Сега кой е виновен, че хижата е опожарена, пак ли мафията и държавата. Събрали се някакви оплаквачки и оплакват хляба на Ивей.
Никой не оплаква децата, станали жертва на насилие, децата които не са имали нормален живот и накрая са застреляни в главите. Оплакваме опожарената хижа, хляба и глинените фалоси. Това е страшно...
Никой не оплаква децата, станали жертва на насилие, децата които не са имали нормален живот и накрая са застреляни в главите. Оплакваме опожарената хижа, хляба и глинените фалоси. Това е страшно...
И бих предложила да се опитаме нещо, като се абстрахираме от всички медийни интерпретации и уж от извора публикувани данни, пък противоречиви, от всякакви предварително заети тези и убеждения в едно или друго, макар за тях все още да липсва надеждна и потвърдена като достоверна от разследването доказателствена основа и се опрем само на официално съобщените на брифингите данни:
Та, представете си сега, че сте разследващи, влизате първи в хижата (обгоряла частично), знаете, че вечерта е нямало и ток, и заварвате три трупа, чиято смърт е причинена от огнестрелни оръжия, в кухнята - квасно тесто за хляб, готово за печене, курабии и т.н. продукти, ползвани неизмити съдове... (т.е. видимо последно се е приготвяла храна и видимо това приготвяне е прекъснато, недовършено), виждате стаи в ремонт (в едната ваничка с боя). Кое е първото, което ще си помислите в тази обстановка - че хората планирано (от месеци, казвате тук) са се самоубили, че са се самоубили при екстремни някакви обстоятелства, настъпили скорострелно, непосредствено преди смъртта или че са убити?
