Позицията на Закрила на детето пък трябва да е да следят и Л, и братчето му да не изчезнат пак нанякъде.
- Публикувана: 3 фев. 2026, 00:22 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2026, 00:03 ч.
Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва
Понеже много говорите за мафии - детето на Яни практически е било заложник на Калушев, той няма какво друго да каже.
Е, ако е секта, той си го е дал и си има пълно доверие и без друго, та всичко е точно.
Заложник е ако не са се самоубили. Правили са опасни неща и са имали нужда от заложник, за сигурност. Това са вашите предположения в крайна сметка.
Оставете магазинера, ресторанта и таралеж. Кажете според вас, защо никое от 2000 семейства не каза хубава дума. 1. Защото тези 2к деца не съществуват. 2. Съществуват, но не желаят да говорят.
Разследвани са под прикритие от Данс още през 2022 година.
Какви са тези "неизвестни причини", поради които активността на държавните органи секва?
Кои са тези "неизвестни причини", които са явно по-важни от всичко, което се е случвало там?
Какъв е този ресторант, който е свързан с децата и групата, кафяв бус?
Кои са доброволците работили с тях и разпитани ли са?
Какви са тези "неизвестни причини", поради които активността на държавните органи секва?
Кои са тези "неизвестни причини", които са явно по-важни от всичко, което се е случвало там?
Какъв е този ресторант, който е свързан с децата и групата, кафяв бус?
Кои са доброволците работили с тях и разпитани ли са?
А напикаване, аутизъм, страх от първи учебен ден в първи клас, виждане на аури?
Да, към 3 000 бяха 
Всеки момент РА ще извади архивите и ще разясни колко са били обучавани за рейнджъри с личното оръжие на ИИ, колко са били там на лагер, колко на бране на боровинки.
Всеки момент РА ще извади архивите и ще разясни колко са били обучавани за рейнджъри с личното оръжие на ИИ, колко са били там на лагер, колко на бране на боровинки.Онова как всеки е невинен до доказване на противното само за Калушев ли ще важи или и за Валери:
Само да не забравяме,че Валери е шантажирал и учители и съученици
Онова как всеки е невинен до доказване на противното само за Калушев ли ще важи или и за Валери:
Само да не забравяме,че Валери е шантажирал и учители и съученици
Психолозите нямат право да поставят диагнози. Но, хората често не правят разлика между психолог и психиатър, затова ги бъркат.
Онова как всеки е невинен до доказване на противното само за Калушев ли ще важи или и за Валери:
Само да не забравяме,че Валери е шантажирал и учители и съученици
Скрит текст:
Как тогава да четем тези твои думи? Какво означават? Нали си написала че се поставят диагнози на Калушев и се дават присъди? Те пристигат дите според теб за кого са? И щом не са заслужени присъдите, точно това означават думите ти!!!Чета темата през последните два дни и честно казано, оставам потресена от огромното противоречие в някои коментари. Наблюдавам два основни парадокса:
От една страна, се изтъква доводът „не познавам А. Русев и не съм го следила, затова не го коментирам“. В същото време обаче, същите хора не спират да поставят диагнози и присъди на Калушев и групата. Тях също не ги познават, а и те вече не могат да се защитят. Русев е жив, обикаля студията и реакциите му са публични и лесни за анализ.
От друга страна, се призовава „да не гледаме нещата от наша гледна точка и през нашите емоции“, а в същото време не спира да се задава емоционално наситеният въпрос: „Вие бихте ли си оставили децата при чичаци в гората и нормално ли е това?“.
Виждам също, че масово се обобщава как силно травмираният човек задължително се „заключва“ и не показва емоции. И това изобщо не е така. Живях със силно травмиран от майка си човек и той до последния си дъх изпитваше микс от емоции в момента, в който я видеше или чуеше, като изобщо не успяваше да ги скрие. Хората и травмите не влизат в калъпи.
Последно – ще съдим ли по фактите и еднакво ли ще мерим за всички, или ще прилагаме двоен стандарт според личните си симпатии?
