Публикувана: 15 ян. 2026, 12:40 ч.
Последно мнение: 17 ян. 2026, 17:46 ч.

Съпруга ми не желае още едно дете

4 242
155
12

Отговори

1
...
6
7
8
...
11
Всички

# 90 16 ян. 2026, 10:24 ч.

Варна
Мнения: 38 643

Цитат на: Черна станция в чт, 15 яну 2026, 23:05

Тук не става дума само за него и нея, а и за детето.

Поддържам. Имам близка приятелка с две големи сестри, с голяма разлика са те двете спрямо нея, нещо около тук описания случай. Повярвай, толкова подводни камъни има, че ще се смаеш. Проблеми, за които никога не би се сетила, ако не си била в тази позиция и с които ще се сблъска най-малкото ти дете, ако имаш такова. За капак и родители, които навлизат в пенсионна възраст, когато то е около пълнолетие. Няма да навлизам в подробности, не искам да изнасям лични неща, но нещата хич не са цветя и рози.

# 91 16 ян. 2026, 10:28 ч.

София
Мнения: 15 927

Съвършено нормално е, когато децата ти пораснат да ти се иска пак да имаш малки деца, вече знаеш повече, можеш да дадеш повече, искаш да върнеш играта отначало. Почти всички на ръба на последния шанс преди климактериума имаме подобни пориви. Вече въпросът е във всичко останало и колко е подходящо и разумно според обстоятелствата, защото това ще си е цял човек, който трябва да се изгледа от до.
Имам доста познати и аз с малко дете между 40 и 50, и честно казано, единици наистина се справят. Повечето знание често е капан и повод за много стрес. Ако темпераментът и характера на човека позволяват спокойно да се справи, ако и двамата родители го искат ок, но иначе е рецепта за кошмар.
Подценяваме тук и спонтанния аборт на авторката, който тя преживява много тежко, това също е нормално. И призивите за терапия се приемат като "изкарахте я психично болна". 21-ви век мисля, че е нелепо да се твърди подобно нещо. Просто човек понякога по-трудно се справя сам с преживяното и може да му се помогне. Ама не някой да му обясни колко е ненормално да иска дете, а кое е в повече и изглежда или е фиксация и явно пречи в ежедневието и отношенията.

# 92 16 ян. 2026, 10:32 ч.

София
Мнения: 19 174

Бояна, права си. Ами ако забременее и пак загуби детето? Как ли би го понесла? На тази възраст има много лоша статистика за износените до края бременности. Това може много по-лошо да ѝ се отрази. А и после мъжът ѝ може да натяква, че ето, тя е виновна, че се занимава с глупости.

# 93 16 ян. 2026, 10:35 ч.

Мнения: 13 607

Между последното дете и сегашния момент има 16 години, в които не е забременяла "случайно", въпреки по-младите години и завишения ферилитет на младоста. Явно няма нищо случайно в случайното забременяване СЕГА!

# 94 16 ян. 2026, 10:38 ч.

SF
Мнения: 26 290

Цитат на: Fever Ray в пт, 16 яну 2026, 10:20

Писах нагоре. Средата ни е такава. Хора, които като млади родиха по 1-2 деца (единици останаха без деца), после се отдадоха на кариера, работа, израстване. И на голяма възраст, когато постигнаха останалите си цели, родиха още по 1-2 малки.
Иначе и нашите големи деца си живеят своя живот, ние също, пътуваме, спортуваме. Свободни сме. Но нагласата ни е такава, че винаги сме имали малки деца и това ни харесва. На нас не ни се е променило ежедневието, защото след първите 2 породени, средно на всеки 7 години сме имали по 1 бебе.

С тебе си говорим едно и също. Да, при тебе е така.
Ние пък с доста приятели сменихме отношенията, когато едни от нас имаха 1-2 деца, независимо с каква разлика, а другите си хойкахме и се срещахме редовно след работа, за да затваряме заведенията. Лично аз преминах през доста дълъг период на постепенно отдалечаване, когато приятелите ми имаха малки деца и аз трябваше да се съобразявам изцяло с този факт - отменяхме си срещи в последния момент, защото няма кой да гледа децата, вече не бяхме подходяща компания за море, търсеха си други приятели заради децата, ходех по детски рождени дни с топчета и феички, разговорите на такива места са само за деца... На тях пък не са им интересни моите несемейни проблеми и така....

# 95 16 ян. 2026, 10:42 ч.

София
Мнения: 19 174

Разбрах те.
Тук обаче това е най-малкият проблем.
Ако и двамата имаха желание, щяха да намерят своя начин и щяха да с доволни.
Тук единият иска на всяка цена, без да обмисля плюсове и минуси. Поне не видях подобни разсъждения. Другият категорично отказва, дори на цената на евентуална раздяла.
Няма смисъл от примери "за" или "против", защото няма консенсус между тях. Даже обмисляне няма. Та настоява, той отказва. Това е.
Насила не става.

