Гостоприемство и кой плаща за него

Приятелите от миналото не остават за цял живот. Правили сте си мили неща един за друг. Ами хубаво, ама това време е минало вече, хората се променят. Няма нужда да се напада мъжът й, темерут бил и т.н. Основната вина е точно на т.н. приятелка. Да се продължават контакти с нея все едно съвсем да не се уважаваш. Никога не бих я видяла повече, ако ще да съм крайна.

Да, и аз бих гледала това.
Имам приятели буквално от детинство, имам и една приятелка от студентските години, имало е приливи и отливи, но си запазихме приятелствата. Не се виждаме семейно с тях.

Самата приятелка е можела да намери правилен подход да ви отпрати, вместо да се чуди как да ви накара сами да се откажете от гостуването вечерта с оправдания, че е късно, че няма храна и т.н., очаквайки вие да се сетите сами, че явно са искали да се приключи вече със срещата.
Можела е след разходката да ви предложи да ви изпратят до квартирата и готово.
Ама тя хем не е искала контрата д е в нея, хем е увъртала, очаквайки да разберете намека.

Ами както в съседната тема-на братовчедката и тежи, но посреща братовчедката си, защото са били близки някога. И не смее да и откаже. А гостенката не се сеща, че причинява неудобство.
В тази тема макар че гостите си плащат, нещо, което намирам нелогично и неправилно, пак не са се "усетил", че по някаква причина причиняват неудобство. Идеята за виждане е дошла от авторката, домакинята я е приела, на думи е направила "план", но всичко говори за нежелание за комуникация.

Да де, ама то нямаше ли да е малко тъпо, когато тя каже. "Предлагам да отидем на еди кое си заведение, тъй като не съм се подготвила с вечеря", аз да изтърся. "Добре тогава, щом не си, пием едно кафе и си тръгваме." Или когато се оказа, че няма места, да кажа: "Ами щом няма да сме в този ресторант, да приключим срещата дотук." Все едно само за ядене и пиене сме се видяли.
Комуникация имаше и разговори най-различни с нея, но не и по темата къде ще отидем за вечеря, след като няма да е в този ресторант. А за мен, това, че тя назова конкретно име на заведение в началото, говори, че все пак е искала да се видим, защото е мислила къде може да отидем. Затова хаотичното развитие на нещата на мен повече ми говори, че нещо в тяхната вътрешна семейна динамика обърна плановете, а не че изначално не е искала да прекараме втората половина на деня заедно. За него не смея да твърдя, защото ми е много извън всички норми на поведение, които са ми известни, та да мога да преценя кой, защо и кога изобщо му е приятен.

Попрескочих малко, но честно казано не разбирам какво те притеснява. Разбрали сте се да се видите на заведение, където щяхте да си разделите сметката, или всеки да плати своята. Поради забавянето във времето и липсата на подходящо заведение, сте вечеряли у тях поръчана храна, където пак сте си разделили сметката - горе долу. Ти очакваше тя да плати, защото масата се слага у тях ли...

Ако се бяхте разбрали от самато начало да им гостувате на вечеря, сигурно щеше да се подготви жената, но вие сте се разбрали друго.

По-рано от този момент с повторното излизане трябваше да си тръгнете, още докато сте чакали мъжа. Или поне  след като не сте намерили заведение, "благодаря, довиждане!". Не е било нужно пак да ходите у тях при очевидно нежелание за комуникация или дори и да е било инцидентен проблем.

Ами не, защо, поръчали са си храна и са я платили, каква е разликата, ако са я яли в заведение. Авторката пак щеше да плати, предполагам. Според нейния разказ са отишли у приятелката, защото не са намерили заведение, наясно, че тя не е приготвила храна, както и първоначално са се разбрали.

Не знам откъде идва цялата неловкост и недоволство. За мен си е окей - връщате се там, защото не сте намерили къде да седнете, избирате и поръчвате храна, поделяте сметката и си гледате кефа. А вие някакви сте се ослушвали кой да плати...

Не е храната проблем, а цялата хаотична организация, както и мотаенето на мъжа домакин. За мен би било обидно.

