- Публикувана: 15 ян. 2026, 12:23 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2026, 17:51 ч.
Гостоприемство и кой плаща за него
Когато каня гости в къщи или на ресторант плащам всичко. Не мога да си представя, че някой не го прави. В описаната история аз не бих седяла докрай, бих си тръгнала. Бих прекратила всякакви контакти с тия хора, без да ме интересува кой крив, кой прав. Би било абсурдно да ми седнат пак на масата.
Що за приятели са тези, които са нощували у вас, хранили сте ги и сте ги поили, водили сте ги на ресторант, а те дори с една вечеря не могат да ви нахранят? Отвратително отношение, и не е виновен само мъжът. Да накарат гост от друг град да търси и поръчва храна, просто нямам думи. С малко дете е трудно, но това не оправдава елементарната липса на възпитание.
Не бих казала, че сме по-добре финансово. Горе-долу равностойни са нещата. Може би наистина моментът не е бил подходящ. Но то по тази логика никога няма да има такъв. Тя откакто заживя с него, рядко намира време да се видим. И в тези редки случаи е изключително сърдечна. Аз заради едно неловко гостуване няма да я зачеркна с лека ръка.
Няма да изпадам в сравнения кой как си изкарва прехраната. Възможно е пък в техните очи ние да сме някакви прахосници и твърде големи купонджии. Но в нея определено виждам голяма промяна отпреди. Нормално е да се изместят приоритетите. Аз също имам чувството, че той поради някаква причина не ни харесва, макар и винаги да сме ги посрещали като скъпи гости. Няколко случки ми навяват такива мисли и тази съвсем ми го затвърди. Сигурно ще я питам някой ден, когато сме само двете. Колкото до детето - нашето е на същата възраст - не чак бебешка и от малък сме го научили на гостоприемство, по екстровертен тип е и иначе. Тяхното дете у тях се държа враждебно (отдадох го разбира се на сънеността или пък под давление на бащата), а у нас се забавлява много. Аз при една камара гости успях и да сготвя, и да сервирам, и за децата да се погрижа, но на мен моите момчета ми помагат.
Няма да изпадам в сравнения кой как си изкарва прехраната. Възможно е пък в техните очи ние да сме някакви прахосници и твърде големи купонджии. Но в нея определено виждам голяма промяна отпреди. Нормално е да се изместят приоритетите. Аз също имам чувството, че той поради някаква причина не ни харесва, макар и винаги да сме ги посрещали като скъпи гости. Няколко случки ми навяват такива мисли и тази съвсем ми го затвърди. Сигурно ще я питам някой ден, когато сме само двете. Колкото до детето - нашето е на същата възраст - не чак бебешка и от малък сме го научили на гостоприемство, по екстровертен тип е и иначе. Тяхното дете у тях се държа враждебно (отдадох го разбира се на сънеността или пък под давление на бащата), а у нас се забавлява много. Аз при една камара гости успях и да сготвя, и да сервирам, и за децата да се погрижа, но на мен моите момчета ми помагат.
Той се е мотал с часове с детето с цел, когато се върне да сте се разкарали. Обаче.може би на приятелката ви и се е искало да се видите.
Гадно ми стана и на мен, като си го представих. Аз съм също темерут и интроверт, но не бих погодила такъв номер. Сърце няма да ми даде да обидя ММ. Ние се виждаме с приятелите с отделно. Всеки с неговите. Но ако се наложи, не съм пълен идиот, ще се представя на ниво.
Този човек, не е само затворен, той е и използвач и е стиснат. Много важен, но няма проблем да яде на аванта.
Гадно ми стана и на мен, като си го представих. Аз съм също темерут и интроверт, но не бих погодила такъв номер. Сърце няма да ми даде да обидя ММ. Ние се виждаме с приятелите с отделно. Всеки с неговите. Но ако се наложи, не съм пълен идиот, ще се представя на ниво.
Този човек, не е само затворен, той е и използвач и е стиснат. Много важен, но няма проблем да яде на аванта.
