Не е писал, че е очаквал да му се остави.
Даже обясни човека после.
Но тук е така. Мъж ли е автора, изяжда се с парцалите.
Добре де, той буквално я гони, иска да се разделят в 3 посред нощ - е какъв е проблема да си вземе поне вещите? Взела си чаршафите от мръсното пране, било жалко - не е, защо да е? Нейни са си. И си взела съдинки - еми и те са си нейни.
А авторът... как да кажа, с написаното не буди симпатии у мен. Няма да го характеризирам, хич и не ми е работа. Жената върнала и ключа и т.н.
Още нещо - обиждането, за наглед дребни неща. Старите хора са казали, че малките камъчета обръщат колата. И то се трупа... с което, разбира се, не казвам, че трябва да се слагат епитети и да се обижда.
Ето пример, за да ме разберете. Става ми лишо при рязко потегляне и рязко спиране. Помолила съм 10 пъти, да се кара не така спортно, защото ми става лошо. Въпреки това, се продължава с рязкото потегляне и спиране, за да тестваме колата на тоя хубав път. След 30 мин аз вече съм със зверско главоболие, световъртеж и скапано настроение. Е, какво се очаква от мен в такава ситуация? Коментарът ще е - аз така си карам. (примерът е абсолютно фигуративен и няма нищо общо с автора, подчертавам дебело).НО аз съм вече като парацал, лошо ми е и съм силно вкиселена, защото не ми е добре. Коментар от каращия - аз си карах както винаги си карам, ама тя се нацупи и вкисели. Ай ся кажете кой е виновен
