- Публикувана: 11 ян. 2026, 15:01 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2026, 11:59 ч.
Правите ли нещо, ако видите някой да бърка контейнер?
Да,често давам пари на такива хора. Храна,която не е вазвалена но никои не иска,слагам в кутии,в торбичка и я закачам на кофата. Правя го на една и съща кофа и винаги ,някой я взема. Остатъци от храна и кокалчета,търся едни кучета около блока,ако не ги намеря сипвам на едно място и идват и котки дори.
Или пък оставяте ли храна до контейнер?
Дрехи и обувки, които са годни - да, храна и лекарства - никога до контейнера.
Изчаквам човека да си отиде и тогава изхвърлям.
Не, не правя нищо. Около нас живеят доста цигани, виждала чат-пат някой да рови, но сега с тези нови контейнери - не.
Стари обувки, особено детски оставям до контейнера. Винаги изчезват много бързо.
Дрехи - не, защото ги предавам за рециклиране.
Храна - която е годна, давам на един съсед, който е възрастен. Винаги си хапва с удоволствие и благодари.
Лекарства не бих оставила ДО контейнер, защото не се знае, ако някой ги изпие, дали няма да има злощастен ефект. По принцип - следва да има ясно обособено място за стари лекарства, но уви, вижда се какво става с боклука, поне в
София.
Стари обувки, особено детски оставям до контейнера. Винаги изчезват много бързо.
Дрехи - не, защото ги предавам за рециклиране.
Храна - която е годна, давам на един съсед, който е възрастен. Винаги си хапва с удоволствие и благодари.
Лекарства не бих оставила ДО контейнер, защото не се знае, ако някой ги изпие, дали няма да има злощастен ефект. По принцип - следва да има ясно обособено място за стари лекарства, но уви, вижда се какво става с боклука, поне в
София.
Подминавам, не правя нищо. Ако имам боклук, отивам от другата страна на контейнера и го хвърлям като гледам да не уцеля човека. По принцип ме напрягат ровещи, когато трябва да хвърлям.
Храна хвърляме много рядко вкъщи и винаги е вътре в контейнера в чувала с общия боклук, не я оставяме ‘на разположение’. Лекарства засега също, но сме наясно, че не е правилно.
Дрехи - изпрани, сгънати; обувки почистени - в торбичка, която закачам отстрани на контейнера. Взимат ги бързо, мои дрехи не съм виждала разхвърляни. Чужди обаче съм виждала из цялата улица. Не знам защо е така. ММ носи неговите дрехи ‘на село’, там не знам какво се случва с тях.
Храна хвърляме много рядко вкъщи и винаги е вътре в контейнера в чувала с общия боклук, не я оставяме ‘на разположение’. Лекарства засега също, но сме наясно, че не е правилно.
Дрехи - изпрани, сгънати; обувки почистени - в торбичка, която закачам отстрани на контейнера. Взимат ги бързо, мои дрехи не съм виждала разхвърляни. Чужди обаче съм виждала из цялата улица. Не знам защо е така. ММ носи неговите дрехи ‘на село’, там не знам какво се случва с тях.
Проблемът с дрехите е, че ги разпиляват. Ползвам контейнерите за рециклиране, научиха се да ги отварят и после каквото не им харесва просто се вее по улицата. Това ме вбесява. Нямам нищо против да вземат нещо, което ще се ползва, но не да правят боклук по тротоарите.
Един път мъжа ми хвърляше някакви пластмасови туби и беше питал една циганка, която рови по кофите дали ги събира. И тя му каза, че тая с тубите е друга, тя търси не помня какво. Явно си имат някакво разделение.
Един път мъжа ми хвърляше някакви пластмасови туби и беше питал една циганка, която рови по кофите дали ги събира. И тя му каза, че тая с тубите е друга, тя търси не помня какво. Явно си имат някакво разделение.
Нищо не правя, освен ако не разхвърлят боклук извън контейнера.
Точно до къщата ни има контейнери, винаги съм се дразнила като се оставят край тях торби, обувки, посуда, недооглозгани кокали за животните, компоти и туршии даже, става нещо средно между сметище и битак. Гледам да почиствам редовно и да хвърлям всичко вътре, не е приятно, особено когато ти е почти до вратата.
Точно до къщата ни има контейнери, винаги съм се дразнила като се оставят край тях торби, обувки, посуда, недооглозгани кокали за животните, компоти и туршии даже, става нещо средно между сметище и битак. Гледам да почиствам редовно и да хвърлям всичко вътре, не е приятно, особено когато ти е почти до вратата.
