А толкова ли ще е лошо да не се радват и да се отдалечите (поне за малко) едни от други? Така като слушам, май не.
Съвсем сериозно, опитай с разговор, кажи ѝ, че вие с мъжа ти като родители сте избрали това име и ще се радваш тя да уважи решението ти. Ако не, просто и ти ще си направиш сметката как ще действаш с нея занапред. Не мисля, че доводът с твоята майка и с това, че тя ще се разсърди, е валиден, защото не това трябва да е стимулът тя да приема името. За мен той трябва да е, че вие сте го избрали с мисъл, любов и така виждате детенцето си. Макар че тя това едва ли ще го разбере, така че пробвай по всякакъв начин.
Ако и този разговор между двама възрастни не проработи, тогава се дистанцирай от тях поне до раждането, а според мен и след това. Имай си едно наум, че щом иска да контролира избора на името, ще иска и други неща да са под нейн контрол. Това не е краят, това е началото. И при второ дете никакво споделяне на името докато не се роди - не сте решили и толкова, нищо, че вие 9 месеца си го наричате както сте си решили. Нека си е между вас, след това и да искат, и да се тръшкат, не могат да върнат времето.
Съчувствам ти авторке, но за всичко е виновен мъжът ти. Изобщо не трябва да те занимава в 9-ти месец с лигавщините на майка му. А на нея трябва да й тегли една и ако ще да се напъва да мре. На някои свекърви им е много важно да се запише на тях, защото едно време тях така са ги натискали и сега им е станало смисъл на живота. Вярват, че така ще пребъдат. Погнусена съм от такива истории. Радвам се, че при нас нямаше такива драми, но ние не бихме и допуснали никаква намеса. Съответно никой не би посмял да прави циркове, защото не само няма да стане неговото, а може и да бъде сериозно окастрен откъм контакти. Детето не е кръщавано на роднини, а с име, което сме избирали двамата и ни харесва.