- Публикувана: 13 ян. 2026, 00:59 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2026, 21:24 ч.
🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz 🌊Teмa 3
За човечността на Хиджран и Зарифе. Чак не мога да повярвам, че тази дума се употребява за тях.
Напомням за "приноса" и на двете към цялата история.
Двете участваха в продажбата на бебето на Есме и Адил. Двете участваха в лъжата, че бебето е мъртво. Да излъжеш майка, че детето и е мъртво! Зарифе даде детето на Есме да го кърми, като каза, че е чуждо.
Двете настроиха селото срещу Елени и тя като нищо щеше да си загине, ако не беше Адил. След това подкрепяха опита за убийството и по заповед на Шериф.
За отровителството сте писали- и двете нямаха никаква морална дилема да отровят човек.
Продължавам с "любимката" ми Хиджран, тя има още "приноси". Основен е нейният "принос" за отнетите 20 години на Есме и Адил. В младостта им се приближи до Гезеп, за да ги следи. Проследи Гезеп, когато купуваше билетите им за бягството и издаде Есме на баща и. Тя е виновна за залавянето им. След това издаде, че Есме е бременна. Ако не бяха разбрали, можеше да се размине със скандал, щяха да я приберат, но поне нямаше да я карат да се жени за Шериф.
Всичко това Хиджран го е правила заради завист и злоба към Есме и несподелена любов към Адил. Тя все още изпитва нещо към него, помня една сцена- как се държеше за сърцето и нещо му наговори, беше в първите серии.
В момента преживява нещо като живеене на чужд живот. Толкова много е искала да е на мястото на Есме, че емоционално вече си въобразява, че живее живота и- че има дъщеря и се опитва да оплете в мрежите си баща и. Затова проявява някакви положителни чувства към Елени- защото вече сама си вярва и защото иска да спечели. Може да я харесва вече, то човек и свиква и започва сам да си вярва, но за мен това нищо не означава на фона на другите и "прелести". Ясно ми е какво цели- Адил да си каже- така и така ще се женя, поне да е за майката на Елени.
Само като и видях погледа, когато Есме ги видя на вечерята... Все едно, че Есме идва на чужда семейна вечеря, а не че тя се е настанила в чуждо гнездо.
За Севджан съм съгласна напълно с написаното дотук. Само с едно уточнение- Севджан не е нарцисист, то е друго. Тя си е обикновена използвачка, лицемерка и човек без никакви морални скрупули. За нея ценност са парите, лукса, властта и средствата да ги постигне нямат значение. Толкова. Елементарна е.
Напомням за "приноса" и на двете към цялата история.
Двете участваха в продажбата на бебето на Есме и Адил. Двете участваха в лъжата, че бебето е мъртво. Да излъжеш майка, че детето и е мъртво! Зарифе даде детето на Есме да го кърми, като каза, че е чуждо.
Двете настроиха селото срещу Елени и тя като нищо щеше да си загине, ако не беше Адил. След това подкрепяха опита за убийството и по заповед на Шериф.
За отровителството сте писали- и двете нямаха никаква морална дилема да отровят човек.
Продължавам с "любимката" ми Хиджран, тя има още "приноси". Основен е нейният "принос" за отнетите 20 години на Есме и Адил. В младостта им се приближи до Гезеп, за да ги следи. Проследи Гезеп, когато купуваше билетите им за бягството и издаде Есме на баща и. Тя е виновна за залавянето им. След това издаде, че Есме е бременна. Ако не бяха разбрали, можеше да се размине със скандал, щяха да я приберат, но поне нямаше да я карат да се жени за Шериф.
Всичко това Хиджран го е правила заради завист и злоба към Есме и несподелена любов към Адил. Тя все още изпитва нещо към него, помня една сцена- как се държеше за сърцето и нещо му наговори, беше в първите серии.
В момента преживява нещо като живеене на чужд живот. Толкова много е искала да е на мястото на Есме, че емоционално вече си въобразява, че живее живота и- че има дъщеря и се опитва да оплете в мрежите си баща и. Затова проявява някакви положителни чувства към Елени- защото вече сама си вярва и защото иска да спечели. Може да я харесва вече, то човек и свиква и започва сам да си вярва, но за мен това нищо не означава на фона на другите и "прелести". Ясно ми е какво цели- Адил да си каже- така и така ще се женя, поне да е за майката на Елени.
Само като и видях погледа, когато Есме ги видя на вечерята... Все едно, че Есме идва на чужда семейна вечеря, а не че тя се е настанила в чуждо гнездо.
За Севджан съм съгласна напълно с написаното дотук. Само с едно уточнение- Севджан не е нарцисист, то е друго. Тя си е обикновена използвачка, лицемерка и човек без никакви морални скрупули. За нея ценност са парите, лукса, властта и средствата да ги постигне нямат значение. Толкова. Елементарна е.
Аз усетих един полъх на човечност у Зарифе, когато съжали, че е споменала майката на Фадиме. Тук съжалението ѝ беше истинско. Кратко, но истинско.
