- Публикувана: 15 ян. 2026, 09:09 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2026, 09:51 ч.
Пазарът на недвижими имоти в БЪЛГАРИЯ, какво се случва реално-тема 95
... Живеех на места, на които не бих могла да си позволя да си купя...
Обикновено е така, под наем е едно, но стигне ли се до купуване повечето хора не успяват да купят на същата локация, тип жилище и пр. Плюсовете на живота под наем, като сме на темата
Крис, пак бъркаш математиката.
Имам не само едно дете.
И нищо наготово няма да получат. И го знаят, и не ми се сърдят.
Мама инвестира в бляскави старини в луксозен старчески дом, за предпочитане в Швейцария, в който ще играе шах с други пенсионирани инвеститорки, ще ги слуша как свирят Бах на пианото, и ще си припомня немския
Разбира се, преди това ще профука голяма част от наследството по скъпи дестинации.
Имам не само едно дете.
И нищо наготово няма да получат. И го знаят, и не ми се сърдят.
Мама инвестира в бляскави старини в луксозен старчески дом, за предпочитане в Швейцария, в който ще играе шах с други пенсионирани инвеститорки, ще ги слуша как свирят Бах на пианото, и ще си припомня немския
Разбира се, преди това ще профука голяма част от наследството по скъпи дестинации.
Ама ще продължиш да пишеш във форума нали? Можем да се обзаложим, че това няма да стане. И две деца да имаш, пак имаш 4 апартамента, плюс тези на баби и дедовци. Май твоята математика не излиза. Аз лично не бих чакал да се пенсионирам, за да ходя по лукс почивки, но ти си знаеш. И лукс почивки не са ходене до далечна екзотична дестинация.
Аз и сега ходя, макар че е трудно да ходиш някъде за дълго, когато имаш дете в училищна възраст и куче, което се разхожда два пъти на ден. Но гледам да не се заседявам. Обожавам да пътувам и парите, дадени за преживявания, не ми се свидят.
От баби нямам нищо. Няма и да имам.
Майка ми също има само едно жилище, две деца и трима внуци.
Разбира се, че бих помогнала на децата да купят нещо свое, но подобно разбиране за живота е далеч от моите представи:
Това за старческия дом го написах съвсем сериозно, защото не искам да товаря децата си с непосилни домашни грижи. Колкото повече остаряваш, толкова повече пари трябва да имаш, защото по-важно от здравето няма, а поддържането на добро здраве може да бъде много скъпо понякога.
От баби нямам нищо. Няма и да имам.
Майка ми също има само едно жилище, две деца и трима внуци.
Разбира се, че бих помогнала на децата да купят нещо свое, но подобно разбиране за живота е далеч от моите представи:
лежат като фикуси в 5 стайния на жълтите павета в ледената стая и протеклия покрив - ама стиска...
Това за старческия дом го написах съвсем сериозно, защото не искам да товаря децата си с непосилни домашни грижи. Колкото повече остаряваш, толкова повече пари трябва да имаш, защото по-важно от здравето няма, а поддържането на добро здраве може да бъде много скъпо понякога.
Аз пък нищо не отлагам за старини, не спестявам, въобще живея ден за ден. Животът е един, а и никога не знаеш колко дни имаш. Живее се докато си млад.
Междудругото имам доста съседки в порядъка 80-92 години. Ни една не е легнала някой да я обгрижва. Живеят сами, имат си къщи с двор и се оправят. Чат пат децата им ги наглеждат, а космически суми за старини не харчат. Които имат сили, пътуват с пенсионерския клуб.
Такъв живот повече ми харесва от старчески дом. Вече ако си на легло, хоспис, то е ясно, ама ако мога да си ходя до магазина, предпочитам вкъщи.
Междудругото имам доста съседки в порядъка 80-92 години. Ни една не е легнала някой да я обгрижва. Живеят сами, имат си къщи с двор и се оправят. Чат пат децата им ги наглеждат, а космически суми за старини не харчат. Които имат сили, пътуват с пенсионерския клуб.
Такъв живот повече ми харесва от старчески дом. Вече ако си на легло, хоспис, то е ясно, ама ако мога да си ходя до магазина, предпочитам вкъщи.
Лукс е да имаш време по принцип (т.е всеки ден), добър сън и добра храна. Разликата е огромна и никакви имоти и акции не могат да го компенсират. Могат да бъдат начин за постигането му разбира се, но иначе поне за мен не си струва. Преди се прибирах към 8 вечерта и тепърва понякога трябваше да пазарувам и т.н., сега приключвам към 3,4 следобед и газ към плажа, планината, СПА- то или просто отивам с колелото някъде да си гледам розовото фламинго и да пия бира. Ако някой успява чрез имоти да си осигури готин живот спрямо своите разбирания, защо не. Все тая какво ще стане след 20 години.
приключвам към 3,4 следобед и газ към плажа, планината, СПА- то или просто отивам с колелото някъде да си гледам розовото фламинго и да пия бира. Ако някой успява чрез имоти да си осигури готин живот спрямо своите разбирания, защо не. Все тая какво ще стане след 20 години.
Моите колежки на работата са 2/3 жени, имаме (да не се обиди някой от термина) доста стари моми и бездетни - гледат си живота като съфорумката. Имаме разбира се и с по 2 деца, даже една с 3, повечето с по 1.
Всеки да си живее живота както го разбира, ама при това положение да инвестираме в имоти, че на старини да ги даваме под наем на следващото поколение (дето е наполовина, а скорошните набори и 1/3 от нашето) не ми се струва перспективно.
