В момента чета ... 98

И аз съм фенка. "Стражите" е част от Светът на диска, не е отделна поредица.
Светът на диска се състои от няколко поредици и няколко самостоятелни книги. Поредиците са:
- Ринсуинд и магьосниците от Невидимия университет (тя е първата, но много хора не я харесват - на мен ми харесва);
-Смърт и Сюзън (Смърт е смърт - в мъжки род, антропоморфна персонификация на смъртта - не е отрицателен герой; Сюзън му е внучка, не присъства в първата книга за него, която е "Морт", защото още не е родена),
-Стражите - най-харесваната поредица и любима на самия автор (той е казвал в интервю, че му е трудно да напише книга, която да не е за стражите); за градската стража на най-големия град на диска - Анкх-Морпорк;
-Вещиците - обикновено се счита за най-харесвана от жените (на мен не ми е любима), разказва за вещиците от малката страна Ланкър, но първата книга "Еманципирана магия" е с много различен тон от следващите (като първите книги за Ринсуинд и магьосниците - авторът още не е намерил себе си); на мен от тази поредица най-много ми харесва "Посестрими в занаята" - тя е пародия на Макбет;
-Тифани - поредица за млади възрастни, Сюзън също е вещица, но живее на друго място (в Кредище, а не в Ланкър) и тонът е подобен на другите книги за вещиците (те се появяват в тези сюжети от време на време; ако човек харесва книгите за вещиците, ще хареса и тези за Тифани);
- книгите за Олян/Моист - това е късна поредица, която според мен доказва, че късните книги на Пратчет са по-добри от ранните; само три книжки - "Пощоряване" (тази ми е любима - нямам предвид любима от поредицата, а изобщо любима), "Да направиш пари" и "Под пара" (за съжаление книгата е писана, когато болестта му вече е била напреднала - нещо, което е потвърдено в биографията му и сюжетът страда от това)
- самостоятелни книги - като "Малки богове", "Пирамиди", "Истината" и др. Някои се развиват в древните времена на диска, някои са съвременни с останалите. Мисля, че "Истината" е трябвало да бъде начало на самостоятелна поредица, но Пратчет е решил да не пише още книги за тези персонажи. Но пък те са си живи и добре и се появяват в други романи.

Малко помощ за Кормак Маккарти.
Намерил съм 2 от книгите му за Е-придобиване. В Читанката (да си знаете) има само 1, и е затворена до края на 2028-а. Тия са при руснаците (на български) - и впрочем, в royallib имат почти пълен негов каталог на руски.
Пътят
Кървав мередиан
Разочароващо, в нашата "мега" библиотека (mega.nz) няма нищо негово.

Съфорумците, които четат в оригинал "Кървав меридиан" вероятно ще намерят полезни анотациите от BookDrum (тъй като сайта го няма веч линк към архивираната версия), а също и - Notes On Blood Meridian, by John Sepich

Събудих се по ненормално време, и за да пазя тишина започнах "Lonesome Dove" на Лари Макмъртри.
Предговорът от Тейлър Шеридън много ме развълнува, а историята ме повлече от първото изречение.
Отново държа шедьовър, и отново съм в Американския запад, но този път годината е 1876, и двама каубои ще водят стада от Тексас до Монтана.  
Написана през 1985 (същата като "Кървав меридиан"), печели Пулицър следващата година. Намерих я в листата "любими" на Стивън Кинг, а щом е любима и на Шеридън, ще е нещо наистина изключително. Много, много обичам 1883.

Вчера, без да ми е цел, на едно сядане препрочетох "И изгрява слънце", май за 5ти път. Всеки път намирам нещо ново и различно, невероятен е Хемингуей. Тази година е 100 годишнината от издаването на книгата. ❤️

Имам сериозен TBR списък, и ми се четат 5 книги наведнъж. 😂❤️📚

Цоп в темата. В момента чета "Аждер" на Васил Попов. Прочетох до 450 страница, след това прескочих до 570 и прочетох края. Историята е много интересна, стилът му на изразяване се развива, повторенията са много по-малко отколкото бяха в "Мамник" и "Лехуса". Има добре изградени психологически герои. Негативни точки са, че историята е сложна и объркваща, има много герои, твърде много термини и фолклорни обяснения. Няма страница без пояснения кое същество какви способности има. Като жанр бих го определила трилър. Друг голям негатив е, че твърде много се разпилява и разлива, има един конкретен герой, който е включен безпричинно за няколко страници. Пропуснах страниците с тракийската митология. Аз съм човек, който може да се изрази кратко и ясно, и бих съкратила поне 200 страници.
Най-силната част от книгата е: (спойлер)

Допълнение: тракийската част си струва, научаваме повече за героя Бранимир, не я пропускайте! Чувствам се силно вдъхновена от цялата книга.

Чете ми се нещо от типа Сага за Форсайтови, ако някой му идва наум, да препоръчва

За любителите на Меридиана препоръчвам - Погребете сърцето ми в Ундит Ний Ди Браун / има я в Читанката/

Трилогията на Анри Троая за семейство Ейглетиерови.

Оф, същата съм. Всяка книга, която споменете тук (е, пшочти всяка) ми се чете и само купувам или свалям на киндъла. 3 живота няма да ми стигнат да ги прочета....

Семейни саги, които мога да препоръчам: "Полубрат" (Ларш Собю Кристенсен), "Евангелие на отровното дърво" (Барбара Кингсолвър), "Богът на дребните неща" и "Атлас на невъзможния копнеж" (Арундати Рой), "Името" (Джумпа Лахири), "Казусът Кукоцки" и "Искрено Ваш, Шурик" на Улицкая, "Моята орис" и "Бащата на другия" (Паринуш Сании), "Островът" (Виктория Хислъп), "Детският влак" (Виола Ардоне), "Силата на кучето" (Том Савидж)..
На всички тези съм дала 4 или 5 звезди и ги препоръчвам, дори и да не са точно тип Форсайтови..

Аз веднага се сетих за "Буденброкови“ на Томас Ман

И Полдарк е семейна сага, малко по-старовремска. Сега ще излезе още една книга на български.
Обаче в един момент става малко досадна.

По препоръки тук в темата прочетох "Евангелие на отровното дърво" от Барбара Кингсолвър за два дни въпреки големия обем. Изключително интересен роман за Африка, за сблъсъка на различни култури, за белия супремасизъм, за предразсъдъците и фанатизма, за насилието в семейството. Впечатлена съм колко много теми е успяла да обхване авторката, при това с много органично и консистентно разгръщане на сюжета.

Друго заглавие, което бих препоръчала, е "Годината на чудесата" от Джералдин Брукс. Копирам отзива си от Goodreads:

И моето мнение съвпада и за двете книги.

На три пъти я почвам, издържам 30тина страници и я изоставям. Няма да пробвам повече!

Изслушах Пациентът на Себастиан Фитцек, страхотно изживяване! Ей такива трилъри харесвам, на моменти те зашеметява.

Новина от преди малко: "Остайница" е в краткия списък за чуждестранния "Букър".

https://webcafe.bg/artcafe/ostaynitsa-na-rene-karabash-vleze-v-k … radata-bukar.html