Андреев старши отдавна ѝ е намазал ските, няма как да живеят заедно просто.
- Публикувана: 3 фев. 2026, 00:22 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2026, 21:35 ч.
Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва
Да можех да се обзаложа с вас, че ако Калушев беше безследно изчезнал щяха да му припишат и тримата от Петрохан и щеше да бъде досега и анатемосан и всичко щеше да е приключило. Е, и сега пак Е, ама сложно стана много всичко да се доказва и дълго. То експертизи, петорни, шесторни…. групи във фейсбук… стана тя…
Е нали държавата го е утрепала? Защо не го е хвърлила в някоя неизследвана добре пещера и да го обяви за безследно изчезнал? А толкова нелепи неща ще съчинява? Губи се логиката!
Освен че не изчезна безследно, го намериха в кемпера с двете убити момчета, детето на колене, а той с барутни частици по ръцете, пък и изстрелите от неговия пистолет. Никакво въображение от страна на службите/килърите на Ел Менчо.
Групите са пропетрохански, Ивке! Поне 7-8 бройки са се нароили заедно със страницата на покойния, но жив калушев.
За който няма фейсбук, поредният чаршаф на Ралица (до половината писан от нея, другата половина с ИИ 😄).
Пак баници, пак торти. Ненаяла се. Да беше споменала и Макбука, ама явно още снощи с розето го е почнала тоя пост и едва днес е успяла да го завърши.
И понеже говори за лъжи, как пък веднъж, от кумова срама, дет се вика, не качи някой официален документ, с който да потвърди всичко издрънкано от нея дотук? Било за образование на Николай, било за сертификат за пещерен гмуркач, било рекорд на Гинес за най-млад такъв гмуркач... Няма, братче. Дрън-дрън-дрън... те месеха баници и правеха грънци, човекът-вселена измисли страхотната фраза (която не е негова!!!) "Истината е като водата, винаги си намира път!", Николай караше мотор без светлини по тъмно в гората като бесен. Александър горкия търсеше да се гушка във всички, понеже много често виждаше майка си и нямаше нужда от майчина ласка. Всички дружно без шефа отпушваха кенефа (даже и в рима го докарах), нямаше камери, нямаше оръжия, бели и добри, ама едни некадърни и нещастни наемни убийци ги гръмнаха. Това е нейното дрън-дрън. И после искала. От тоя, от оня, от министъра, от полицията, от прокуратурата. Чакай, бе, в ролята на каква изискваш ти, че и с крак им тропаш? Коя си ти? Майка? На кого? Щото не си отгледала нито едно от двете си деца, че и си ги подарила като кученца на Калушев. И сега се сетила да иска. И чаршафи да разтяга из фейса. Щяла да се бори. Срещу кого? Срещу собствената си глупост ли? Кел файда, викаше баба ми. И с Голиат да се бориш, че и да го победиш, синът ти е мъртъв по твоя вина! Другият ти е отнет, пак по твоя вина. Пък ти се изживявай като "майка-слънце" и събирай парите на наивниците. Така де, приятели - приятели, ама розето си е с пари.
Скрит текст:
СПРАВЕДЛИВОСТ ?!?!
Вчера една жена разпознавайки ме дойде да сподели подкрепата си към мен и борбата ми и да изкаже съболезнования. И ми каза нещо, което, провокира написването на този пост. Каза ми:
„Справедливост тук, в този свят, няма.“
И аз чудесно го знам това нещо, нещо повече - преживявам го вече месеци наред. Но осъзнах, че аз не се боря за, нито търся справедливост. Защото ще ви кажа как би изглеждала справедливостта за мен:
Ники да е жив. И да продължава да е това изключително силно, смело, интелигентно и състрадателно човешко същество, което само с присъствието си носеше усещането, че има надежда за един по-добър и смислен свят.
Иво щеше да е жив и да помага на всички ни да се ориентираме в себе си и в света по неговия неповторим и уникален начин.
Сашо щеше да е жив и да ръси обич и доброта навсякъде и върху всички.
