Изчетох всички теми във форума по въпроса за гостите. Отворих нова, защото случаят при мен е малко по-различен и искам да разбера дали има други като мен. Живея от 20 години на квартира в София. Като цяло много обичам да посрещам гости, често имам такива и никога не съм имала проблеми с тях. С едно изключение..... Като деца и в младостта си бяхме много близки с моя братовчедка. Тя също често ме посещаваше. В началото не ми тежеше, но забелязах, че с годините стана безпардонна и го прие като даденост. Та накратко гостуванията /2-3 пъти годишно по няколко дни/ стартират с уведомление кога ще дойде. Никога не знам колко дни ще продължи това "идвам". След пристигането се настанява, грабва дистанционното и през следващите няколко дни си почива и лежи по цял ден. Държи стаята да и е силно отоплена. Появява се само през времето за храна, като няма желание да помага за домакинството. Не ми спестява и ако яденето не и харесва. Проявява изключителна пресметливост и за нея гостуването не следва да е свързано с никакви, ама наистина никакви разходи. Последният път се появи с голям плик ядки, от който каза да отсипя и при тръгването си го взе обратно. Друг път се обади да ме пита дали да ми донесе хубав боб като идва. Оказа се, че трябва да си го платя на гостенката. Трети път ме помоли да излезем на кафе. Яде торта, пи кафе, поиска сметката, плати си нейната част и ми я побутна да си платя кафето. Не е зле финансово, даже бих казала,че подозирам че е по-добре и от мен. Преди да я изпратим с мъжа ми последния път седнахме в хола да хапнем. Вървеше нещо неангажиращо по телевизията като фон. Яде на бързо за 10-на минути и се изстреля към другата стая. На поканата да не бърза толкова отговорът беше, че това, което върви по телевизора не и е интересно. Толкова обидно. Дадох си сметка, че съм на предела на издръжливостта. За мене това е Стокхолмски синдром, който проявявам. Във всяко друго отношение казвам без проблеми не, дори и на шефа си не му спестявам нищо. Нямам притеснения с никого да говоря за неща, които ме притесняват. Само с нея поради тази 20 годишна рутина не мога. Единственото нещо, което измислих е да избягам - да не вдигам телефона, колкото и недостойно да изглежда. Имате ли такива случаи във вашия живот и как се справихте?
- Публикувана: 14 ян. 2026, 06:12 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2026, 18:03 ч.
Токсични гости
Следващият път като се обади и каже "идвам", каже, че не е удобно. Без притеснение. В София хотели има много.
Как сте търпяли толкова години! Чак не мога да повярвам. Твърдо казвате, че не удобно да се настанява у вас. Да, рискувате да развалите отношения. Че и мъжът ви да я търпи. Тя полага ли някакви грижи за ваши близки- примерно родители, баби итн, че да се чувствате задължени?
В контекста на получените отговори искам да допълня отново, че не мога открито да и кажа каквото и да е. Имам психологическа бариера, която не мога да преодолея. Единственият вариант, който реших да приложа е игнориране и невдигане на телефона. А пък в тази тема ми се иска да чуя дали има и други истории като моята - където е имало дългогодишна рутина и ако е постигната промяна, как сте го направили. И не, не очаквам да плаща, от никой от гостите си не го очаквам, но дълбоко ме обижда навирането на тази пресметливост в лицето.
Ами върви и ти у тях и почивай няколко дена пред телевизора 
Иначе наистина има хора, които не се усещат и ако не им кажеш директно, си мислят, че всичко е наред.
Преди такива крайни мерки като невдигане на телефон, лъжи и пр. аз бих пробвала да говоря с мацката. Чак ми е чудно, уж сте си близки, а не можеш да ѝ кажеш: хей, помогни ми да измия чиниите или дай 10 евро да поръчам пица за вкъщи или нещо такова. Това са съвсем нормални разговори между близки хора.
Ако чак толкова ти е трудно да говориш открито, може заедно с мъжа ти да поговорите с нея. Или и той има психологическа бариера?
Иначе наистина има хора, които не се усещат и ако не им кажеш директно, си мислят, че всичко е наред.
Преди такива крайни мерки като невдигане на телефон, лъжи и пр. аз бих пробвала да говоря с мацката. Чак ми е чудно, уж сте си близки, а не можеш да ѝ кажеш: хей, помогни ми да измия чиниите или дай 10 евро да поръчам пица за вкъщи или нещо такова. Това са съвсем нормални разговори между близки хора.
Ако чак толкова ти е трудно да говориш открито, може заедно с мъжа ти да поговорите с нея. Или и той има психологическа бариера?