Искам да уточня нещо. Това че виждам някакъв проблясък на човечност у нея, например, не означава че за мен тя се превръща в добър човек. Не, тя си е в черната или поне много тъмно сивата категория за мен. Не съм забравила греховете ѝ, вината ѝ. Но дори и лошите хора, на моменти проявяват някаква човечност. Освен ако не е някакъв тотален социопат, може би. Няма постоянно лоши хора, както няма и винаги изцяло добри хора. (Има една много хубава история на Иво Иванов по този въпрос, няма да пропусна възможността да го препоръчам.) Затова - да, мога да призная някакъв проблясък на човещина у лошите –може би без Шериф. И Севджан, не знам каква е нейната диагноза, ама не е нормален човек). Както и не забравям, че и добрите хора понякога може да дадат на късо и да допуснат грешка, наранят, причинят нещо лошо.
Искам да уточня нещо. Това че виждам някакъв проблясък на човечност у нея, например, не означава че за мен тя се превръща в добър човек. Не, тя си е в черната или поне много тъмно сивата категория за мен. Не съм забравила греховете ѝ, вината ѝ. Но дори и лошите хора, на моменти проявяват някаква човечност. Освен ако не е някакъв тотален социопат, може би. Няма постоянно лоши хора, както няма и винаги изцяло добри хора. (Има една много хубава история на Иво Иванов по този въпрос, няма да пропусна възможността да го препоръчам.) Затова - да, мога да призная някакъв проблясък на човещина у лошите –може би без Шериф. И Севджан, не знам каква е нейната диагноза, ама не е нормален човек). Както и не забравям, че и добрите хора понякога може да дадат на късо и да допуснат грешка, наранят, причинят нещо лошо.
Цитат
Не съм казала, че са ангели, а че проявяват в определени моменти човечност. Мога да изредя някои. На първо място Зарифе, когато разбра за мнимата смърт на Елени видимо се разстрои, даже самата тя се изненада от себе си, следващият момент е този от последния епизод, когато тя неволно нарани Фадиме и веднага съжали и разбра грешката си. Хиджран, когато Елени се сбогуваше с нея, наистина се разчувства, докосна я това. Следващият момент, когато беше ранен Оруч тя се разплака в колата, като видя как Елени прегръща Оруч, ами когато Елени каза, че е дошъл истински пациент тя се зарадва, твоя си пролича, когато Елени я прегърна и тя се усмихна, не го направила нарочно, все пак Елени не я гледаше тогава.
Пропуснах сълзите на Зарифе по време на танца на Фадиме и Исо, да, тя е майка, но по това се вижда, че не е психопат като Шериф и нарцисист като Севджан. А другия момент, в ретроспекцията като даваха на младата Есме да кърми бебето си, Зарифе се измъчваше от срам и съвест, ясно го показаха.
И да, показват човечност, не са безчувствени.
Пропуснах сълзите на Зарифе по време на танца на Фадиме и Исо, да, тя е майка, но по това се вижда, че не е психопат като Шериф и нарцисист като Севджан. А другия момент, в ретроспекцията като даваха на младата Есме да кърми бебето си, Зарифе се измъчваше от срам и съвест, ясно го показаха.
И да, показват човечност, не са безчувствени.
Второ, човечността е противопоставена на психопатията и нарцисизма, на безчувствеността, сравнена с ангелите, а те са несравними понятия. Може човек да не е човечен и да не е психопат.
Трето, на всичките описани случки могат да се противопоставят такива, в които братовчедките демонстрират абсолютно незачитане на човешкото в другите, особено на тези от Кочари. Важно е това! Защото човечността не е проблясък, както находчиво го е казала Цвети. Тя е устойчиво качество и не се подчинява на физически закони и инцидентни настроения, тя е духовна цел. Да разбираш, че всеки човек е ценен, има достойнство, да чувстваш с него, да съ-преживяваш и болката, и радостта му. Хуманност. И няма значение дали е близък, или далечен. Не са много хората, проявяващи хуманност.
Последното, което аз си спомням от Хиджран, беше реакцията й на Гезеп в последния епизод, когато иронично я попита и тя ли ще се кандидатира за булка на Адил. А Зарифе заплю два пъти Исо, щото е предоставил кормилото на семейството в ръцете на Фадиме. Тези двете са ми на планини разстояние от човечността, най-малкото защото са жени, а Зарифе и майка, и грам съчувствие нямат към Есме.
Да, именно казах, че проявяват човечност на момент, а не че са човечни или добри. В това се корени голямата разлика.
А иначе за двата момента, които са с Гезеп и Хиджран и Зарифе дето заплю, те не бяха кой знае какви. Даже напротив, Хиджран какво да му отговори на Гезеп, беше си нормален отговор. А заплюването на Зарифе си беше комичен момент. Как така от първия ден Исо се настани като принцеса и Фадиме да го вози, един вид от първия ден жената го води. 😀
Той заради това Исо горкия си плати колата, защото вече щеше да е прекалено.
А иначе за двата момента, които са с Гезеп и Хиджран и Зарифе дето заплю, те не бяха кой знае какви. Даже напротив, Хиджран какво да му отговори на Гезеп, беше си нормален отговор. А заплюването на Зарифе си беше комичен момент. Как така от първия ден Исо се настани като принцеса и Фадиме да го вози, един вид от първия ден жената го води. 😀
Той заради това Исо горкия си плати колата, защото вече щеше да е прекалено.
Препоръчани теми