Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Аз поради някаква причина съм блокирана от РА, един път зададох въпрос под нейн пост и явно затова. Бихте ли дали скрийншот на поста й? Благодаря.

Ralitsa Asenova:
Домът, който се превърна в крематориум, а след това и в бунище!
Абсолютно целенасочено няма да публикувам снимки от хижата в настоящия ѝ вид. Снимки от тоталния погром на най-прекрасното място на света не искам да качвам. Нямам сърце за това. За снимки и кадри от сегашното състояние следете OFFNews. Те имат ексклузивните права да публикуват кадри. Отговорът на въпроса защо имат тези права е прост – Владо Йончев е най-честният, достоен и стойностен човек, когото лично аз познавам след шестимата ми близки, които вече не са сред нас. Никога няма да мога да изразя признателността и възхищението си за всичко, което този човек прави за нас – близките на загиналите – напълно безкористно и от сърце. Без значение може ли или не може, без значение има ли време или няма, без значение от нищо и без да очаква дори едно „благодаря“ в замяна. Някой да има само един такъв човек в живота си е богат. Истински богат.
Домът – убежище е гробница и едновременно бунище. Пътеката, по която стигаш до него, е осеяна с фасове, обелки от семки и опаковки от вафли. Още на входа, при бариерата, в близост до пчелите, има своеобразно бунище. Влизайки в опожарения дом на нашите близки, на централно място в хола те посреща голям човешки екскремент, после още един по посока на кухнята.
Тези, които са ходили на гости, а те наистина са много, знаят чудесно каква чистота и спокойствие царяха там. Как шестимата пазеха и поддържаха дома си и всичко в него, как се грижеха и за гората наоколо. Нищо от това вече не е налично. С тях си отиде чистотата – буквално и преносно. Отиде си спокойствието, отиде си смисълът и достойнството. Остана само една първичност, низост и мърсотия – буквално и преносно.
Погромът е поголовен. В малкото стаи, незасегнати от пожара, липсват вещи. В музикалното студио има пет калъфа за китари и нито една китара в тях. Барабаните също ги няма. Няма го и бюрото, както и цялото озвучаване и техниката, които бяха налични там. Стоят само столът, диванът, няколко слушалки и празните калъфи. Във фитнеса, който е почти изцяло запазен, на щангата липсват тежестите 🙂 Ясно се виждат местата, където са били поставени, тъй като пушекът от пожара е опушил всичко и се вижда как под свалените тежести желязото не е опушено. В работилниците, които също не са засегнати, се виждат празни калъфи от най-скъпите машини. Мисля, че няма смисъл да продължавам, защото картината става ясна.
Сейфът и другите каси са отворени. При някои от тях дори с просто око се вижда, че са били отваряни насилствено.
Стаята, в която са правили ремонт, седи и чака да бъде видяна – подът е покрит с найлон, стените са с нова боя, макар и силно опушени, а двете кофи с боя стоят там, както и валякът, с който са боядисвали.
Тара – красивата котка – и тя е там. Намерихме останките ѝ. И тя е изгоряла в зловещата нощ на 1 февруари.
Седях и гледах коридора, в който прекарах повече от два часа при последното ми идване. Когато с Иво седяхме и си говорехме, докато наблюдавахме Сашо и Ники как караха тази гума и се държаха за стените, докато се научат да я карат добре. Щастливите деца, смеещи се и подмятащи си закачки. Бързо преминаващият Ивей – няколко пъти, усмихнат както винаги и бързащ за някъде да свърши нещо. Спокойният и ведър Иво и усещането за уют и дом.
Този коридор сега е зловещо мрачен и непрогледен. Без силен фенер не можеш и крачка да направиш. Студът вътре е такъв, че се пропива в костите ти. Усещането е за смърт, разруха и болка. Много болка. Болка и ужас, които нито могат да бъдат описани, нито някой трябва да изживява. Зловещо усещане за безвъзвратност и липса на светлина и надежда.
Изпитвам истинско отвращение към действителността, в която се оказахме с тази зловеща трагедия. Кочина е много меко казано. С нея лъснаха неудобни истини за това в какво реално живеем и какво наистина се случва. Не пожелавам на никого да преминава дори през 5% от това, през което на нас ни се налага да преминаваме. Живяла съм в Третия свят и мога да ви кажа, че там, в онази бананова република, има човечност, състрадание, уважение и повече законност, отколкото тук – в държава членка на Европейския съюз.
Виновни няма да има, разбира се. Те майките, и особено „жълтата луда“ майка, сигурно просто не може да понесе „истината“, която ни се прожектира вече половин година, затова не е видяла добре. Или пък „психопатът“ Ивайло Калушев сигурно е виновен за всички тези неща. Все пак да не забравяме, че многото големи „експерти“ знаят по-добре какъв е бил той… какви са били те… и какви сме ние.
Жалка действителност, за която обаче всички ние сме виновни, че съществува.
За първи път си тръгвам с облекчение от това някога вълшебно място, защото то вече е символ на всичко, заради което светлина и надежда тук няма… и надали някога ще има.
Бъдете свободни!
Обичам ви безкрай. От онзи най-безкрайният безкрай – в който няма нито начало, нито край!


Реших да добавя и снимката:

Касите е разбираемо да са разбити. Как иначе да разберат съдържанието им... Но другите липсващи неща..

Грозна гледка е описала, надявам се да пуснат жалби и който каквото си е взел да го върне тихомълком.....
Свинщината с фекалиите също заслужава вътрешна проверка.

Покъртително наистина...В хижата нали има тоалетни, защо ако някой е решил да ходи вътре, ще го прави в хола или кухнята? Има и природа наоколо, даже им е по-удобно. Да не са от кучетата тези неща.

Кои кучета?

Е, собственикът вече не се нуждае от вещите си. Факт. И квото направил, назад не може да се върне. Ама и полицаите не са мародери уж.

Цитат: Кой каквото си е взел да го върне тихомълком.

И защо тихомълком?

Горката Тара!
Дори не са сметнали за необходимо да я опишат.
Като цяло определям разследването като "подигравка".
И заключението ще бъде подигравка, сигурна съм.
Грозна работа.

РА няма никакви правни отношения с хижата.
И с делата, които СМ би могла да води.
Вдига се пушилка.
За съжаление, наивници вярват.
А и понякога подозирам, че СМ се възползва от РА, и то с комерсиална цел. Едва ли я уважава

Горката котка. 😔 Надявах се, че е избягала нанякъде, милата!

Интересно ще ми е дали може да се заведе дело за опаковка от вафла и как ще протече, но ако твърдят публично за откраднати китари, а не се окаже така, дали няма тях да ги съдят?

Надявам се да не е коткаТА.

Аризона, и МВР имат опитни юристи.
Просто това плюене по МВР премина границата и се надявам на адекватна реакция.

Това с хижата е гадно. Чак да сереш и да крадеш докато пазиш местопрестъпление е наистина отвратително.

Тоест котката също е била затворена, за да изгори?

Как пък след интервюто на Тодоров Ралица се разписа. Що не писа веднага след като са били на хижата. Отвличане на вниманието от интервюто в Дневен ред?