Ивей щеше да е жив. Пазителят, който беше винаги на линия за всичко и щеше да ни меси хляб, баница и да прави най-вкусните торти без захар.
Пламен щеше да е жив и да помага дори само с финото и одухотвореното си присъствие и разговори.
Дечо щеше да е жив и да създава най-прекрасните чаши, в които можеш да се загубиш разглеждайки ги и да попаднеш в един вълшебен свят на някоя горска история.
Да всички те щяха да са живи, както и Дурин, Один и Тара. Щяха да продължават да правят всички онези смислени, красиви и добри неща, които правеха. Да радват хората, които ги обичаха. Да имат бъдеще. Да помагат. Да дават надежда, светлина и смисъл така, както го правеха.
Справедливост щеше да бъде прекрасната хижа, която беше техен дом, а за толкова много от нас — убежище от света, в който живеем, да е още онова прекрасно място, което беше. А не крематориум. Не място, в което изгоряха хора и животни. Не място, което след шест месеца „охрана“ от органите на реда се превърне в сметище и тоалетна.
Справедливост щеше да бъде нищо от това да не се е случило.
Но се случи.
И през тези седем кошмарни месеца нито аз, нито останалите близки имахме дори лукса просто да страдаме за хората, които загубихме. Нямахме време да скърбим. Защото от първия ден сме в постоянен режим на борба. В очакване откъде ще дойде следващият удар. Каква ще бъде следващата лъжа. Следващата „сензация“. Следващата помия, която някой ще изсипе върху хора, които вече не могат да се защитят.
Осъзнах и още нещо. Аз не търся истината. Аз я знам. Знам кои бяха те. Знам и че всичко, в което са обвинени е лъжа.
Това, което правя вече седем месеца, е да се боря ожесточено истината за това кои и какви бяха те шестимата да не бъде погребана заедно с тях. Защото аз ги познавах. Познавах живота им, делата им, мечтите им, характерите им. Познавах доброто, което правеха. Познавам хората, на които са помагали. Познавам мястото, което създадоха.
За разлика от толкова много хора, които вече седем месеца пишат, говорят, съдят и произнасят присъди за хора, които никога не са виждали дори.
Да тази жена беше права. Справедливост тук наистина няма.
И има още нещо, за което си мисля все по-често. Ние живеем така, сякаш този живот е всичко. Сякаш преди първия ни дъх, който сме поели тук не е имало нищо и сякаш знаем какво ни чака след последния ни дъх. А ние не знаем.
Не знаем откъде идваме.
Не знаем къде отиваме.
Знаем единствено, че за много кратко сме тук.
И ако човек наистина осъзнае това, ако се вгледа в тази истина, ако й позволи да покълне в сърцето му — не като красива философска мисъл, а дълбоко и истински — може би ще му стане много по-трудно да лъже. Да мрази. Да унижава. Да клевети. Да съсипва чужд живот. Да стъпва върху мъртвите. Да продава съвестта си. Да причинява зло с увереността, че никога няма да се срещне с последствията от него.
И може би само това би трябвало да е достатъчно, за да живеем малко по-различно, докато сме тук. С повече доброта и мекота в сърцето, в думите и действията си.
А аз? Аз се боря след като бяха убити физически да не допускам да ги убиват отново. Защото истината е, че те бяха убити веднъж физически и след това убивани отново и отново в очите на обществото.
И докато съм тук, ще го правя.
💛💛💛💛💛💛
Вчера една жена разпознавайки ме дойде да сподели подкрепата си към мен и борбата ми и да изкаже съболезнования. И ми каза нещо, което, провокира написването на този пост. Каза ми:
„Справедливост тук, в този свят, няма.“
И аз чудесно го знам това нещо, нещо повече - преживявам го вече месеци наред. Но осъзнах, че аз не се боря за, нито търся справедливост. Защото ще ви кажа как би изглеждала справедливостта за мен:
Ники да е жив. И да продължава да е това изключително силно, смело, интелигентно и състрадателно човешко същество, което само с присъствието си носеше усещането, че има надежда за един по-добър и смислен свят.
