Приемане/Неприемане/Критичност - аз ли бъркам в преценката си?

Тя е писала, че това е било преди брака, а после е изговаряла с него всяка промяна и той я е приемал. Уж.

Авторке, на кой етап точно сключихте брак?

Сега прочетох коментарите и да допълня - не мога да повярвам, че в бг-МАМА жените се фокусират върху някаква книжка и колко говори с майка си, при положение, че има дете, което е изоставил.

Момиче, не си специална! Вчера е била бившата, утре ще си ти самотната майка. Този ти показва какво е за него да има дете - едно нищо. Било в друг град - как се е озовало това дете в друг град? Нали осъзнаваш, че той е трябвало или да се съгласи бившата да се премести, или той се е преместил? Дори да дава тъпи обяснения - о, тя е луда, детето го е направила като го е излъгала бла бла, това са глупости. Факт е, че има дете, което е изоставил.

Не, не и не. Ако си търсиш донор и е някакъв много красив и интелигентен, и поне знаеш, че няма да ти пречи да пътуваш и ще плаща мижава издръжка - странен избор, но ок. Това можеш да очакваш от него - не драматизирам и не си измислям. Това ти го показва ТОЙ буквално всеки ден.

На пръв поглед, на втори поглед също - твоят мъж не ми харесва.
Предполагам неговото жилище е купено от мама и тати.
Изоставил си е детето.
Мама и тати все още го дундуркат финансово и той не вижда никакъв проблем в това.
Като си го притиснала за общ дом, изприпкал пак при мама да изпроси обещание за парична помощ.
Мотае те години наред за една тъпа книжка, смятай за деца и апартамент колко ще те мотае.
Накратко - губи ти времето. Дори да ти направи дете, ти ще си му и баща и майка.

Помисли си къде всъщност е проблемът. Изначалният проблем, с който не можеш да се примириш в отношенията с него. Дали не е че нямате все още собствено дете, дали е нещо друго. Книжката, колата, почивката, за мен са поводи. За теб може някое от тях да е основната причина.
За мен лично аз ако искам кола, хич няма да ми пука кой ще я обслужва. 4 години сама си я обслужвах докато мъжът ми беше извън България. 
Също нямам никакъв проблем някой да ми плати почивката, но теб те дразни, че той приема помощ, сякаш не е годен сам.
Може би всичко води до това, че не виждаш мъжа в него, а това, което виждаш те отблъсква с не-мъжко поведение. И почваш да го търсиш навсякъде.
10 години е доста голям период от време, за да не познаваш детето му. Това за мен е най-странното в ситуацията. Той не се ли вижда с детето си?

Честно казано не разбирам 25-годишни, които мечтаят да отидат в безлюдно село и не искат деца, пък се бракуват заради натиск на свекървата. Звучи ми много фантазьорско и нереалистично мислене. Тепърва си говорят за книжки и коли като голяма житейска цел при положение, че масово хората изкарват книжка между другото в гимназията или в първа година на университета. Струва ми се, че авторката е била също толкова инфантилна като мъжа си. Някакво дете имал там, какво й пука, да не го гледа тя. Обаче минали 10 години и тя започнала да мисли, че й е време за деца. И че иска апартаменти, ипотеки, коли. Ми тя коренно е променила условията на този брак. В обратния случай да казваш, че искаш деца, апартамент и кола, пък после да решиш, че нищо не искаш, а да отидеш в безлюдно село, също би било кофти номер.

За пръв път чета оплакване за добро отношение.

Ами аз ви клоня от преди две страници към тези мисли, но сега открихте топлата вода. И тя е загубила неговото време. Уж имали еднакви разбирания, а изведнъж иска деца и коли и къщи. Ако се съгласи той ще е само заради тези 10 години заедно. Пак питам - със секса как са?

Вие сте съществували относително безметежно под един покрив 10 години. Сега започва метежната част и ти забелязваш, че този човек само си приказва и като цяло няма понятие къде се намира. А дори не сте преживели някакво наистина голямо сътресение. Ти си просто удобство.

Има мъже не искат да бъдат шофьори и не са.
Не е престъпление. И ти го е казвал, но не си чувала.
Колкото до апартамента и разговора с родители вместо с теб, наистина е обидно.
Ти защо не му го каза това?
Питай го - ти с тях ли ще живееш или с мен, че обсъждаш това с тях, вместо с мен???