Aвторке, единственият начин е да си развалите отношенията, друг не виждам. Не се крий, не се чуди какво да й кажеш. " Нямам възможност да те приема". Не си длъжна да й вадиш легенди от ръкава, за да не се обидела. Ясно е, че ще се обиди, това е цената да не си тровиш нервите. Разни роднини като се намесят да ти обясняват как то не можело така, не било удобно и прочее затормозяващи аргументи, казваш " не съм длъжна". Отначало ще ти е гадно, но с времето ще ти е много добре, че си се отървала от нея.
Тамита, ти поговорката за лудия и баницата я знаеш сигурно? Не е случайна тази народна мъдрост.
Да, има вариант за всеки да му стане досадно от гости, но чак такава пресметливост малко хора ще търпят.
Иначе, за живеещите на морето някога беше емблематично да им идват гости. При нас роднини не идваха, защото по-късно имахме подходящо жилище, но при леля ми, напр беше върволица(баща ми и леля ми са от друго населено място, майка ми беше местна и нямаше кой да идва)
Но аз като студентка си канех приятелки, учех в София и ми беше по - весело с новите приятелки, отколкото с тези, от града. Но бяха свестни, не са злоупотребява ли. И в същото време, тъй като техните градове бяха по-близо до София, мен също са ме канили за някой уикенд или празник. Имам такива хубави спомени! Сега, за лятото съм си поканила пак една приятелка, с която години не сме се виждали и я чакам с нетърпение.
Но твоята братовчедка е токсична, да това е точната дума. Защото не идва да си прекарвате добре, а идва да ти смуче енергията, не само финансите. Като ти звънне, ако трябва, предварително репетирай как ще и откажеш. Ако трябва, излъжи, че правиш ремонт, дори, че очакваш други гости, нещо такова. Или направо и кажи, съжалявам, имам други планове. И да ти се разсърди, по-добре ще се почувстваш.
Допълвам Като ти се обади следващия път и кажи:"Ще се радвам да те видя, но у нас не е удобно, на каква цена да ти резервирам хотел, с какви финанси разполагаш". Ако трябва си го напиши на лист, да го прочетеш. Аз на теб ти се чудя, ама на мъжа ти още повече, как търпи . Зависима ли си от нея, какво те подчинява толкова.
Да, има вариант за всеки да му стане досадно от гости, но чак такава пресметливост малко хора ще търпят.
Иначе, за живеещите на морето някога беше емблематично да им идват гости. При нас роднини не идваха, защото по-късно имахме подходящо жилище, но при леля ми, напр беше върволица(баща ми и леля ми са от друго населено място, майка ми беше местна и нямаше кой да идва)
Но аз като студентка си канех приятелки, учех в София и ми беше по - весело с новите приятелки, отколкото с тези, от града. Но бяха свестни, не са злоупотребява ли. И в същото време, тъй като техните градове бяха по-близо до София, мен също са ме канили за някой уикенд или празник. Имам такива хубави спомени! Сега, за лятото съм си поканила пак една приятелка, с която години не сме се виждали и я чакам с нетърпение.
Но твоята братовчедка е токсична, да това е точната дума. Защото не идва да си прекарвате добре, а идва да ти смуче енергията, не само финансите. Като ти звънне, ако трябва, предварително репетирай как ще и откажеш. Ако трябва, излъжи, че правиш ремонт, дори, че очакваш други гости, нещо такова. Или направо и кажи, съжалявам, имам други планове. И да ти се разсърди, по-добре ще се почувстваш.
Допълвам Като ти се обади следващия път и кажи:"Ще се радвам да те видя, но у нас не е удобно, на каква цена да ти резервирам хотел, с какви финанси разполагаш". Ако трябва си го напиши на лист, да го прочетеш. Аз на теб ти се чудя, ама на мъжа ти още повече, как търпи . Зависима ли си от нея, какво те подчинява толкова.
Странно, ти никога ли не ходиш у тях на гости? Ами започни. Даже и мъжа си вземи.
Обаждаш се, че отиваш, като пристигнеш, правиш точно същото, което и тя. Претенции, капризи и нито лев за разходите. Ако не е крайно тъпа, ще се усети.
Това на шега, но пък защо да не пробваш. Може и да проработи.
А като цяло, научи се да казваш „Не“. И да не позволяваш да те използват.
Аз и на мъжа ти се чудя как трае въпросните гостувания, при положение че те потискат и дразнят. Досега е трябвало в прав текст да обясни на братовчедката, че не се прави така.
Обаждаш се, че отиваш, като пристигнеш, правиш точно същото, което и тя. Претенции, капризи и нито лев за разходите. Ако не е крайно тъпа, ще се усети.
Това на шега, но пък защо да не пробваш. Може и да проработи.
А като цяло, научи се да казваш „Не“. И да не позволяваш да те използват.
