Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Как става ангажиране на международни журналисти? Наистина не знам.
Ако някой журналист работи в сериозна медия, може ли да получава пари да пише по поръчка на някого?

Става наистина забавно. Идват тук някакви експерти, частни, и журналисти на свободна практика, да проучват. Тоест- да ходят да разпитват свидетели и прокурори, служители на МВР ...
Аз си представях, че РА ще изпрати заключенията по нашите експертизи на някакви чужди, които, срещу заплащане, ще кажат, че не струват. И някакви журналисти ще напишат в някоя медия в чужбина- ей ги тия българи, колко са прости. Така ли ?

Нещо такова вероятно.
Tays, като юрист можеш ли да кажеш - разрешение за ексхумация кой издава? И по чие искане? В смисъл трябва да има някакво законово основание, нали? Не просто Христо Грозев (примерно) мисли, че не е правилна и истинска експертизата.

Орган по разследването. За есхумация се искат изключително сериозни нови доказателства, или изключително некадърна експертиза.
Но и друг път съм писала, че експертите пишат " с голяма доза вероятност" по въпроси, по които няма категоричност и няма как да има. Въпросът е решаващият орган дали ще приеме заключението, или не.

Тук пише, че Ралица е говорила за международно разследване от журналисти и разследващи. Журналисти? И ще набират средства?
И това разследване, платено, дали ще представи истината? И доколко ще е независимо? Та то няма да породи никакви правни последствия.

Няма как да стане.

Ралица ще трябва да изчака да й бъдат предявени документите, едва след това може да ги прати.
Но е абсурд чужди журналисти да бъдат допуснати до доказателствен материал.

Прокуратурата като стопанин на информацията

Една от най-важните теми в интервюто е правото на обществото да знае. Дечев говори за „Осемте джуджета“, „Нотариуса“, Петьо Еврото и „Петрохан“ като за случаи, които остават в историята с неотговорени въпроси. Причината, според него, е не само липса на резултат, а начинът, по който информацията се държи.

Той използва точна формула: стопанин на информацията по тези случаи е българската прокуратура — съответният наблюдаващ прокурор. Той решава какво може да бъде казано, кога, от кого и в какъв обем. Министърът на вътрешните работи може да знае факти, но няма право да ги съобщава без разрешение. Ако го направи, рискува сам да наруши закона.

Така се създава парадокс. Медиите питат министъра за „Петрохан“, но човекът, който най-много знае и има право да говори, е наблюдаващият прокурор. А него общественият натиск често не достига по същия начин.

Дечев припомня, че като заместник-министър на правосъдието през 2023 г. е участвал в подготовката на промени в НПК, които да разширят възможността информация по досъдебни производства да стига до обществото не само по волята на прокуратурата. Тези текстове са отхвърлени.

„Петрохан“: да се работи по всички версии

По случая „Петрохан“ Дечев казва, че при срещи със служители на МВР, които имат връзка с разследването, е повтарял едно: да се работи по всички възможни версии, без нито една да се изключва предварително, обективно, всестранно и пълно, за разкриване на истината.

Той обаче очертава границата на министъра. Министърът не може да дава заповеди на разследващите полицаи какви процесуални действия да извършват. Това прави наблюдаващият прокурор. Затова последната дума не е на министъра на вътрешните работи.

Дечев казва, че „Петрохан“ е бил голям проблем и заради атмосферата, която е създал по време на изборите. Но основната му критика е към начина, по който прокуратурата е рамкирала случая пред обществото. Според него е „огромен грях“ Борислав Сарафов да излиза с внушения за версия, преди да са ясни ключови факти и преди обществото да получи отговори.

Той показва институционалния капан: обществото иска да знае; МВР работи; прокуратурата държи процесуалната власт и информацията; политиците носят публичния натиск; отговорите остават скрити.