Иво щеше да е жив и да помага на всички ни да се ориентираме в себе си и в света по неговия неповторим и уникален начин.
Сашо щеше да е жив и да ръси обич и доброта навсякъде и върху всички.
Ивей щеше да е жив. Пазителят, който беше винаги на линия за всичко и щеше да ни меси хляб, баница и да прави най-вкусните торти без захар.
Пламен щеше да е жив и да помага дори само с финото и одухотвореното си присъствие и разговори.
Дечо щеше да е жив и да създава най-прекрасните чаши, в които можеш да се загубиш разглеждайки ги и да попаднеш в един вълшебен свят на някоя горска история.
Да всички те щяха да са живи, както и Дурин, Один и Тара. Щяха да продължават да правят всички онези смислени, красиви и добри неща, които правеха. Да радват хората, които ги обичаха. Да имат бъдеще. Да помагат. Да дават надежда, светлина и смисъл така, както го правеха.
Справедливост щеше да бъде прекрасната хижа, която беше техен дом, а за толкова много от нас — убежище от света, в който живеем, да е още онова прекрасно място, което беше. А не крематориум. Не място, в което изгоряха хора и животни. Не място, което след шест месеца „охрана“ от органите на реда се превърне в сметище и тоалетна.
Справедливост щеше да бъде нищо от това да не се е случило.
Но се случи.
И през тези седем кошмарни месеца нито аз, нито останалите близки имахме дори лукса просто да страдаме за хората, които загубихме. Нямахме време да скърбим. Защото от първия ден сме в постоянен режим на борба. В очакване откъде ще дойде следващият удар. Каква ще бъде следващата лъжа. Следващата „сензация“. Следващата помия, която някой ще изсипе върху хора, които вече не могат да се защитят.
Осъзнах и още нещо. Аз не търся истината. Аз я знам. Знам кои бяха те. Знам и че всичко, в което са обвинени е лъжа.
Това, което правя вече седем месеца, е да се боря ожесточено истината за това кои и какви бяха те шестимата да не бъде погребана заедно с тях. Защото аз ги познавах. Познавах живота им, делата им, мечтите им, характерите им. Познавах доброто, което правеха. Познавам хората, на които са помагали. Познавам мястото, което създадоха.
За разлика от толкова много хора, които вече седем месеца пишат, говорят, съдят и произнасят присъди за хора, които никога не са виждали дори.
Да тази жена беше права. Справедливост тук наистина няма.
И има още нещо, за което си мисля все по-често. Ние живеем така, сякаш този живот е всичко. Сякаш преди първия ни дъх, който сме поели тук не е имало нищо и сякаш знаем какво ни чака след последния ни дъх. А ние не знаем.
Не знаем откъде идваме.
Не знаем къде отиваме.
Знаем единствено, че за много кратко сме тук.
И ако човек наистина осъзнае това, ако се вгледа в тази истина, ако й позволи да покълне в сърцето му — не като красива философска мисъл, а дълбоко и истински — може би ще му стане много по-трудно да лъже. Да мрази. Да унижава. Да клевети. Да съсипва чужд живот. Да стъпва върху мъртвите. Да продава съвестта си. Да причинява зло с увереността, че никога няма да се срещне с последствията от него.
И може би само това би трябвало да е достатъчно, за да живеем малко по-различно, докато сме тук. С повече доброта и мекота в сърцето, в думите и действията си.
А аз? Аз се боря след като бяха убити физически да не допускам да ги убиват отново. Защото истината е, че те бяха убити веднъж физически и след това убивани отново и отново в очите на обществото.
И докато съм тук, ще го правя.
💛💛💛💛💛💛
Пак баници, пак торти. Ненаяла се. Да беше споменала и Макбука, ама явно още снощи с розето го е почнала тоя пост и едва днес е успяла да го завърши.
