Какво ви пречи да шофирате?

Естествено, трябва да внимаваш много.
Миналия месец ме блъсна леко една кола, но аз тичах на пешеходната. Не ме удари сериозно, бутна ме, но се изплаших. Ако аз бях шофьора, не знам какво щях да направя от паника. Блъсна ме щото не ме видя и бързаше да мине през пешеходната, аз се хукнах пред друга кола, беше ми дал жест да мина и беше на другата лента.
Човека се осъзна и бързо натисна спирачките, но можеше да е и по-сериозно. Шофьора не изглеждаше вчерашен, но бърза да мине и се случи белята, пък пред него стоеше спряла кола на другата лента.

Значи е бил виновен на 100%. И дете може да тича и това е ясно, затова преди пътеката се кара с 30.

Аз след 6 години  шофиране всеки ден, още карам по един единствен маршрут в София и не мога да се осмеля да поема по друг сама ( ако имам навигатор, няма проблем) . Страх ме е, че ще направя грандиозна глупост като да навляза в насрещно, да не е успея да се пристроя, да не видя светофар или нещо такова. Ако бях в по- малък град, сигурно нямаше да е така. Трудно се ориентирам в самите правила на пътя и не мога толкова бързо да взимам решения- сега, друг е въпросът, че ако се наложи, мога и да успея. Аз просто имам невероятен страх от непознатия маршрут, а не от управлението на автомобила- не съм бавна, не съм залепнала в ужас зад волана, не ме е страх, че някой ще ме удари, дори си ми харесва да шофирам. Но как да се пусна ей така по нов път, не знам…

Приятелка ме беше помолила да я закарам на едно място. Пуснах навигацията на телефона. Добре, ама приятелката ми се кара с навигатора, аз не чувам какво казва, преди да стигнем дестинацията се озовахме в циганската махала Христо Ботев.

Навремето ние се изгубихме в Гърция заради навигацията😃 Добре, че наблизо имаше къща и някой човек ни беши помогнал. И понякога дава грешка, посочих Хасково, обаче как стана не знам се озовахме по магистралата за София, оттогава не ми дават да чета навигацията. Докато намерим откъде да се върнем минахме доста път.
А се е случвало и при тях грешки.
Вазе приложението хич не го харесвам, но моя баш него харесва.
И не иска да отидем на непознати места, щото картите лъжат понякога.


А от друга страна пък, не показва дали един път е в ремонт, миналото лято се озовахме на път, откъдето минахме много трудно, не са асфалтирали пътя и доста лошо се случи.

И мен ме е страх от полицаите, даже да карам на прав път, по правилен начин. Толкова нарушения виждам по пътищата не виждат, но мене винаги ме виждат, дори най-малката ми грешка. В нашия град има едно място, където няма пешеходна, но винаги виждама някой да пресича оттам. Пътя е еднопосочен и не толкова  натоварен. Реших и аз да пресичам оттам и хоп, веднага се появи патрулка и ме предупреди, след мен минаха още колко души без проблеми, но винаги аз трябва да ям боя. И да нямам грешка, от притеснение ще реагирам странно ми се струва.

Поликсени, ММ като теб много знае да шофира, но мрази непознати места. Пък с баща ми веднъж ходихме до София, побърка се човека. Макар че и той е доста опитен.

Това всеки го може. Друго си е да се загубиш в Гърция без навигация. Точно там беше моят сблъсък със „Сянката“

Може ли само да уточним нещо - отговорност към ЗДвП имат, както шофьорите, така и пешеходците.
Преди да стъпи на пешеходната пътека, пешеходецът има задължение да се огледа и да се увери, че наближаващите автомобили са го видели и намаляват. Това се пропуска в 80% от случаите, защото винаги е по-лесно да се прехвърли отговорността, или защото и маса хора това изобщо не го знаят.

Също:
На пешеходна пътека НЕ се тича.
Не пешеходна пътека колелото/тротинетката се бута, не се кара.
На пешеходна пътека трамваят е с предимство пред пешеходеца.

И понеже се повдигна въпроса за децата - точно заради тях е важно всеки един родител да научи собствените си какво може и какво не може на пътя, последвано от личен пример.

Колкото по темата - аз лично реших да изкарам книжка малко преди Ковид да се появи и да отменят кормуването. Часовете ми се разцепиха на две с няколко месеца разлика помежду им, та може би и заради това така и не се бях отпуснала напълно. Въпреки че всички ми казваха колко добре карам - включително инструктура ми беше дори учуден, аз се заинатих, че не искам.
Известно време по-късно си казах буквално "Мама не е отгледала *****." и се запънах като магаре на мост срещу себе си. Започнах да карам лека полека, докато 3 години по-късно вече всеки ден или през ден шофирам и по магистрала. Дори мога да се похваля с избегнат челен удар на завой (рисково изпреварване от насрещна кола).

