Абсолютно едно към едно с моите дружки и познати, които уж много искат да знаят, ама без да слушат и без да четат. И това са същите, които са убедени, че докторът носи 100 % отговорност за тяхното здраве. И като им кажа 1-2 неща и само слушам - ааааа, това не ми го е казал докторът. Еми добре, що ме питаш тогава. И наистина - след 3 минути вече се вижда, че нито те слушат, даже дали и чуват нещо. Моят мъж също беше в началото така, обаче после се зариби, като видя че едно 30 кила му избягаха и се чувства идеално, та сега заедно си слушаме подкасти.
- Публикувана: 28 ян. 2026, 16:00 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2026, 14:19 ч.
Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 93
Абе... Ако кажа и че ми е било трудно, няма да е вярно. Трудното беше докато разбера какъв е проблемът.
Ако някой много държи да страда - негова си работа. Но не е задължително и всички тук го знаем. Аз съм го казвала много пъти - насила нещастна не мисля да се правя.
Че има неща дето ги обичам а пък ги избягвам - има. Чудо голямо... Храни бол, има и още много храни които обичам и са ОК - не е като да ям гадости само защото не са примерно бира и картофки или пица или там кой за каквото плаче.
Ако някой много държи да страда - негова си работа. Но не е задължително и всички тук го знаем. Аз съм го казвала много пъти - насила нещастна не мисля да се правя.
Че има неща дето ги обичам а пък ги избягвам - има. Чудо голямо... Храни бол, има и още много храни които обичам и са ОК - не е като да ям гадости само защото не са примерно бира и картофки или пица или там кой за каквото плаче.
Да, осмислянето на инфото е трудно.
Но по-трудно е да приемеш, че еди колко си години и десетилетия си грешал.
При положение, че съм възпитана как протеините са враг и се пълнее от тях, за два дни четене нямаше как да си променя мисленето.
Та ми беше малко шоково да разбера колко заблудена съм била. Бавничко въвеждах протеините. Да не би да не ми стане нещо
Борбата е със самите ни глави.
Малко като да си сериен убиец и да трябва да разбереш, че е грешно да се убива. Ами шок е.
Но по-трудно е да приемеш, че еди колко си години и десетилетия си грешал.
При положение, че съм възпитана как протеините са враг и се пълнее от тях, за два дни четене нямаше как да си променя мисленето.
Та ми беше малко шоково да разбера колко заблудена съм била. Бавничко въвеждах протеините. Да не би да не ми стане нещо
Борбата е със самите ни глави.
Малко като да си сериен убиец и да трябва да разбереш, че е грешно да се убива. Ами шок е.
От момента, в който приех храната просто като храна и това е ми е много по-лесно. Да, има някакви моменти, в които ям и друго - например на Коледа, ама там бабата се старае толкова, че направо ще е грях едно парче да не изям питка и една сърма, да ѝ светнат очите. Понякога ям паста и така. Въпросът е, че не го приемам като преди. Толкова обичах храна: направя нещо, постигна някоя цел - наградата е храна, изморена съм - ям, спи ми се - ям и така нататък. Връзка с храната извън нормите. 😂 Като си прехвърлих ентусиазма и “любовта” към други неща и някак по-лесно ми беше. То после и след няколко месеца като ти се смени вкуса (поне при мен е така) и хапна ли бонбон примерно после ми иде да повърна от гадост. Прави сте, осъзнаеш ли се, нещата стават.
Аз храната и сега я обичам и си ям с кеф. Не за кеф, а със кеф - има разлика. Просто гледам по-често да се изкефя на хубава режимна храна и по-рядко на нещо което не се вписва 😆
Даже повече се наслаждавам на храната си откакто минах на режим - няма го прегладняване, бързане, изяждане на какво да е понеже вече съм много гладна и/или са ми паднали батериите. Каквото ям - хем е вкусно, хем знам защо го ям, хем и си подреждам чинията и сядам да ѝ се насладя. Не като преди - като бях 100 кила на моменти направо ми е бивало гузно че ям, че нали трябва да отслабвам - е как да ям с удоволствие като я гледах като враг тая храна...
Но да, в главата стават най-напред промените. Като го правиш с нагласата че хубаво нещо, ще те радва даже. Ако си с нагласа че ще е глад, мизерия и нещастие - ами нещастие ще си е.
