При нас вече отдавна не събираме пари. Който желае носи почерпка в службата,честитим, прекарваме известно време приятно заедно да отбележим повода. Събираме пари, когато празнуването е по-ангажиращо - обяд/вечеря в ресторант или празнуване в къщи. На много близки колежки обаче подарявам индивидуални подаръци.
Преди години имахме други обичаи, които бяха много тягостни. За всеки бонбон се тръгваше да се събират пари - за някои по 2-3 пъти в годината, за други, като мен тъй като нарочно излизам по време на РД в отпуска - нито веднъж. Имала съм случай, колега от друг отдел мина с кутия бонбони да почерпи за първокласник и веднага някой след него тръгна да събира пари. Често се случваше да ми звънне шефа: "Дай и за мен, ама двойно, аз като дойда ще ти ги върна". Докато дойдеше, забравяше и аз се озовавах с тройна сума за поредния рожденик/именник и т.н. Не че беше стиснат, защото често ни черпеше по заведенията без повод, ама много забравяше, а аз от неудобство нищо не казвах. И не само парите, ами нонстоп да търчиш да купуваш картички/работим в район без магазини/, да пишеш послания - създава някакъв стрес. В един момент ми писна и смея да кажа, че постепенно наложих практиката да не се събира, а когато сме поканени на заведение пускаме пликче, в което всеки слага според възможностите си, за да не се чувства никой задължен. Предпочитам да съм аутсайдер, вместо от неудобство да откажа да се измъчвам. Ама и досега някой като има РД шефа тихо ме пита - "Ще събираме ли нещо" и аз подскачам.......
Преди години имахме други обичаи, които бяха много тягостни. За всеки бонбон се тръгваше да се събират пари - за някои по 2-3 пъти в годината, за други, като мен тъй като нарочно излизам по време на РД в отпуска - нито веднъж. Имала съм случай, колега от друг отдел мина с кутия бонбони да почерпи за първокласник и веднага някой след него тръгна да събира пари. Често се случваше да ми звънне шефа: "Дай и за мен, ама двойно, аз като дойда ще ти ги върна". Докато дойдеше, забравяше и аз се озовавах с тройна сума за поредния рожденик/именник и т.н. Не че беше стиснат, защото често ни черпеше по заведенията без повод, ама много забравяше, а аз от неудобство нищо не казвах. И не само парите, ами нонстоп да търчиш да купуваш картички/работим в район без магазини/, да пишеш послания - създава някакъв стрес. В един момент ми писна и смея да кажа, че постепенно наложих практиката да не се събира, а когато сме поканени на заведение пускаме пликче, в което всеки слага според възможностите си, за да не се чувства никой задължен. Предпочитам да съм аутсайдер, вместо от неудобство да откажа да се измъчвам. Ама и досега някой като има РД шефа тихо ме пита - "Ще събираме ли нещо" и аз подскачам.......
аз си казах, даже няколко пъти. Върна ми ги.