# 96 16 ян. 2026, 10:50 ч.

Мнения: 5 308

Дамата нека сама си отговори, спонтанният аборт, в следствие на какво е. И дали с асистирана репродукция би се преодолял проблемът. Освен, че яйцеклетките на тази възраст не са със супер качество, то и за сперматозоидите важи съвсем същото.
А осиновяваме на дете, предполагам се мечтае за бебе или до 3-4 годишно е почти мисия невъзможна. За произход на детето изобщо няма да питам, какви са очакванията.
Изобщо целият зор е много нелогичен и недообмислен.

# 97 16 ян. 2026, 10:53 ч.

София
Мнения: 19 174

Репродуктивната медицина на тази (и на никоя) възраст не дава гаранции нито за забременяване, нито за износване на бременността.
И рядко хора,копнеещи за собствено дете, биха приели осиновено такова. Нищо общо няма между двете неща. Камо ли за нежелаещия изобщо дете. Т.е. не вярвам и за двамата да стои такава опция.

# 98 16 ян. 2026, 10:56 ч.

Мнения: 5 308

На мен това ми е пределно ясно, но има хора които се заблуждават, че това е решение на проблема. И изобщо нямат идея, за какво иде реч.

# 99 16 ян. 2026, 10:56 ч.

Бургас
Мнения: 3 959

Авторке, ако толкова силно искаш да обгрижваш дете, може да станеш и приемен родител /и без това не достигат/, а и не е нужно съпругът да участва, в смисъл само единият от семейството може да стане приемен родител. Е, добре е да е съгласен, все пак...но не е задължително условие за кандидатстване.

# 100 16 ян. 2026, 10:57 ч.

Мнения: 5 308

Горкият човек..

# 101 16 ян. 2026, 10:58 ч.

София
Мнения: 19 174

Авторката иска да има нейно дете, не да обгрижва което и да е. Аз поне с това впечатление останах.

# 102 16 ян. 2026, 11:01 ч.

Мнения: 29 602

Цитат на: Fever Ray в пт, 16 яну 2026, 10:53

И рядко хора,копнеещи за собствено дете, биха приели осиновено такова. Нищо общо няма между двете неща. Камо ли за нежелаещия изобщо дете. Т.е. не вярвам и за двамата да стои такава опция.

Не каза ли авторката, че е говорила с мъжа си и за осиновено дете?

Да, върнах се, предлагала е, правилно съм запомнила.

# 103 16 ян. 2026, 11:04 ч.

Мнения: 25 391

Цитат на: Люта чушка 2026 в чт, 15 яну 2026, 12:40

Здравейте.Пускам тази тема, защото ми е интересно мнения и виждане по темата от непознати хора.
Ще ви разкажа накратко историята. На 44 години съм,съпруга ми е на 45 години .Женени сме от повече от 20 години и имаме две прекрасни деца на 21 и 16 години. Живеем в пълно разбирателство.Никога сме нямали разногласия за отглеждане на децата,битовизми...Всичко се случваше леко и меко.До преди 3 години. До момента в който аз започнах да коментирам темата за още едно дете.Съпруга ми категорично беше против. Годините минаваха, имаше многократни разговори на тази тема,но той не си промени мнението. Миналата година непланирано забраменях. Последва голяма радост от моя страна и шок от негова.Но лека-полека той започна да свиква с мисълта.Децата знаеха и бяха ок с идеята.За съжаление загубих детенцето в 4 месец.Последва много труден период за мен.Чувствах се смазана.Започнах наново темата за дете.Предлагах варианти за инвитро или дори осиновяване. Но не винаги беше отговора.Отношенията ни започнаха да се влошават.Стигнахме и до семеен терапевт, който заключи, че проблема е в мен, а не общо н а двама ни.Трябвало да преглътна загубата и да приема неговия отказ.Причините за отказа са му, че сме на възраст, имаме големи деца,родители за гледане и че трябва да се наслаждаваме на свободата си.Разбирам всички доводи, но в мен зее голяма празнина.
В момента сме в приемливи взаимоотношения. Примирие се с неговата гледна точка, но от вътре ми е свито.
Искам да чуя мнения как бихте постъпили, не критики или обвинения.Интересна ми е чужда гледна точка.

Предлагала е и осиновяване.

Може би ключът е какво се е случило преди три години, та толкова рязко е влязла на дневен ред темата за още едно дете и се е стигнало до "непланирано" забременяване? И се повдига въпроса за ин витро, което е огромно изпитание само по себе си и дори за осиновяване? Доста крайна ми се вижда авторката, готова да стигне твърде далече, заради едно зародило се просто така и доста ирационално желание.

Последна редакция: пт, 16 яну 2026, 11:50 от Iris04

# 104 16 ян. 2026, 11:06 ч.

Бургас
Мнения: 3 959

Цитат на: Fever Ray в пт, 16 яну 2026, 10:58

Авторката иска да има нейно дете, не да обгрижва което и да е. Аз поне с това впечатление останах.

Просто споделям опция, за един определен типаж жени, много подходяща.... Наистина има деца с години остават в приемните домове, все едно осиновени, защото родителския капацитет е нисък, но същевременно не се отказват от тях биологичните родители. В училището където работя, имаме момче, вече седма година е при приемната си майка, привързано е и я обича като родна.

Препоръчани теми

Топче

Какво направих днес за себе си? тема 25

23
Развлечение

С нож и вилица по света

Липса на цикъл и Зафрила

Причина:

Причина: