Мдааа... Нямам навик да видя дали автор на тема е имал други преди. Ама тук вече се изясняват доста нещата...
- Публикувана: 1 фев. 2026, 20:48 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2026, 09:49 ч.
Приемане/Неприемане/Критичност - аз ли бъркам в преценката си?
Аз пък почвам да мисля, че имате някакви дефицити с мъжа ти. Първоначалната договора е много странна за млади хора. Родителите ,които помагат за просто усвояване на балкон и тн., всички други планове, промени в мнения цели, всичко е странно( вкл. темата, която пуснаха тук) На едно место писа тук в тази тема ,че сама не можеш да си направиш дете. Така е, ама 10 години не поиска ли от мъжа, с който живееш вси пак ти си тази, която му влияе. Значи и ти не си искала до скоро. Наистина, слез на земята в реалният живот, не в мечтите! Тогава си дай отговори кое ,как, дали е възможно.
Авторке, добре, че Delta_12 напомни за старата ти тема. Ако сексуално не си удовлетворена от този мъж, нататък вече става ясно как и защо търсиш начин той да докаже, че е мъж: било, като не иска помощ от родители и сам се справя, било, като е запален шофьор и човек с план за живота.
Иначе не ми беше ясна картинката, заради някакво си шофиране (без което сте изкарали някак си 10 години!) или, че някой ви предлага големи суми пари, пък ти ги не щеш, да се разделяте.
Какво да ти кажа, щом не го харесваш, не бъди с него. Не знам само защо раздялата е временна - искаш да го принудиш да вземе книжка? А ако той вътрешно усеща, че не става за шофьор и ако на практика това се потвърди, като ви претрепе на първото мечтано пътешествие с кола? Ти какво печелиш от цялото налагане на нещо, което той не желае, но и не иска да го заяви, защото ти пряко свързваш липсата на книжка / липсата на самостоятелност с липса на мъжественост?
На твое място не бих се омъжвала без ясен план за деца в най-близко бъдеще, но ти си го направила, така че по тази точка нищо не мога да кажа - това е извън нещата, които съм в състояние да разбера изобщо.
Иначе не ми беше ясна картинката, заради някакво си шофиране (без което сте изкарали някак си 10 години!) или, че някой ви предлага големи суми пари, пък ти ги не щеш, да се разделяте.
Какво да ти кажа, щом не го харесваш, не бъди с него. Не знам само защо раздялата е временна - искаш да го принудиш да вземе книжка? А ако той вътрешно усеща, че не става за шофьор и ако на практика това се потвърди, като ви претрепе на първото мечтано пътешествие с кола? Ти какво печелиш от цялото налагане на нещо, което той не желае, но и не иска да го заяви, защото ти пряко свързваш липсата на книжка / липсата на самостоятелност с липса на мъжественост?
На твое място не бих се омъжвала без ясен план за деца в най-близко бъдеще, но ти си го направила, така че по тази точка нищо не мога да кажа - това е извън нещата, които съм в състояние да разбера изобщо.
Тук не говорим за липса на книжка, а за пълна липса на фундамент. Когато една жена е сексуално неудовлетворена от мъжа си още от началото, всеки негов следващ дефект (като това да не иска да кара кола или да е зависим от родителите си) се умножава по десет.
Цялата тази драма с книжката,родителите и детето са само опит да се прехвърли вината върху него, за да не си признае тя, че е направила грешен избор преди има няма 6 години под предлог за "спокоен живот".
Цялата тази драма с книжката,родителите и детето са само опит да се прехвърли вината върху него, за да не си признае тя, че е направила грешен избор преди има няма 6 години под предлог за "спокоен живот".
Така е.
Ето какво съм писала в другата тема преди 3 години:
Не го харесваш, не го обичаш, а в секса сигурно положението вече е тотал щета...
Ето какво съм писала в другата тема преди 3 години:
И така да е. Все стигаме до там, че не си пасват сексуално. Щом я има тази неудовлетвореност, тя в определен момент преминава и в цялостното отношение между двамата.
Не го харесваш, не го обичаш, а в секса сигурно положението вече е тотал щета...
Аз пък не разбирам защо той трябва да се съобразява с теб. Искаш кола, апартамент и тн. Но и искаш той да е шофьора, ами не може всичко, което ти искаш и той да иска. Това не се случва понякога и при хора с идеално разбирателство. За апартамента нали сте обсъждали кое какво, може да е говорил темата с родителите си, за да прецени дали няма да помогнат те, защото е едно заем от банка, друго от родители. Грешка е било, че той е потвърждавал всичко, което ти си поискала в дадения момент, но може би го е правил, за да не те загуби.
Тоя пич явно няма твоите желания и не е твоя човек. Можеш да отидеш при него и да поставиш нещата със срокове - да каже в какъв срок ще имате кола и в какъв дете. Ако не почнете веднага, просто не е твоят човек. Сега дали ти имаш вина, че в началото още не си поствила критерия си - вероятно да. Ще промени ли той нещата, които искаш - вероятно не. Резултат - или се примиряваш с това, което имаш, или търсиш това, което искаш, но другаде. С две думи - с този без деца и кола или с друг.
Цял ден чета, но нямах възпожност да отг.
Благодаря за отговорите.
Предимно благодаря на тези, които споделят опит и дават обективни мнения. Някои с подкрепа, други с набиване на канчето. Приемам, разбирам, благодаря. И се радвам, че има хора, които са схванали първоизточника на мрънканията ми за книжката и колата.
Останалите, дето само хапете - няма ли къде другаде да си изсипвате злобата? Познавам ви много добре. Зад лаконичните изказвания и гръмките заявки, че вие сте топ, взимате правилните решения в живота от раз и всичко в живота ви е цветя и рози, се крие една друга реалност. Толкова ли ви е яд, че не робувам на догмите - стой и търпи или ставай и си тръгвай? Толкова ли ви е яд, че искам да имам отношения, в които нещата се наричат с истинските им имена, макар това да огорчава някоя от страните? Че искам всичко да се изчиства, вместо да живея години наред с неудовлетворение и фалшива усмивка? Ако вие живеете по този начин - това е ваш избор. Просто това не е моята история. Аз искам реални отношения, не перфектни в очите на околните. Така че с две думи - намалете драмата. Ако терзанията и разсъжденията ми не ви харестват - свободни сте да се ориентирате към другите теми във форума. Виждам - компетентни сте по въпроси всякакви.
Относно предната тема, която съм пускала - нима човек няма право на повече от една криза в отношенията си? Каквото е било, успели сме да го преодолеем и каквото не е било ок, вече сме го поправили.
Ако някой забелязва разминавания в годините/продължителността на определени периоди цитирани в предната и тази тема - не са случайни. Просто тук влизам в по-големи детайли, а форума е популярен. Не знам кой чете. А и не мисля, че 2-3 години разлика са кой знае какъв проблем за сюжета.
Иначе по темата и последните въпроси:
В отношенията ни няма трети човек.
В сексуално отношение сме ок.
Не отстъпвам от позицията си за ходенето по сервизи - твърдо не желая да се умирисвам на масло и да всички други екстри от ходенето по сервизи. Просто така стоят нещата при мен. Както има жени, например, които не желаят да ползват градски транспорт и ползват таксита (имах една такава позната). За мен беше нелепо, за нея - норма.
Ако още някой се чуди - всичко, което споделям тук е било коментирано не веднъж с човека до мен. Няма нищо, което вие четете, а той да не е чул от мен.
Не искам никого да прекроявам и променям - за мен желанието за промяна идва от вътре, не от вън и под натиск. Не тропан на никого с крак за каквото и да било. Обикновено казвам какво и как искам, той също си казва и гледаме да се срещнем по средата. В началото ставаше по-лесно. Напоследък - както става ясно - не. Ако на някой му се струва, че му се тръшкам и изисквам - навярно е от тона ми, породен от натрупаното поведение.
Брак сключихме на етап - живота е купон, след сватбата ще си купим кола (стана пословична тази кола), не искаме деца, ок ни е в настоящото жилище. И двамата бяхме на една вълна.
Жилището му си го е купил със собствени пари.
Пак казвам - не слагам всики изброени проблеми под един знаменател с еднаква тежест.
Да, мислила съм за кола под наем - 50 на 50 съм там.
Някъде четох, че съм дистанцирана от детето му и как можело - първо, тук спестявам 90% от нагласата си относно неговото дете, защото не смятам, че ми е работа да коментирам чуждо дете (чуждо в мисъл, че не съм го раждала аз). НО - да поясня все пак - когато обявиха корона врируса и карантина и затвориха държавата, общо взето, с мъжа ми продължихме да работим и да имаме доходи. Първия ни разговор, иницииран от мен, беше на тема - има ли достатъчно средства майката на детето му и дали има нужда от нещо да се осигури или да се помогне - не само за детето, а и за нея. Купувам и му давам разни украси за рождения ден на детето, защото той като мъж не е по тези неща. Помагам в избирането на подаръците. Не съм казала дума, когато е купувал по 2 или 3 подаръка за един и същи повод. Предвид покачването на цените и инфлацията - редовно го подпитвам и се водят разговори дали издръжката, която плаща е достатъчна, дали да не се налага да се увеличи и т.н. Повече какво мога да направя. Все пак това е дете, което аз мога само да пожелая да познавам. Не мога да задължа никого за нищо.
