Захранването е един от най-вълнуващите, но и най-объркващите моменти за родителите. В практиката си като лекар и специалист по хранене и диететика често срещам майки и бащи, които идват с много въпроси, противоречива информация и притеснения дали „правят всичко както трябва“.
Истината е, че захранването не е състезание, нито е еднакво за всички бебета. То е процес, който изисква наблюдение, търпение и индивидуален подход.
Кога е правилният момент за захранване?
Съвременните научни препоръки са категорични: захранването не трябва да започва преди 4 навършени месеца и не бива да се отлага след 6 навършени месеца.
Най-подходящият момент се определя не само от възрастта, а и от готовността на бебето, която включва:
• стабилен контрол на главата и тялото;
• изчезване на рефлекса за изтласкване на храна с езика;
• интерес към храната на възрастните;
• способност да поема храна от лъжичка.
Тези признаци показват, че храносмилателната и нервната система са достатъчно зрели, за да започне безопасно въвеждане на нови храни.
Коя е първата храна – има ли „най-правилна“?
Един от най-честите въпроси е с какво да се започне – зеленчук, плод, каша или месо. Отговорът не е еднозначен, но има няколко важни принципа:
• първата храна трябва да е еднокомпонентна;
• с гладка, фина консистенция;
• с достатъчна енергийна и хранителна плътност;
• без добавена сол, захар и подправки.
Важно е да се знае, че първите вкусове оформят бъдещите хранителни предпочитания. Именно в периода на захранване се създават основите на хранителното поведение за години напред. В моята схема за захранване започвам със зеленчуци през първия месец. Първия ден започвам с картофено-млечно пюре, защото въглехидратите в картофите са сходни на тези от кърмата и за разграждането им са необходими по-малко ензими в сравнение със зърнените каши.
Чести грешки, които водят до напрежение
В практиката си най-често виждам няколко повтарящи се грешки:
• прекалено ранно или твърде късно захранване;
• бързо въвеждане на много храни наведнъж;
• насилване на детето „да изяде порцията“;
• сравняване с други бебета;
• следване на непроверени съвети от интернет.
Захранването не трябва да бъде борба. Отказът на храна, променливият апетит и временната чувствителност към вкусове са нормална част от развитието.
Индивидуалният подход е ключов
Няма две еднакви бебета. Захранването трябва да бъде съобразено с:
• начина на хранене до момента (кърмене, млека за кърмачета (адаптирани млека) или смесено);
• темповете на растеж;
• наличие на алергии или фамилна обремененост;
• функционални стомашно-чревни проблеми.
Затова консултацията със специалист не е лукс, а подкрепа за родителите, която спестява излишно напрежение и грешки.
Какво е важно да запомним?
• Захранването е процес, не еднократен акт.
• Детето определя темпото – родителят осигурява условията. Бъдете гъвкави в подхода, всяко дете е различно. Например някои са по-самостоятелни, докато други имат нужда от подкрепа като да им се разказва за храните и храненето, да виждат родителите си как се хранят с удоволствие. Може да слушат приятна музика, да им се четат приказки или да им се разказва нещо интересно от деня. Това са само няколко примера за различни подходи.
• Психо-емоционалната атмосфера по време на хранене има значение, сравнимо с качеството на самата храна.
Схема за захранване
Разработила съм за захранването 7 месеца по дни, в които се въвеждат храни от всички основни групи. Информацията е научно обоснована. Това е един основен шаблон и модел за захранване на повечето деца. При деца с алергии или други проблеми се правят корекции спрямо нуждите на конкретното дете. За повече информация: rangelife.bg
За автора
Доц. д-р Лалка Рангелова, дм, е лекар, специалист по хранене и диететика, с дългогодишен опит в областта на храненето на кърмачета, деца и майки. Автор е на книгата „Захранване на кърмачето“ и работи активно с родители, които търсят научнообоснован, балансиран и човешки подход към захранването.
Повече информация и полезни материали за родители можете да намерите на:
rangelife.bg
Истината е, че захранването не е състезание, нито е еднакво за всички бебета. То е процес, който изисква наблюдение, търпение и индивидуален подход.
Кога е правилният момент за захранване?
Съвременните научни препоръки са категорични: захранването не трябва да започва преди 4 навършени месеца и не бива да се отлага след 6 навършени месеца.
Най-подходящият момент се определя не само от възрастта, а и от готовността на бебето, която включва:
• стабилен контрол на главата и тялото;
• изчезване на рефлекса за изтласкване на храна с езика;
• интерес към храната на възрастните;
• способност да поема храна от лъжичка.
Тези признаци показват, че храносмилателната и нервната система са достатъчно зрели, за да започне безопасно въвеждане на нови храни.
Коя е първата храна – има ли „най-правилна“?
Един от най-честите въпроси е с какво да се започне – зеленчук, плод, каша или месо. Отговорът не е еднозначен, но има няколко важни принципа:
• първата храна трябва да е еднокомпонентна;
• с гладка, фина консистенция;
• с достатъчна енергийна и хранителна плътност;
• без добавена сол, захар и подправки.
Важно е да се знае, че първите вкусове оформят бъдещите хранителни предпочитания. Именно в периода на захранване се създават основите на хранителното поведение за години напред. В моята схема за захранване започвам със зеленчуци през първия месец. Първия ден започвам с картофено-млечно пюре, защото въглехидратите в картофите са сходни на тези от кърмата и за разграждането им са необходими по-малко ензими в сравнение със зърнените каши.
Чести грешки, които водят до напрежение
В практиката си най-често виждам няколко повтарящи се грешки:
• прекалено ранно или твърде късно захранване;
• бързо въвеждане на много храни наведнъж;
• насилване на детето „да изяде порцията“;
• сравняване с други бебета;
• следване на непроверени съвети от интернет.
Захранването не трябва да бъде борба. Отказът на храна, променливият апетит и временната чувствителност към вкусове са нормална част от развитието.
Индивидуалният подход е ключов
Няма две еднакви бебета. Захранването трябва да бъде съобразено с:
• начина на хранене до момента (кърмене, млека за кърмачета (адаптирани млека) или смесено);
• темповете на растеж;
• наличие на алергии или фамилна обремененост;
• функционални стомашно-чревни проблеми.
Затова консултацията със специалист не е лукс, а подкрепа за родителите, която спестява излишно напрежение и грешки.
Какво е важно да запомним?
• Захранването е процес, не еднократен акт.
• Детето определя темпото – родителят осигурява условията. Бъдете гъвкави в подхода, всяко дете е различно. Например някои са по-самостоятелни, докато други имат нужда от подкрепа като да им се разказва за храните и храненето, да виждат родителите си как се хранят с удоволствие. Може да слушат приятна музика, да им се четат приказки или да им се разказва нещо интересно от деня. Това са само няколко примера за различни подходи.
• Психо-емоционалната атмосфера по време на хранене има значение, сравнимо с качеството на самата храна.
Схема за захранване
Разработила съм за захранването 7 месеца по дни, в които се въвеждат храни от всички основни групи. Информацията е научно обоснована. Това е един основен шаблон и модел за захранване на повечето деца. При деца с алергии или други проблеми се правят корекции спрямо нуждите на конкретното дете. За повече информация: rangelife.bg
За автора
Доц. д-р Лалка Рангелова, дм, е лекар, специалист по хранене и диететика, с дългогодишен опит в областта на храненето на кърмачета, деца и майки. Автор е на книгата „Захранване на кърмачето“ и работи активно с родители, които търсят научнообоснован, балансиран и човешки подход към захранването.
Повече информация и полезни материали за родители можете да намерите на:
rangelife.bg