Аз и на мъжа ти се чудя как трае въпросните гостувания, при положение че те потискат и дразнят. Досега е трябвало в прав текст да обясни на братовчедката, че не се прави така.
Аз пък не бих те посъветвала да й го върнеш с гостувания, че хептен ще изглеждаш да си й длъжна. То и без да й гостуваш, тя е с убеждението, че си й длъжна. Ми не, отсвирваш я. Аз никак не харесвам подобни навлеци.
Взела съм тази си черта от баща ми. Той навремето така спасяваше майка от навлеци. Лека им пръст на двамата, майка беше много тиха и добричка и не смееше нищо да каже, но баща ми беше много серт и директно им казваше, макар и не с тези думи, да се разкарат.
Следващия път, като ти се обади и ти каже "идвам" й отговори- "не идваш, не е удобно". Ако си има работа в София, й кажи, че има хотели, квартири ot Airbnb и Boоking, да се оправя.
Взела съм тази си черта от баща ми. Той навремето така спасяваше майка от навлеци. Лека им пръст на двамата, майка беше много тиха и добричка и не смееше нищо да каже, но баща ми беше много серт и директно им казваше, макар и не с тези думи, да се разкарат.
Следващия път, като ти се обади и ти каже "идвам" й отговори- "не идваш, не е удобно". Ако си има работа в София, й кажи, че има хотели, квартири ot Airbnb и Boоking, да се оправя.
А дали нещо дълбоко не те свързва с нея, но криворазбрано, нездравословно и от други времена?
Като общи семейни навързаности/зависимости/имоти/заеми/селски маталитат на силния местен владетел, та чак до синовете и внуците му?
Защото не прочетох да имате мили спомени от детството като братовчедки, общи интересни разговори или хоби, абсолютно нищо..
Не е критика към теб, а само покана за вътрешен анализ, дори и без да е необходимо да го споменаваш.
Като общи семейни навързаности/зависимости/имоти/заеми/селски маталитат на силния местен владетел, та чак до синовете и внуците му?
Защото не прочетох да имате мили спомени от детството като братовчедки, общи интересни разговори или хоби, абсолютно нищо..
Не е критика към теб, а само покана за вътрешен анализ, дори и без да е необходимо да го споменаваш.
Странно ми е, че звъни по телефона, а не пише в месинджър, вайбър и т.н. Премести комуникацията от директни разговори в писмена. Като получиш съобщението имаш време да обмислиш отговора, в стил “не е удобно, нямам възможност, ще ти пиша след известно време” и такива.
При мен се случваше лятото на вилата. Канех приятелки да ходим на плаж и разходки, обаче никой от гостите не си тръгваше когато беше казал предварително. Носеха плодове, зеленчуци, питиета, не идваха на готово и не си тръгват, ама няма може ли да останем, направо решили да си тръгнат утре, вдругиден😆 Едно две лета не каних никой и миналото лято поканих една приятелка с детето за неделя, тя дойде в петък и си тръгна в понеделник. Или обявават, че си тръгват сутринта да избегнат задръстванията и откарват в пиене на кафе и седене на двора до обяд, и аз ги обикалям и дремя с тях в очакване да се натоварят и да тръгнат. Лятото пак идва и от сега имам запитвания😂
При мен се случваше лятото на вилата. Канех приятелки да ходим на плаж и разходки, обаче никой от гостите не си тръгваше когато беше казал предварително. Носеха плодове, зеленчуци, питиета, не идваха на готово и не си тръгват, ама няма може ли да останем, направо решили да си тръгнат утре, вдругиден😆 Едно две лета не каних никой и миналото лято поканих една приятелка с детето за неделя, тя дойде в петък и си тръгна в понеделник. Или обявават, че си тръгват сутринта да избегнат задръстванията и откарват в пиене на кафе и седене на двора до обяд, и аз ги обикалям и дремя с тях в очакване да се натоварят и да тръгнат. Лятото пак идва и от сега имам запитвания😂
Не се крий, тя просто ще ти цъфне на вратата без предупреждение, постоянно ли ще се криеш? Мъжа ти не може ли да я отреже, ако чак толкова ти се връзва езика? Предложението за хотел не е лошо, но тя сигурно ще очаква да го платиш ти, ако предложиш да й направиш резервация, така че единственият начин е да й кажеш, че не е удобно вече да ви гостува (без да посочваш причина, защото каквато и да е причината, тя ще я обори, вярвай ми) и да й кажеш, че ако толкова държи да идва в София оттук нататък ще трябва да си търси настаняване сама и да си плаща за него. Аз бих предложила нещо друго - не чакай да се обади и да каже, че идва. Още сега й напиши това на Вайбър, примерно. И после спри да вдигаш телефона. Това ми се вижда най-безболезнения начин.