Снощи реших да погледна как са цените в това заведение, в което възнамеряваше домакинята да ни води, защото имаше нещо по-така фръц в него. Само за една бира щяха да дадат повече пари, отколкото за поръчаната пица. А, да, а пицата пак аз трябваше да реша каква да е. Нищо, че не е за мен 
Много странни човешки отношения в тази тема в последно време. Имам приятели от 30 +години, с приятелите на мъжа ми се знаем от 20+, веднъж не е имало недоразумение или неясна ситуация.
Аз веднага гласувах "домакините плащат" и мисля, че принципно така е редно. Не всеки винаги може да готви, като имаш гости дали поръчана храна, дали сготвена, грижата е на домакина. Ако се събираме голяма група за Нова година Напр, се разпределяме кой какво да приготви и то защото е по-трудоемко, не толкова заради парите. Иначе, за проста уговорка да се видим на заведение, всеки си плаща,ако няма конкретен повод някой да черпи. Но ако дойде мой приятел от друг град, дали у нас, дали на заведение, няма да позволя да плати.
В описаната случка обаче, има детайли. Авторката е имала работа в друг град от нея или от приятелката е дошла инициативата за виждане? Описаната случка на мен ми говори, че у "домакините" не е имало особено желание за среща. Не резервират, а е предколедно време, в което знаете, вървят фирмени банкети. Нямат храна у тях, мъжът се бави два часа детето да се наспи, това пък е толкова странно, че няма и накъде. Заспивало е моето дете в колата, продължаваме си пътя, ако ще да спи, ако ще да се събуди и обикновено се събуждаше при пристигане. Най-вероятно всячески са се стремили да избегнат това гости. Аз се чудя на мъжа на авторката как не е казал "Хайде да си тръгваме" докато още сте чакали домакина с детето.Или поне докато сте се моткали безцелно. Явно, всякак са се стремили да избегнат това гостуване, дали по лична причина между тях, дали мъжът нещо не ви харесва, няма значение.
Плащането е най-малкият проблем в случая, по-голям е, че въобще не е ясно приятели ли сте.
От друга страна ми е странно, че има семейства, в които не се доизказват нещата. Домакинята би трябвало да е наясно с мъжа си иска ли той или не общуване с гости.
А такива отношения хък, мък, ами нямам ядене, ами нямам резервация, ами незнамсикакви си, ставам и си тръгвам. По някаква причина, това не е желано приятелство.
Аз веднага гласувах "домакините плащат" и мисля, че принципно така е редно. Не всеки винаги може да готви, като имаш гости дали поръчана храна, дали сготвена, грижата е на домакина. Ако се събираме голяма група за Нова година Напр, се разпределяме кой какво да приготви и то защото е по-трудоемко, не толкова заради парите. Иначе, за проста уговорка да се видим на заведение, всеки си плаща,ако няма конкретен повод някой да черпи. Но ако дойде мой приятел от друг град, дали у нас, дали на заведение, няма да позволя да плати.
В описаната случка обаче, има детайли. Авторката е имала работа в друг град от нея или от приятелката е дошла инициативата за виждане? Описаната случка на мен ми говори, че у "домакините" не е имало особено желание за среща. Не резервират, а е предколедно време, в което знаете, вървят фирмени банкети. Нямат храна у тях, мъжът се бави два часа детето да се наспи, това пък е толкова странно, че няма и накъде. Заспивало е моето дете в колата, продължаваме си пътя, ако ще да спи, ако ще да се събуди и обикновено се събуждаше при пристигане. Най-вероятно всячески са се стремили да избегнат това гости. Аз се чудя на мъжа на авторката как не е казал "Хайде да си тръгваме" докато още сте чакали домакина с детето.Или поне докато сте се моткали безцелно. Явно, всякак са се стремили да избегнат това гостуване, дали по лична причина между тях, дали мъжът нещо не ви харесва, няма значение.
Плащането е най-малкият проблем в случая, по-голям е, че въобще не е ясно приятели ли сте.
От друга страна ми е странно, че има семейства, в които не се доизказват нещата. Домакинята би трябвало да е наясно с мъжа си иска ли той или не общуване с гости.
А такива отношения хък, мък, ами нямам ядене, ами нямам резервация, ами незнамсикакви си, ставам и си тръгвам. По някаква причина, това не е желано приятелство.
