Е, че защо ви е такъв гост? Щом не ви е на сърце любезно следващия път и кажете да не идва. Това е Вашият дом и вие решавате кого да приветствате в него. Как ли пък не ще се чувствам зле в собствения си дом и ще си го причинявам отново и отново. Както се казва отбичете я.
- Публикувана: 14 ян. 2026, 06:12 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2026, 09:57 ч.
Токсични гости
Аз не разбирам защо са всички тези стратегии,игри,игнорирания и завъртулки ,както авторката прави и както пишещите я съветват?
При зрели хора,големи и със собствен живот е в пъти по-лесно да се изговарят нещата в прав текст,без значение дали-или тази братовчедка би се обидила.
Тук няма психологическа граница,а твоя собствена граница,което ти ще наложиш като човек,на който не му е приятно да бъде насила вкарвана в такива нелепи ситуации.
Аз лично не съм изпадала в такива ситуации (конкретно като твоята),защото слагам граници,макар и резки и не позволявам на никой,било то-родители,приятели,деца,колежки,близки и далечни да ми се качват на главата и да разполагат с моето време,ресурси и енергия както те си наумят.В началото ми беше трудно да бъда крайна,но с добрина нищо не съм постигнала и хората ме приемаха за даденост.
Е, това отдавна е в миналото,като кажа твърдо НЕ,е НЕ и не си играя на как по мило би звучало,нито се обяснявам ,нито се оправдавам.
Така ,че по добре директен подход към нея и ясна позиция,както иска така да те приема,отколкото губене на време в обяснения,увъртания и стратегии.
При зрели хора,големи и със собствен живот е в пъти по-лесно да се изговарят нещата в прав текст,без значение дали-или тази братовчедка би се обидила.
Тук няма психологическа граница,а твоя собствена граница,което ти ще наложиш като човек,на който не му е приятно да бъде насила вкарвана в такива нелепи ситуации.
Аз лично не съм изпадала в такива ситуации (конкретно като твоята),защото слагам граници,макар и резки и не позволявам на никой,било то-родители,приятели,деца,колежки,близки и далечни да ми се качват на главата и да разполагат с моето време,ресурси и енергия както те си наумят.В началото ми беше трудно да бъда крайна,но с добрина нищо не съм постигнала и хората ме приемаха за даденост.
Е, това отдавна е в миналото,като кажа твърдо НЕ,е НЕ и не си играя на как по мило би звучало,нито се обяснявам ,нито се оправдавам.
Така ,че по добре директен подход към нея и ясна позиция,както иска така да те приема,отколкото губене на време в обяснения,увъртания и стратегии.
Не се крий, тя просто ще ти цъфне на вратата без предупреждение, постоянно ли ще се криеш? Мъжа ти не може ли да я отреже, ако чак толкова ти се връзва езика? Предложението за хотел не е лошо, но тя сигурно ще очаква да го платиш ти, ако предложиш да й направиш резервация, така че единственият начин е да й кажеш, че не е удобно вече да ви гостува (без да посочваш причина, защото каквато и да е причината, тя ще я обори, вярвай ми) и да й кажеш, че ако толкова държи да идва в София оттук нататък ще трябва да си търси настаняване сама и да си плаща за него. Аз бих предложила нещо друго - не чакай да се обади и да каже, че идва. Още сега й напиши това на Вайбър, примерно. И после спри да вдигаш телефона. Това ми се вижда най-безболезнения начин.
Е, така ни в клин, ни в ръкав да повдигне темата, като те примерно би се наканила да дойде след половин година пак. Тя дотогава може да забрави, по-добрез като се обади, че ще идва, да я отреже от гости
Аз имам чувството, че някои хора просто не се усещат, че причиняват дискомфорт, като примерно да отидеш на гости с гаджето при родителите му за коледно-новогодишните празници и почивните дни между тях, и да си изкараш безплатна почивка там.
Помоли мъжа ти да я отреже. Ако пък ти е по лесно не и вдигай телефона. Ако пък цъфне на вратата не отваряш и да се оправя.
Какво прави всяка година в София? Защо въобще идва? Или го разбира, че ти толкова я обичаш и умираш за нея, че да я дундуркаш 2-3 дни и тя ти прави едва ли не услуга.
Какво прави всяка година в София? Защо въобще идва? Или го разбира, че ти толкова я обичаш и умираш за нея, че да я дундуркаш 2-3 дни и тя ти прави едва ли не услуга.