Абсолютно не! Макар и заглавието на темата ми да навява мисли за това. Просто не исках само този случай да коментираме в нея, но така се получава. Написах ясно кое ме смути и докачи - че имаше презастраховане в случай, че не се сетим да платим. Честно казано храната ми е най-малкия дерт в тази история. Аз се възстановявах от гастрит в този момент и дори и една филия хляб да беше сложила, щях да съм ОК. От въпросното суши изядох минимално количество.

Ирис, не си прочела всичко, но импровизираш по темата. Още в началото писах, че аз бяхме готови така или иначе да си платим с ММ - ние сме много далеч от това да чакаме храна на аванта и който и да питаш от познатите ни, ще ти го каже. И изобщо не съм се ослушвала, а поръчах храна от две места напосоки, че не намерих заведение, което да предлага и едното, и другото , а и защото не познавам заведенията там и накрая без никой да ни кара, извадихме пари и ѝ дадохме да ги даде на доставчика. От тяхна страна имаше ослушване и пълна липса на съдействие - поне да предложат добре изпитани заведения. Защото пицата например се оказа пълен буламач. Обаче въпреки всичко ми е интересно, ако пицата и сушито бяха от едно място, дали пък нямаше цялата вечеря да платим ей така, щото сме се натресли и сме причинили огромното недоволство да отидем в почивен ден, като никой не изглеждаше като да е особено зает с нещо неотложно, освен единият да дреме в колата, чакайки детето да се наспи. И по същата логика бих могла да попитам - те като искаха да ходят на заведение, там нас ли щяха да чакат да платим. Но те и на заведение са малко така - той си поръчва нещо стабилно, тя някакъв аламинут и после започва да пита другите: "Може ли да си бодна, само да опитам? " И всеки път като има калмари примерно -  ами явно обичаш калмари, поръчай си. Някой с порция 5 калмара на кръст като си боднеш два пъти да опиташ, ще се наложи пак да поръчва, за да опита той.

Ама нали не е било така?
Още от начало е нямало места, после е станало късно и накрая тя е видяла, че не ви се тръгва и е предупредила, че няма храна. Даже тук е трябвало вие да реагирате, че уговорката е била за заведение и сте ок да поръчате заедно от вън и заедно да платите. Само масата да се смени един вид, както написа Ирис.
Може хората да са финансово притеснени, щом скоро са купили и обзавели жилището си и затова да са искали навън, за да си поеме всеки своите разходи.
Грешката им е, че са увъртали през цялото време, а вие не сте попитали.
Даже не сте питали как се променя планът още със забавянето на мъжа.
Промяна с 2 часа на планове за вечерта хич не са малко.

Ами случва се и да се обърка организацията с малко дете. Мъжът е закъснял, детето е било кисело. Но в края на краищата сте осъществили срещата, само дето не сте намерили къде да седнете.  Жената не е имала какво да сложи, което е било ясно когато сте се връщали у тях, следователно ще ядете каквото поръчате.  Вие сте си избрали суши - тя е казала окей вземи повече. Мъжът е искал пица, поръчал е пица. Вие сте си платили сушито, те пицата. Е, да е изяла малко от вашето суши...

Авторке, самият факт, че приятелката ти не е сметнала за нужно да направи резервация говори достатъчно. За това не е виновна нито тяхната вътрешна семейна динамика, нито нещо друго. Само и единствено приятелката ти, която не си е направила труда да се обади и да направи резервация.

След като поведението на нейния мъж ти е извън всички норми на поведение, защо се съгласяваш на семейно излизане, а не само по женски?

На мен ми се струва, че сте разочаровани, защото сте очаквали да бъдете посрещнати както вие го правите у вас, но от самото начало се е знаело, че уговорката не е такава.  В случая гостоприемството е било  поради липса на място в заведение, а не по предварителна покана, домакинята не е била подготвена да извади вечеря, нито да плати цялата и очевидно не е била по-наясно от вас по отношение на качеството на храната за вкъщи, която се предлага в района.

Явно сте останали с недобро чувство, което е жалко. Но намесят ли се пари и сметки в приятелството обикновено така става.

Много е трудно да се търси реципрочност и паритет в отношенията с приятелите. Даже бих казал, че е невъзможно и ненужно.
Тук резултатът е налице, макар и авторката да не си го признава открито.