От една страна, се изтъква доводът „не познавам А. Русев и не съм го следила, затова не го коментирам“. В същото време обаче, същите хора не спират да поставят диагнози и присъди на Калушев и групата. Тях също не ги познават, а и те вече не могат да се защитят. Русев е жив, обикаля студията и реакциите му са публични и лесни за анализ.
От друга страна, се призовава „да не гледаме нещата от наша гледна точка и през нашите емоции“, а в същото време не спира да се задава емоционално наситеният въпрос: „Вие бихте ли си оставили децата при чичаци в гората и нормално ли е това?“.
Виждам също, че масово се обобщава как силно травмираният човек задължително се „заключва“ и не показва емоции. И това изобщо не е така. Живях със силно травмиран от майка си човек и той до последния си дъх изпитваше микс от емоции в момента, в който я видеше или чуеше, като изобщо не успяваше да ги скрие. Хората и травмите не влизат в калъпи.
Последно – ще съдим ли по фактите и еднакво ли ще мерим за всички, или ще прилагаме двоен стандарт според личните си симпатии?
Ама то тука половината ви мисли и хипотези са генерирани от ИИ, ама нямате нищо против.
Възхищавам се на Ралица, как ви лази по нервите. Аз не й чета постовете, но явно вие сте пристрастени към нея. Патологично пристрастени.
Възхищавам се на Ралица, как ви лази по нервите. Аз не й чета постовете, но явно вие сте пристрастени към нея. Патологично пристрастени.
Скрит текст:
Как тогава да четем тези твои думи? Какво означават? Нали си написала че се поставят диагнози на Калушев и се дават присъди? Те пристигат дите според теб за кого са? И щом не са заслужени присъдите, точно това означават думите ти!!!Чета темата през последните два дни и честно казано, оставам потресена от огромното противоречие в някои коментари. Наблюдавам два основни парадокса:
От една страна, се изтъква доводът „не познавам А. Русев и не съм го следила, затова не го коментирам“. В същото време обаче, същите хора не спират да поставят диагнози и присъди на Калушев и групата. Тях също не ги познават, а и те вече не могат да се защитят. Русев е жив, обикаля студията и реакциите му са публични и лесни за анализ.
От друга страна, се призовава „да не гледаме нещата от наша гледна точка и през нашите емоции“, а в същото време не спира да се задава емоционално наситеният въпрос: „Вие бихте ли си оставили децата при чичаци в гората и нормално ли е това?“.
Виждам също, че масово се обобщава как силно травмираният човек задължително се „заключва“ и не показва емоции. И това изобщо не е така. Живях със силно травмиран от майка си човек и той до последния си дъх изпитваше микс от емоции в момента, в който я видеше или чуеше, като изобщо не успяваше да ги скрие. Хората и травмите не влизат в калъпи.
Последно – ще съдим ли по фактите и еднакво ли ще мерим за всички, или ще прилагаме двоен стандарт според личните си симпатии?
От една страна, се изтъква доводът „не познавам А. Русев и не съм го следила, затова не го коментирам“. В същото време обаче, същите хора не спират да поставят диагнози и присъди на Калушев и групата. Тях също не ги познават, а и те вече не могат да се защитят. Русев е жив, обикаля студията и реакциите му са публични и лесни за анализ.
От друга страна, се призовава „да не гледаме нещата от наша гледна точка и през нашите емоции“, а в същото време не спира да се задава емоционално наситеният въпрос: „Вие бихте ли си оставили децата при чичаци в гората и нормално ли е това?“.
Виждам също, че масово се обобщава как силно травмираният човек задължително се „заключва“ и не показва емоции. И това изобщо не е така. Живях със силно травмиран от майка си човек и той до последния си дъх изпитваше микс от емоции в момента, в който я видеше или чуеше, като изобщо не успяваше да ги скрие. Хората и травмите не влизат в калъпи.
Последно – ще съдим ли по фактите и еднакво ли ще мерим за всички, или ще прилагаме двоен стандарт според личните си симпатии?