Явно и заведението са нямали намерение да плащат и да има нещо не на място в поведението им.Ако не искаш гости има 1001 начина да отмениш гостуване,дори мога да приема пълната липса на гостоприемство и да ти сложат само едно кафе на масата но да те накарат да им поръчаш и платиш вечеря в техния дом,вече минава границата.
Аз лично такива приятелски отношения не мога да приема,човек може да е възпитан и тактичен въпреки финансови или д-р.затруднения.
Аз лично такива приятелски отношения не мога да приема,човек може да е възпитан и тактичен въпреки финансови или д-р.затруднения.
Дори при разминаване в мненията за приятелите на половинката и половинките на приятеля, има начин, когато има желание.
На моя приятелка мъжът ù е неприятно парче, но тя си го търпи. Когато излизаме, винаги предупреждавам да е по женски. Тя все бърза и има не повече от два часа с пътя, защото той мрънкал как трябвало да гледа детето - ама от типа мрънкане ‘аз вчера му отделих час повече, докато ти си на зъболекар’. Един път доведе детето, въпреки уговорката по женски, защото баща му се запънал, че много го бил гледал. И тя се оплаква от него, и аз съм си казала мнението за тези изпълнения. Засега излизаме , пък ще видим.
Бих говорила с жената , ако сме наистина толкова близки, да си знам занапред какво да очаквам.
На моя приятелка мъжът ù е неприятно парче, но тя си го търпи. Когато излизаме, винаги предупреждавам да е по женски. Тя все бърза и има не повече от два часа с пътя, защото той мрънкал как трябвало да гледа детето - ама от типа мрънкане ‘аз вчера му отделих час повече, докато ти си на зъболекар’. Един път доведе детето, въпреки уговорката по женски, защото баща му се запънал, че много го бил гледал. И тя се оплаква от него, и аз съм си казала мнението за тези изпълнения. Засега излизаме , пък ще видим.
Бих говорила с жената , ако сме наистина толкова близки, да си знам занапред какво да очаквам.
Приемете, че мъжът не просто е ръб, а е и склонен да саботира без оглед на "какво ще кажат хората", даже може да има за цел точно това - тяхната двойка да бъде обсъждана в кофти светлина и по този начин да изолира жената от нейната среда. Няма как да промените неговото отношение към вас. Ако жената ви е скъпа и близка, не я изоставяйте заради него.
Да, и според мен имаше известен момент на саботаж с това чакане за наспиване.
Ако не искам да шетам на някого - резервирам предварително заведение, като преди това съм го изкоментирала с въпросните приятели и го избера такова, че поне нашата сметка да можем да поемем.
Ако пък предпочитам да сме у нас ( както тя прецени, че за детето ще е по-спокойна), а нямам пари да поръчвам от заведение - мятам едни кюфтета или пържоли във фурната и готово. Мен редовно са ме спасявали от непредвидени гости кюфтетата. Защото у нас често се случва някое посещение уж само за кафе, да прерасне във оставане за вечеря.
Ако пък усетя, че половинката не е ОК с тия гости, излизам с хората за няколко часа и после се прибирам да му гледам натумрената физиономия.
Скрит текст:
За мен вариантите, ако считам момента за неподходящ са - намирам веднага причина за отказ или казвам, че имам време само за кафе - и то навън, за да мога да си тръгна, когато преценя.А уж детето им отдавна не спяло на обяд. Не, че не може да се случи инцидентно. Нашият обикновено винаги заспива в колата и като спрем или се събужда, или татко му го пренася заспал у нас. Онзи, извинете е 2 метра мъж - толкова не може да пренесе едно 5 годишно. Чак ми стана смешно като чух, че е стоял в колата толква време, чакайки то да се наспи. Не е ли станало хладно в тази кола, не го ли е хванал съклета, само той си знае.
Аз съм имала връзка с човек, на който яко му куца социалната игра и на всичкото отгоре е стиснат - доста си приличат с този и затова искрено я съжалявам нашата приятелка, но пък тя засега само е загатвала, че нещата не са чак розови, не е искала обаче да се задълбочава в това какъв точно ѝ е проблемът. Но то колкото и да го крие човек, се вижда.
