немислимо е за повечето работещи на договор.
За милионери не става дума.
Какво за бащите? Става дума за това какви са порядките извън Бг.
В Бг и по повече се стои вкъщи- докато тръгнат на училище, примерно. Или си планират второ дете, веднага след края на 2та година майчинство за първото.
Не е обичайно извън Бг. В Германия стоят даже по по-малко, но имат повече възможност да работят почасово, поне , след като се върнат на работа.
В Бг и по повече се стои вкъщи- докато тръгнат на училище, примерно. Или си планират второ дете, веднага след края на 2та година майчинство за първото.
Не е обичайно извън Бг. В Германия стоят даже по по-малко, но имат повече възможност да работят почасово, поне , след като се върнат на работа.
Препоръчани теми