Щом на един млад мъж мечтата му е да се забута в безлюдно село да работи от къщи, ясно, че не е от най-амбициозните. Направил е дете на някаква жена, което вероятно вика вече на друг мъж татко, и може и братчета и сестричета да има, и явно не е от тези, които  ще се борят за активно родителство. Че майката е окей със ситуацията редовна издръжка и виждане от дъжд на вятър, съдя от това, че  досега не е имало катаклизми по тая линия, за които авторката, въпреки цялата и дистанцираност от този аспект на битието на мъжа и, все щеше да разбере. За шофьорство мъжът също не е ентусиаст, както правилно се отбеляза, момчетата-шофьори го вършат това нещо щом станат пълнолетни. Хубаво е, че сам си осъзнава ограниченията и не се втурва да кара коли, та да утрепе някого. Аз, например, също не ставам за шофьор, осъзнавам го и не се бутам в движението. С родителите си е в хармония, приема и съвети и подаръци.

Та - на този инертен хипстър изведнъж жена му решава че ще го прави амбициозен и надъхан екскурзиант и загрижен баща. Да, ама той не ще...
Не може да обвиняваме хората за несбъднатите си желания, можеш да искаш само от себе си такива неща. Да буташ мъжа си преко сили и против желанието му просто няма да стане. Ако ще да го нарича тя и всички  с каквито и да е епитети, той човекът си е консистентен., ще си намери друга, която няма да промени правилата  и ще продължи да си е окей.

От моя опит, някои мъже съвсем умишлено се запълват на тема кола и жилище. Тъй като имат някаква власт да го направят. Ей тъй, да има нещо за което да кажат НЕ. Независимо от това, че тези неща ще създадат огромен конфликт в семейството, тъй като касаят удобството на всички.
И пак от моя опит - няма как да ги мръднеш от тази позиция.
Или ги приемаш, или бягаш.

Като живели над десетилетие без никаква лична кола когато децата станаха на 8-10 години си казвам честно - бяхме толкова щастливи без кола, колкото и като имахме коли и даже имахме по-малко дертове като къде да паркираме като стигнем до желаното място, какво да правим след 2, 3, 5 часа когато максимално разрешеното време за паркинг изтече, а наблизо няма друг паркинг и места за паркиране.

Вие сте живели и без кола, и с кола когато си разполагала със служебна. Знаеш, долу-горе разликата. Липсата на собствена кола не е никаква пречка да пътувате с кола докъдето поискате. Да ти дам жокер - наемате кола за периода на пътуването и готово. Така правим в момента ние.

Пътуването с кола с малко дете/деца не е розово. Трябват столчета, а и често спиране за да се разтъпчат децата и да смениш пелени или памперси. След това трябва да паркираш близо до мястото, което посещавате, да извадиш количката от багажника, да я разпънеш, да сложиш топло чувалче, възглавничка итн. После да извадиш децата от столчетата, да ги сложиш в количката. Помякога децата не щат да сядат в количката и реват. Ами хамалогия си е и пиша като човек, който го е живял.

Ние пътувахме много докато бяха малки децата. До летището или гарата с такси или метрото, после влак или самолет и на място таксита, градски транспорт или наемахме кола. В София досега кола не сме наели никога като ходехме. От 2002г си караме на градски транспорт и таксита като идем при майка.

Да, голямо удобство е колата  когато има бебе и малко дете и бих казала даже необходимост ако живеете в отдалечено селце и работите в близък град. В огромен град може да е таралеж в гащите.

Ти през 10-те години, през които сте били заедно си била щастлива и без кола, без апартамент и без дете. Сега ти се е разтиктакал часовника и искаш тези неща. Добре. Приоритет е детето, защото нямаш никакво време и може и да не се получи веднага. Апартаменти и коли се купуват и наемат.

Неразбираемо ми е какво правят двама обичащи се, изкарващи пари хора, без деца и големи ангажименти - и без кола.
Даже ми е немислимо.
Къде ходите уикендите, как ходите на море, на почивки, на планина наблизо, на някое СПА уикенда?
А мислите и на село да живеете. Как изобщо си го представяте, като пътуването до друга къща в друг град винаги е свързано с багаж, с много багаж при това. То се носи, пренася, разменя, купува се храна и прочее.

Освен ако не взимате под наем всеки път или нямате жертвоготовни приятели с коли.

Това в светлината и на нежеланието на мъжа да шофира. Не мога много да разбера, вие домоседящи, лежащи из къщата хора ли сте принципно и през уикенда - или хора, които обичат да са навън и да пътуват. Първото просто не мога да си го представя за активни хора без деца.

п.с. никого не съдя за начина му на живот, просто се чудя. У нас е невъзможно без кола.

Трябва да се уточни наистина дали има влияние на човек отвън и дали се двоуми между мъжа си и някой потенциален нов. Отначало ми се виждаше, че наистина просто се е разочаровала от съпруга си, но сега гледах предишна тема на авторката тук - https://www.bg-mamma.com/?topic=1484111. Ами то проблеми е имало и преди, като им е обърнала внимание точно когато се е появил нов мъж на хоризонта. Твърде е вероятно и сега да е подобна ситуацията.

То, разочарованието се влачи, като свински черва....