Благодаря за отговорите.
Предимно благодаря на тези, които споделят опит и дават обективни мнения. Някои с подкрепа, други с набиване на канчето. Приемам, разбирам, благодаря. И се радвам, че има хора, които са схванали първоизточника на мрънканията ми за книжката и колата.
Останалите, дето само хапете - няма ли къде другаде да си изсипвате злобата? Познавам ви много добре. Зад лаконичните изказвания и гръмките заявки, че вие сте топ, взимате правилните решения в живота от раз и всичко в живота ви е цветя и рози, се крие една друга реалност. Толкова ли ви е яд, че не робувам на догмите - стой и търпи или ставай и си тръгвай? Толкова ли ви е яд, че искам да имам отношения, в които нещата се наричат с истинските им имена, макар това да огорчава някоя от страните? Че искам всичко да се изчиства, вместо да живея години наред с неудовлетворение и фалшива усмивка? Ако вие живеете по този начин - това е ваш избор. Просто това не е моята история. Аз искам реални отношения, не перфектни в очите на околните. Така че с две думи - намалете драмата. Ако терзанията и разсъжденията ми не ви харестват - свободни сте да се ориентирате към другите теми във форума. Виждам - компетентни сте по въпроси всякакви.
Относно предната тема, която съм пускала - нима човек няма право на повече от една криза в отношенията си? Каквото е било, успели сме да го преодолеем и каквото не е било ок, вече сме го поправили.
Ако някой забелязва разминавания в годините/продължителността на определени периоди цитирани в предната и тази тема - не са случайни. Просто тук влизам в по-големи детайли, а форума е популярен. Не знам кой чете. А и не мисля, че 2-3 години разлика са кой знае какъв проблем за сюжета.
Иначе по темата и последните въпроси:
В отношенията ни няма трети човек.
В сексуално отношение сме ок.
Не отстъпвам от позицията си за ходенето по сервизи - твърдо не желая да се умирисвам на масло и да всички други екстри от ходенето по сервизи. Просто така стоят нещата при мен. Както има жени, например, които не желаят да ползват градски транспорт и ползват таксита (имах една такава позната). За мен беше нелепо, за нея - норма.
Ако още някой се чуди - всичко, което споделям тук е било коментирано не веднъж с човека до мен. Няма нищо, което вие четете, а той да не е чул от мен.
Не искам никого да прекроявам и променям - за мен желанието за промяна идва от вътре, не от вън и под натиск. Не тропан на никого с крак за каквото и да било. Обикновено казвам какво и как искам, той също си казва и гледаме да се срещнем по средата. В началото ставаше по-лесно. Напоследък - както става ясно - не. Ако на някой му се струва, че му се тръшкам и изисквам - навярно е от тона ми, породен от натрупаното поведение.
Брак сключихме на етап - живота е купон, след сватбата ще си купим кола (стана пословична тази кола), не искаме деца, ок ни е в настоящото жилище. И двамата бяхме на една вълна.
Жилището му си го е купил със собствени пари.
Пак казвам - не слагам всики изброени проблеми под един знаменател с еднаква тежест.
Да, мислила съм за кола под наем - 50 на 50 съм там.
Някъде четох, че съм дистанцирана от детето му и как можело - първо, тук спестявам 90% от нагласата си относно неговото дете, защото не смятам, че ми е работа да коментирам чуждо дете (чуждо в мисъл, че не съм го раждала аз). НО - да поясня все пак - когато обявиха корона врируса и карантина и затвориха държавата, общо взето, с мъжа ми продължихме да работим и да имаме доходи. Първия ни разговор, иницииран от мен, беше на тема - има ли достатъчно средства майката на детето му и дали има нужда от нещо да се осигури или да се помогне - не само за детето, а и за нея. Купувам и му давам разни украси за рождения ден на детето, защото той като мъж не е по тези неща. Помагам в избирането на подаръците. Не съм казала дума, когато е купувал по 2 или 3 подаръка за един и същи повод. Предвид покачването на цените и инфлацията - редовно го подпитвам и се водят разговори дали издръжката, която плаща е достатъчна, дали да не се налага да се увеличи и т.н. Повече какво мога да направя. Все пак това е дете, което аз мога само да пожелая да познавам. Не мога да задължа никого за нищо.