И понеже говори за лъжи, как пък веднъж, от кумова срама, дет се вика, не качи някой официален документ, с който да потвърди всичко издрънкано от нея дотук? Било за образование на Николай, било за сертификат за пещерен гмуркач, било рекорд на Гинес за най-млад такъв гмуркач... Няма, братче. Дрън-дрън-дрън... те месеха баници и правеха грънци, човекът-вселена измисли страхотната фраза (която не е негова!!!) "Истината е като водата, винаги си намира път!", Николай караше мотор без светлини по тъмно в гората като бесен. Александър горкия търсеше да се гушка във всички, понеже много често виждаше майка си и нямаше нужда от майчина ласка. Всички дружно без шефа отпушваха кенефа (даже и в рима го докарах), нямаше камери, нямаше оръжия, бели и добри, ама едни некадърни и нещастни наемни убийци ги гръмнаха. Това е нейното дрън-дрън. И после искала. От тоя, от оня, от министъра, от полицията, от прокуратурата. Чакай, бе, в ролята на каква изискваш ти, че и с крак им тропаш? Коя си ти? Майка? На кого? Щото не си отгледала нито едно от двете си деца, че и си ги подарила като кученца на Калушев. И сега се сетила да иска. И чаршафи да разтяга из фейса. Щяла да се бори. Срещу кого? Срещу собствената си глупост ли? Кел файда, викаше баба ми. И с Голиат да се бориш, че и да го победиш, синът ти е мъртъв по твоя вина! Другият ти е отнет, пак по твоя вина. Пък ти се изживявай като "майка-слънце" и събирай парите на наивниците. Така де, приятели - приятели, ама розето си е с пари.
Ако вярваме на казаното в публичното пространство от хора, като Росен Йорданов, Явор Дачков и други, истината е толкова брутална, че надали биха посмяли да пускат аудио и видео файлове! По- скоро биха разказали оскъдна част от тях! Но РА би трябвало да я запознаят подробно!
София е пуснала касата- в потрес са от разследващи, защото са разбили, ограбили касата, направили са нов пожар и са заличавали следи. Аз не виждам разбита каса, а отворена и явно преди пожара, защото има щети вътре
Аз не мога да си обясня защо съпругът на тази жена не я озапти накрая, за да запази и малкото октанала чест на семейството си. Човек с бизнес и някакво положение в обществото допуска такъв резил..
Потресът при софия не е постът, понеже капацитетът и е ясен, а коментарите отдолу. Тук виновни са разследващите и никой друг. Голяма глупост допуснаха.
Ако вярваме на казаното в публичното пространство от хора, като Росен Йорданов, Явор Дачков и други, истината е толкова брутална, че надали биха посмяли да пускат аудио и видео файлове! По- скоро биха разказали оскъдна част от тях! Но РА би трябвало да я запознаят подробно!
И дума няма за завещанието вече. Сигурно се примириха, че са го откраднали и изгорили
И за дарения. И за външно разследване... Абе, тия безсрамници да не са й източили и сметката с даренията?
За София: чудя му се на тоя човек Андреев - как и защо е търпял това чудовище толкова години?! 🤦♀️
Започнах да чета поста на Ралица, но спрях доста в началото.
Ники и Алекс силно вероятно щяха да са живи ако не бяха в кемпера с Калушев.
Аз съм категорична, че предполагаемите килъри не са преследвали тях и не те са били целта. При версията убийство, Ники и Алекс са косвени жертви.
Ники и Алекс силно вероятно щяха да са живи ако не бяха в кемпера с Калушев.
Аз съм категорична, че предполагаемите килъри не са преследвали тях и не те са били целта. При версията убийство, Ники и Алекс са косвени жертви.
Търсят хората информация от Ралица, ама нЕма. Тя е отворила кулинарен блог, остава само рецептите да пусне. Друго не знае - от какво са се издържали, кой им е ходел на гости и защо, защо Калушев си е взимал момченца, имало ли е оръжия ....? И накрая нищо не знае за момичето, ама нищо....
Не знам какви отчети дирите от РА, и защо трябва да ви се отчита на вас...И като ви дразни толкова, чий го търсите в профила й?