Наше беше предложението да се видим, нали все пак ние ще ходим в техния град - ние се обадихме.
Имахме случай, в който по здравословни причини бях в предишния град, в който живееха още преди да се роди детето им. Особено ме впечатли тогава, че тя предпочете да дойде при мен в клиниката да пием кафе, вместо да ме покани след това у тях. Не че е задължително, но аз явно все подхождам, сравнявайки с това, какво аз бих направила. Друга наша близка, с която също са приятелки, сподели, че даже с преспиване са я поканили при едно нейно пътуване. Тя например е с много добро мение за този мъж, а аз съм вече с големи резерви, да не кажа, че ми стана откровено неприятен. Но още тогава ми светна, че или след нейното приспиване онзи е казал - край - никакви гости, или конкретно към нас има неприемане. А като помня, още като бяха гаджета, понеже често се случваше да сме си на вилата уикендите, им бяхме предложили той като я посещава в нашия град, ако нямат къде да преспят, да идват у нас. Даже бяхме готови и ключове да им извадим.
Назад във времето пак имаше случай, бяха идвали в нашия град и разбирам от същата близка, че са ходили на кафе всички жени от компанията, освен мен. Много обидно ми стана тогава, и попитах: Е как никоя от вас не се сети да ми се обади? - Ами, решихме, че сигурно няма да искаш. И тогава си направих извода, че явно ние сме желана компания, само когато каним ние и черпим. Явно не съм била на грешен път.
Аз съм имала връзка с човек, на който яко му куца социалната игра и на всичкото отгоре е стиснат - доста си приличат с този и затова искрено я съжалявам нашата приятелка, но пък тя засега само е загатвала, че нещата не са чак розови, не е искала обаче да се задълбочава в това какъв точно ѝ е проблемът. Но то колкото и да го крие човек, се вижда.
Наше беше предложението да се видим, нали все пак ние ще ходим в техния град - ние се обадихме.
Имахме случай, в който по здравословни причини бях в предишния град, в който живееха още преди да се роди детето им. Особено ме впечатли тогава, че тя предпочете да дойде при мен в клиниката да пием кафе, вместо да ме покани след това у тях. Не че е задължително, но аз явно все подхождам, сравнявайки с това, какво аз бих направила. Друга наша близка, с която също са приятелки, сподели, че даже с преспиване са я поканили при едно нейно пътуване. Тя например е с много добро мение за този мъж, а аз съм вече с големи резерви, да не кажа, че ми стана откровено неприятен. Но още тогава ми светна, че или след нейното приспиване онзи е казал - край - никакви гости, или конкретно към нас има неприемане. А като помня, още като бяха гаджета, понеже често се случваше да сме си на вилата уикендите, им бяхме предложили той като я посещава в нашия град, ако нямат къде да преспят, да идват у нас. Даже бяхме готови и ключове да им извадим.
Назад във времето пак имаше случай, бяха идвали в нашия град и разбирам от същата близка, че са ходили на кафе всички жени от компанията, освен мен. Много обидно ми стана тогава, и попитах: Е как никоя от вас не се сети да ми се обади? - Ами, решихме, че сигурно няма да искаш. И тогава си направих извода, че явно ние сме желана компания, само когато каним ние и черпим. Явно не съм била на грешен път.
Ако не искам да шетам на някого - резервирам предварително заведение, като преди това съм го изкоментирала с въпросните приятели и го избера такова, че поне нашата сметка да можем да поемем.
Ако пък предпочитам да сме у нас ( както тя прецени, че за детето ще е по-спокойна), а нямам пари да поръчвам от заведение - мятам едни кюфтета или пържоли във фурната и готово. Мен редовно са ме спасявали от непредвидени гости кюфтетата. Защото у нас често се случва някое посещение уж само за кафе, да прерасне във оставане за вечеря.
Ако пък усетя, че половинката не е ОК с тия гости, излизам с хората за няколко часа и после се прибирам да му гледам натумрената физиономия.
Препоръчани теми