Сега... пускането на волан, докато колата се движи определено не е сред желаните реакции на един шофьор. За мен лично, чак когато човек разбере какви са реакциите му под напрежение, може да прецени става или не става за такъв.

В случая тя е видяла, че първата кола спира, а това, че той не я е видял се дължи на скоростта му. В допълнение вижда, че другата кола спира и изобщо не се замисля защо. Когато нямам видимост при пешеходна пътека, пълзя докато имам, не давам газ.
Иначе не живеем в идеален свят и не можеш да очакваш, че няма да ти се случи нищо непредвидимо. Точно затова има и зони 30, а навсякъде в града е 50. Всеки родител знае, че както може да обясняваш на детето си и да го държиш за ръката, в следващия момент то може да се отскубне и да тръгне да тича без да гледа. В такива случаи скоростта може да спаси.
И аз си карах нормално по улицата, но реших да пълзя покрай един дядо, който се шляеше по вело алеята. Добре че го направих, защото с гръб към мен реши да пресича пред колата. Той беше виновен, но остана жив и здрав, защото аз бях достатъчно отговорна да си дам сметка, че карам еднотонна ламарина, която лесно може да убие.

 Винаги се оглеждам, но този път не можах да сметна, че от втората лента ще идва кола.
Колите бяха като в снимката, само че и синята кола завиваше надясно. После синята спря, даде ми път, аз хукнах и после видях червената идва към мене.


Иначе има наистина много шляещи хора.
И аз изкарах 21 година с маска, което ми хареса много, щато и без туй съм срамежлива и ме е страх от камери, маската покри лицето ми и се почувствах добре. Единствения проблем беше, че не можаха да измерят температурата ми 10 пъти, доскуча ми, мръднах и ми се ядосаха що мърдам. Ми 10 пъти стоях мирно, не можаха, после аз станах виновна, че мърдам.

Най-ги мразя изпреварващите на завоите, дано им отнемат книжките се моля. Бог да пази невинните.

И мислите ли, че притежаването на кола ни прави по-уверени. Щото мен ме е страх да карам колата на татко или мъжо.

Това е ненормално. Вие сте опасна на пътя.

Нормално или не, налага ми се и карам. Аз нямам проблем с реакциите и изпадане в паника , просто е някакъв вътрешен страх да не объркам нещо в движението - но когато не опитваш , то няма как и да разбереш дали можеш или не, съответно да се научиш.

Последно време наблюдавам, че пешеходците масово буквално се мятат по пешеходните пътеки и грам не се оглеждат, сякаш нарочно го правят. И то са слушалки, телефони, цъкалки, само дето с очила за виртуална реалност не съм видяла да пресичат...

Аз винаги се оглеждам, но на еднопосочните пътища с две ленти, трябва да гледам и към втората лента дали бърза някой. Взех си урока.
Телефона веднага прибирам на пешеходна, първо заради безопасността, второ щото съм сигурна, че ще имам проблеми. Миналия ден веднага ме забелязаха как пресичам на път без пешеходна, виновна ли съм, виновна съм, но по принцип този път е тихичък, има супер видимост, как успяха да ме видят и да идват да ме предупреждават не знам. Хиляди хора минават оттам, след мен минаха още, пред мен също.

Вечерта правят гонки, никой не ги вижда.

Тук, където живея, на пешеходна пътека пешеходеца няма никаква отговорност. Точка. Само шофьорът носи вина. На зелен светофар също. Само и единствено шофьора е виновен.
За протокола, почти никога не съм пешеходец. И тук пешеходците се влачат и ми късат нервите. Случвало се е да им свирна, ако разговора им стане много интересен и решат да се спрат на пешеходната пътека и да размахват ръце! Но ако недай си боже, блъсна някого ще съм виновна 100%. Аналогично с колоездачите. Карат без да внимават и изпреварват колите, спиращи на светофар. Изведнъж ти изскачат отпред.
Мен миналата сряда ме блъснаха отзад. Бях спряла на светофар. Колата зад мен  буквално се вряза отзад вляво и освен че проби ауспуха, и изкриви задната броня, изкриви оста на задните колела. Колата ми е Honda CRV, почти нова (2024). Не е малка! Аз не пострадах, но милата ми количка е доста ударена….
Сега имам PTSD и се притеснявам да седна зад волана в колата под наем, но като седна влизам в “зоната” и си карам нормално. Стресиращо е, няма две мнения.

Е, то какво значи пешеходецът да е "виновен"?
Ако прави нещо забранено, това е едно. Примерно минава на червено. Ако не е пострадал и има такива нарушение в ЗДвП, може да го глобят.
Ако е пострадал, отговорността на шофьора ще зависи от поведението и на пешеходеца, примерно мята се на пътеката изневиделица, което не е забранено, но е рисково за него (съпричиняване), а не че от пешеходеца ще се търси отговорност.