Това не е гостенка, а направо навлек.
Сега се сетих, че ми се е случвало нещо подобно. Веднъж бях зле, наистина много, бях на село на нашето вилно място и си почивах на двора. Мъжът ми беше ходил при свекървата, тя караше летата в същото село, само че в семейната къща. Та, той й беше казал, че не съм добре. После отишъл с колата да си върши някаква работа. И след някакво време тя пристига с нейни братовчеди, води ги на гости!!! Аз не ги поканих да влязат, не станах от стола, стана неудобно към хората. Питах я не е ли разбрала, че не съм добре. След това, вече насаме, й казах, ако иска да води хора, да ги води през седмицата, когато аз не съм там, защото на мен гости не ми трябват и ходя на село, за да си почивам.
Преди беше водила през годините нейни познати да си берат от нашите ягоди, аз си премълчавах винаги. След този разговор такова водене повече не се повтори.
Не е приятно да се конфронтираш, тегаво е, но е в пъти по-тегаво да търпиш. Ако ти е по-конфортно, не й вдигай, но така наистина си прекратяваш отношенията с тази братовчедка. Докато, ако й обясниш примерно, че не е удобно повече да отсяда у вас, можете да си запазите някакви отношения. Не съм сигурна дали имаш интерес от такова запазване.
Сега се сетих, че ми се е случвало нещо подобно. Веднъж бях зле, наистина много, бях на село на нашето вилно място и си почивах на двора. Мъжът ми беше ходил при свекървата, тя караше летата в същото село, само че в семейната къща. Та, той й беше казал, че не съм добре. После отишъл с колата да си върши някаква работа. И след някакво време тя пристига с нейни братовчеди, води ги на гости!!! Аз не ги поканих да влязат, не станах от стола, стана неудобно към хората. Питах я не е ли разбрала, че не съм добре. След това, вече насаме, й казах, ако иска да води хора, да ги води през седмицата, когато аз не съм там, защото на мен гости не ми трябват и ходя на село, за да си почивам.
Преди беше водила през годините нейни познати да си берат от нашите ягоди, аз си премълчавах винаги. След този разговор такова водене повече не се повтори.
Не е приятно да се конфронтираш, тегаво е, но е в пъти по-тегаво да търпиш. Ако ти е по-конфортно, не й вдигай, но така наистина си прекратяваш отношенията с тази братовчедка. Докато, ако й обясниш примерно, че не е удобно повече да отсяда у вас, можете да си запазите някакви отношения. Не съм сигурна дали имаш интерес от такова запазване.
А дали нещо дълбоко не те свързва с нея, но криворазбрано, нездравословно и от други времена?
Като общи семейни навързаности/зависимости/имоти/заеми/селски маталитат на силния местен владетел, та чак до синовете и внуците му?
Защото не прочетох да имате мили спомени от детството като братовчедки, общи интересни разговори или хоби, абсолютно нищо..
Не е критика към теб, а само покана за вътрешен анализ, дори и без да е необходимо да го споменаваш.
Като общи семейни навързаности/зависимости/имоти/заеми/селски маталитат на силния местен владетел, та чак до синовете и внуците му?
Защото не прочетох да имате мили спомени от детството като братовчедки, общи интересни разговори или хоби, абсолютно нищо..
Не е критика към теб, а само покана за вътрешен анализ, дори и без да е необходимо да го споменаваш.
Права сте. Има известна емоционална зависимост. Като деца и студентки бяхме близки - дори ходехме заедно на море. После аз се омъжих и преместих в София, тя остана несемейна. В течение на годините и двете много се променихме и вече нямаме нищо общо като теми за разговор, мироглед, та дори и ценностна система. Така, както в някои семейства настъпват след години непреодолими препятствия и хората се развеждат. Много пъти се опитах да говоря /принципно/ че не е добре да се подхожда егоистично към близките, че хедонизмът в крайният му вариант е патология, но винаги ми опонираше и не се съгласяваше. Казах и дори, че вече сме много различни и е много променена, на което отговори - че всички с годините се променяме. Проблемът дори съм го обсъждала с психолог, но пак не можах да намеря смелост да кажа кратко и ясно - вече не идвай.
Странно ми е, че звъни по телефона, а не пише в месинджър, вайбър и т.н. Премести комуникацията от директни разговори в писмена. Като получиш съобщението имаш време да обмислиш отговора, в стил “не е удобно, нямам възможност, ще ти пиша след известно време” и такива.
При мен се случваше лятото на вилата. Канех приятелки да ходим на плаж и разходки, обаче никой от гостите не си тръгваше когато беше казал предварително. Носеха плодове, зеленчуци, питиета, не идваха на готово и не си тръгват, ама няма може ли да останем, направо решили да си тръгнат утре, вдругиден😆 Едно две лета не каних никой и миналото лято поканих една приятелка с детето за неделя, тя дойде в петък и си тръгна в понеделник. Или обявават, че си тръгват сутринта да избегнат задръстванията и откарват в пиене на кафе и седене на двора до обяд, и аз ги обикалям и дремя с тях в очакване да се натоварят и да тръгнат. Лятото пак идва и от сега имам запитвания😂
При мен се случваше лятото на вилата. Канех приятелки да ходим на плаж и разходки, обаче никой от гостите не си тръгваше когато беше казал предварително. Носеха плодове, зеленчуци, питиета, не идваха на готово и не си тръгват, ама няма може ли да останем, направо решили да си тръгнат утре, вдругиден😆 Едно две лета не каних никой и миналото лято поканих една приятелка с детето за неделя, тя дойде в петък и си тръгна в понеделник. Или обявават, че си тръгват сутринта да избегнат задръстванията и откарват в пиене на кафе и седене на двора до обяд, и аз ги обикалям и дремя с тях в очакване да се натоварят и да тръгнат. Лятото пак идва и от сега имам запитвания😂
Е какви са тези абстрактни разговори за хедонизъм и патологии с човек, който лежи пред телевизора и плюска ядки 
все едно дисертация ще защитавате.
Или темата е пързалка, или авторката живее в някаква паралелна вселена.
все едно дисертация ще защитавате.Или темата е пързалка, или авторката живее в някаква паралелна вселена.
А дали нещо дълбоко не те свързва с нея, но криворазбрано, нездравословно и от други времена?
Като общи семейни навързаности/зависимости/имоти/заеми/селски маталитат на силния местен владетел, та чак до синовете и внуците му?
Защото не прочетох да имате мили спомени от детството като братовчедки, общи интересни разговори или хоби, абсолютно нищо..
Не е критика към теб, а само покана за вътрешен анализ, дори и без да е необходимо да го споменаваш.
Като общи семейни навързаности/зависимости/имоти/заеми/селски маталитат на силния местен владетел, та чак до синовете и внуците му?
Защото не прочетох да имате мили спомени от детството като братовчедки, общи интересни разговори или хоби, абсолютно нищо..
Не е критика към теб, а само покана за вътрешен анализ, дори и без да е необходимо да го споменаваш.
Права сте. Има известна емоционална зависимост. Като деца и студентки бяхме близки - дори ходехме заедно на море. После аз се омъжих и преместих в София, тя остана несемейна.В течение на годините и двете много се променихме и вече нямаме нищо общо като теми за разговор, мироглед, та дори и ценностна система. Така, както в някои семейства настъпват след години непреодолими препятствия и хората се развеждат.Много пъти се опитах да говоря /принципно/ че не е добре да се подхожда егоистично към близките, че хедонизмът в крайният му вариант е патология, но винаги ми опонираше и не се съгласяваше. Казах и дори, че вече сме много различни и е много променена, на което отговори - че всички с годините се променяме. Проблемът дори съм го обсъждала с психолог,но пак не можах да намеря смелост да кажа кратко и ясно - вече не идвай.
Нейното не ми изглежда хедонизъм, а по-скоро самота в дълбоката провинция, вероятно и желание да си разнообразни ежедневието, да се похвали, че е била в София. И това е разбираемо.
Аз лично не деля хората на омъжени/неомъжени/разведени. Във всеки човек има нещо хубаво. Затова не мисля, че причината е в обективните промени, настъпили при вас, а при нея не. По-скоро сте били искрени една към друга като деца и юноши (но това е присъщо за тях), после то е изчезнало, защото всяка се е скрила зад своето статукво като зад барикада.
Психологът не виждам да е помогнал, аз на ваше място не бих дори започнала при психолог. По-скоро щях да я поканя, но уточнявайки, че е само за определено време 1/2 дни примерно, ако идва от по-далеч и само за 1 ден, ако е близо. Но през този ден бих прекарала времето с нея по-различно - истински, ненатежаващ разговор как живее, какво й харесва да прави, какво й тежи...
После ще се постарая да има и приятна атмосфера, някой хубав филм или забавно предаване, ще я заведа на нови места в града/нови преживявания, ще я увлека да приготвим заедно храната..
Така ще й покажа, че ние даваме смисъл на времето, не то на нас, ако е разбрала притчата, ще излезе от черупката си, но ще излезете и вие от вашата.
Ако не, ще си останете и двете като 2 пиленца, които нямат сила да клъвнат и излязат от собствения си затвор.. Нещо като излюпване за по-стойностно преживяване на взаимоотношенията. 🙂
ПС. Темата ми изглежда много странна..
Винаги сме имали вила, леглова база на морето, доста години и в Андалусия. Десетки желаещи да се самопоканят. Култът беше, когато живеех в Испания малко позната колежка ми се обажда от Барселона, където отишла за малко при някакъв, и ми обяснява, че след това идва при мен за няколко месеца, докато си намери работа. Излишно е да казвам, че и отказах, а и съм отказвала категорични на изключително много хора.
Просто кажи не, толкова. Нека се сърди и братовчедката и който иска. Не ходя на гости с преспиване по хората, не приемам такива гости. Случвало се е да каня, но от една-две покани човекът лесно се превръща в абонат и после смята, че си длъжен да го каниш отново и отново. Мерси.
Просто кажи не, толкова. Нека се сърди и братовчедката и който иска. Не ходя на гости с преспиване по хората, не приемам такива гости. Случвало се е да каня, но от една-две покани човекът лесно се превръща в абонат и после смята, че си длъжен да го каниш отново и отново. Мерси.
Е какви са тези абстрактни разговори за хедонизъм и патологии с човек, който лежи пред телевизора и плюска ядки все едно дисертация ще защитавате.
Или темата е пързалка, или авторката живее в някаква паралелна вселена.
все едно дисертация ще защитавате.Или темата е пързалка, или авторката живее в някаква паралелна вселена.
Кажете, правя ремонт, отивам на екскурзия, ще работя извънредно, няма да съм в града, или просто имам ангажимент.
Какви психолози, какви пет евро
Изобщо няма нужда да се обяснява. Не е удобно, не става и точка. Иначе започват да спорят и става още по-тегаво. Най-много харесвам аргумента, но аз мога да спя на дивана. Можеш, но аз не обичам някой да ми спи в хола. Изобщо, невероятно е колко хора нахалстват до безобразие, въпреки че ясно си им казал не. И като ще се разсърдят много важно, ами ако се разсърдиш ти?
Е какви са тези абстрактни разговори за хедонизъм и патологии с човек, който лежи пред телевизора и плюска ядки все едно дисертация ще защитавате.
Или темата е пързалка, или авторката живее в някаква паралелна вселена.
все едно дисертация ще защитавате.Или темата е пързалка, или авторката живее в някаква паралелна вселена.
Де да беше пързалка. Ама явно наистина живея в някакъв свой свят, като чета отговорите. Не се сърдя на никого. Хубаво е човек да чува и критика отвреме навреме и да се замисля.
Тя те знае каква си мека Мара и затова злоупотребява. Ще й докажеш, че си се променила, именно като й рекнеш категорично, че не е удобно и да не идва. Покажи малко характер. Явно това общуване не ти носи вече нищо, защо те е страх да го преустановиш? Най-големия риск е от това - да не се чуете и видите повече. Ако перспективата те блазни - имай смелостта да действаш. Иначе ще си я търпиш, а с времето тези хора стават още по-нахални.
За да стигнеш чак до психолог, защото не можеш да кажеш "НЕ" - явно наистина много те натоварва тази жена и ти блокира естествените реакции.
Една приятелка имаше братовчедка на покойния й мъж - даже не нейна братовчедка, която се натрисаше така "на гости". Приятелката ми така и не й каза колко й е неприятно, добре че жената сама се отказа, защото си намери гадже.
Не го разбирам, наистина. Хайде, тръгнало веднъж по грешен начин, ами прекрати го, ти си си по-мила от братовчедката, за теб кой да се погрижи, ако не ти самата?
Една приятелка имаше братовчедка на покойния й мъж - даже не нейна братовчедка, която се натрисаше така "на гости". Приятелката ми така и не й каза колко й е неприятно, добре че жената сама се отказа, защото си намери гадже.
Не го разбирам, наистина. Хайде, тръгнало веднъж по грешен начин, ами прекрати го, ти си си по-мила от братовчедката, за теб кой да се погрижи, ако не ти самата?