Даже повече се наслаждавам на храната си откакто минах на режим - няма го прегладняване, бързане, изяждане на какво да е понеже вече съм много гладна и/или са ми паднали батериите. Каквото ям - хем е вкусно, хем знам защо го ям, хем и си подреждам чинията и сядам да ѝ се насладя. Не като преди - като бях 100 кила на моменти направо ми е бивало гузно че ям, че нали трябва да отслабвам - е как да ям с удоволствие като я гледах като враг тая храна...
Но да, в главата стават най-напред промените. Като го правиш с нагласата че хубаво нещо, ще те радва даже. Ако си с нагласа че ще е глад, мизерия и нещастие - ами нещастие ще си е.
Здравейте,
Днес правих обременяване и преди срещата с лекаря за коментар, бих искала да си сверя часовника с миналите по този път. От 6 месеца съм на режим, като целта беше оздравяване и лека редукция на кг на фона на спорт 5 пъти седмично, силови тренировки.
Преди 1г инсулин на гладно 7.6
Днес:
Днес правих обременяване и преди срещата с лекаря за коментар, бих искала да си сверя часовника с миналите по този път. От 6 месеца съм на режим, като целта беше оздравяване и лека редукция на кг на фона на спорт 5 пъти седмично, силови тренировки.
Преди 1г инсулин на гладно 7.6
Днес:
Привет,
Не, не съм изчислявала. Опитвам се да броя калориите, но не винаги ми се получава. Пък до макро нутритиентите съвсем не съм стигала. Въглехидратите обаче трябва да са сведени до минимума, защото единствените, които съм консумирала последните 6м са от плодове. Храненето ми е изцяло месо, рядко риба, салата, сирене, кис.мляко, скир.
Всъщност не очаквах добри резултати, предвид факта, че на кг не мърда. Мислех, че хормоните ми са миш маш.
Не съм с наднормено тегло, но ми се иска да поизпиля тук - там.
Не, не съм изчислявала. Опитвам се да броя калориите, но не винаги ми се получава. Пък до макро нутритиентите съвсем не съм стигала. Въглехидратите обаче трябва да са сведени до минимума, защото единствените, които съм консумирала последните 6м са от плодове. Храненето ми е изцяло месо, рядко риба, салата, сирене, кис.мляко, скир.
Всъщност не очаквах добри резултати, предвид факта, че на кг не мърда. Мислех, че хормоните ми са миш маш.
Не съм с наднормено тегло, но ми се иска да поизпиля тук - там.
Верче,
Чела съм, че преди изследване с обременяване е добре известно време да се консумират умерено въглехидрати (да не е кето хранене), за да е по-обективно изследването. Ти прави ли такова нещо?
На мен ми е малко странен ниския инсулин на втория час? Ти спази ли изискването да седиш в лабораторията и да не се разхождаш? На мен веднъж ми излезе нисък инсулин на втория час защото се бях разхождала между пробите.
А по темата за масовите нагласи. Забелязвам че все повече хора са информирани и ограничават въглехидратите. Даже бях шокирана да разбера от приятел, който е ходил в САЩ, преди 20 години и сега, че сега американците му изглеждали много поддържани - тренирали, навсякъде по улиците тичали хора за здраве и изглеждали атлетични. За разлика от преди 20 години, когато всички бяха яко затлъстели.
Казват, че когато се събере 10% хора с нови нагласи, автоматично съзнанието на цялото общество се обръща. Мисля, че сме тръгнали натам. Може би няма да е за бабите ни, но за децата ни.
Чела съм, че преди изследване с обременяване е добре известно време да се консумират умерено въглехидрати (да не е кето хранене), за да е по-обективно изследването. Ти прави ли такова нещо?
На мен ми е малко странен ниския инсулин на втория час? Ти спази ли изискването да седиш в лабораторията и да не се разхождаш? На мен веднъж ми излезе нисък инсулин на втория час защото се бях разхождала между пробите.
А по темата за масовите нагласи. Забелязвам че все повече хора са информирани и ограничават въглехидратите. Даже бях шокирана да разбера от приятел, който е ходил в САЩ, преди 20 години и сега, че сега американците му изглеждали много поддържани - тренирали, навсякъде по улиците тичали хора за здраве и изглеждали атлетични. За разлика от преди 20 години, когато всички бяха яко затлъстели.
Казват, че когато се събере 10% хора с нови нагласи, автоматично съзнанието на цялото общество се обръща. Мисля, че сме тръгнали натам. Може би няма да е за бабите ни, но за децата ни.